31. Формиране на европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО). ОВППС според договора от Ница.

Същността в промяна на британската позиция се състои във факта, че Великобритания вече не изключва възможността за интеграция на ЗЕС в ЕС. Това става ясно от съвместната декларация на английския премиер-министър Тони Блеър и френския президент Жак Ширак от срещата им в Сен Мало през м. декември 1998г. в документа се съдържа призив за създаване на отбранителен компонент на ЕС и включване на общата отбрана в ОВППС. В Декларацията се подчертава, че Европейският съюз трябва да придобие способност за самостоятелни действия в областта на отбраната, използвайки въоръжените сили на ЗЕС в кризисни ситуации, укрепвайки тези сили с оглед на новите рискове, и развивайки адекватна военна промишленост и технологии. За първи път след това се провеждат среща на министрите на отбраната на ЕС, както и съвместен Парламентарен форум ЕС/ЗЕС. Принципно значение за осъществяването на идеята за ЕПСО има позицията на НАТО. На юбилейната среща във Вашингтон през м. април 1999г. е изразена подкрепа за решението Европейският съюз да предприема самостоятелни действия, включително с употреба на военна сила в случаите, в които НАТО не е задействана. Взаимодействмието с НАТО се изгражда по две направления:
 НАТО се задължава да се включи в механизми за взаимни военни консултации и взаимодействие с ЕС;
 НАТО ще предоставя сили и средства за провеждането на европейските операции, което всъщност означава използване потенциала на НАТО от ЕС/ЗЕС за европейски акции. Бзспорно това е стъпка напред към изграждането на истинска европейска идентичност в областта на отбраната, но същевременно кризата в Косово представлява ново препятствие пред тези процеси.
На срещата в Кьолн (м. юни 1999г.) Европейският съвет взема решения, които откриват етапа на практическото преминаване на ЗЕС към ЕПСО. Маркирани са основните проблеми – изграждане на институционната структура на ОВППС/ЕПСО, поставяне основи на стратегическо планиране, засилване на дееспособността на ЕС чрез самостоятелни действия и собствени въоръжени сили. Установени са и срокове за изграждане на оперативния потенциал на ЕПСО:
 създаване до 2003 г. на европейски сили за бързо реагиране, които следва да наброяват 50-60 хил. души с възможност за провеждане на хуманитарни и миротворчески мисии в продължение на една година;
 създаване на Европейски полицейски корпус.
Основните решения на Европейския съвет в Кьолн за развитие на ЕПСО са обобщени и конкретизирани на по-късен етап, посредством решенията на Европейските съвети в Хелзинки, Фейра, Ница и Лаекен. Взето е решение за създаване на нови органи в областта на сигурността и отбраната:
 Комитет по въпросите на политиката на сигурност (КПС);
 Военен комитет;
 Военен щаб.
Предвижда се също така възможност за привличане на заинтересовани страни, нечленуващи в НАТО или ЕС, за изпълнение на т.нар. Петерсбергски задачи. През м. май 2000г. Съветът на ЗЕС одобрява решение за преминаване към ЕС на всички процедури и концептуални разработки в областта на управлението на кризи, а също така и на редица структури на ЗЕС (Сателитния център и Института по изучаване напроблемите на сигурността). Окончателното преминаване оперативния потенциал от ЗЕС към ЕС е уредено с Декларацията от Марсилия от м. ноември 2001г., която предвижда фактическото прекратяване на дейността на ЗЕС като оперативна организация, но запазва някои институти на ЗЕС. Съветът на ЗЕС престава да се събира на ниво министри и процесът на интегриране на ЗЕС в ЕС е завършен към края на 2002г. Новата структура позволява да бъдат вкарани в институционни рамки отношенията между НАТО и ЕС, които преди това се ограничаваха до неофициални срещи между Генералния секретар на НАТО и Върховния представител по въпросите навъншната политика и сигурността. През м. декември 2000г. е взето решение за редовни контакти между двете организации. Първата среща на равнище министри на външните работи на държавите членки на НАТО и ЕС с участието на Генералния секретар на НАТО Джордж Робъртсън и Върховния представител Хавиер Солана се състои през м. декември 2000г. През м. юни 2001г. Военният комитет на ЕС е включен в системата на консултациите на НАТО и са установени тесни връзки между ръководствата на щабовете. На срещата на Европейския съвет във Фейра (м. юни 2000г.) е решено да се усили вниманието към гражданските аспекти на управлението на кризи и да се създаде гражданска полиция, способна да разгърне до 1000 души в рамките на 30-дневен период. На срещата в Лаекен (м. декември 2001г.) се взема решение за създаване на 11 работни групи по конкретни области на оперативната дейност. Основното, което остава да бъде уточнено е подписването на съответно споразумение с НАТО, но дотогава не се изключва възможността да се постигат договорености във всеки отделен случай. През м. април 2000г. командването на многонационалните въоръжени сили в Косово (KFOR) е предадено за срок от 6 месеца от НАТО на Европейския корпус. През м. февруари 2002г. ЕС взема решение за изпращане считано от 01.01.2003г. на полицейска мисия в Босна и Херцеговина, заменяща силите на ООН. С това се поставя началото на операциите на Европейския съюз по управление на кризи.


 Списък на проведените операции от ЕС по управление на кризи
1. От януари 2003г. - полицейска мисия на ЕС в Босна и Херцеговина в подкрепа на местните полицейски сили в процеса на изграждане на полицейските структури.
2. От март до декември 2003г. военна операция "КОНКОРДИЯ" за стабилизиране на положението в Македония. (ЕС използва ресурсите на НАТО)
3. От юни до септември 2003г. военна операция "АРТЕМИС" в Демократична Република Конго за стабилизиране на сигурността и подобряване на хуманитарната обстановка.
4. Декември 2003г. до декември 2005г. полицейска мисия "ПРОКСИМА" за изграждане на професионална полицейска служба в Македония.
5. Юли 2004г. до юли 2005г. мисия "ТЕМИС" на ЕС в Грузия за оказване на съвет по отношение на реформата в областта на наказателното право.
6. От септември 2005 гранична мисия на ЕС в Грузия.
7. От декември 2004г. военна операция "АЛТЕЯ" на ЕС в Босна и Херцеговина за поддържане на сигурността. Съюзът ползва ресурсите на НАТО за планиране и провеждане на тази операция. До момента това е най-голямата операция по управление на кризи, която ЕС е провеждал досега (от гледна точка на броя на въоръжените сили - в началото участват около 7000 войници)
8. От април 2005г. полицейска мисия в Киншаса, Демократична Република Конго. Европейски полицейски експерти наблюдават и съветват полицейските сили на Конго.
9. От май 2005г. мисия на ЕС в Демократична Република Конго. Европейски експерти оказват съвет и помощ в областта на реформата в сектора на сигурността в Конго.
10. От юли 2005г. мисия на ЕС за управление съгласно закона в Ирак. Тя включва експерти от областите - правосъдие и полиция.
11. От юли 2005г. мисия на ЕС, която подпомага операция на "АМИС" на Африканския съюз за стабилизиране на ситуацията в Дарфур, Судан. ЕС оказва помощ както във военната област така и в областта на полицията.
12. Септември 2005г. до декември 2006г. мисия на ЕС в Аче. Съюзът наблюдава спазването на мирното споразумение между правителството на Индонезия и движението за освобождение на Аче.
13. От ноември 2005г. гранична мисия ЕС в Рафа. Около 70 експерти наблюдават Граничния пункт Рафа. Тази мисия има за цел да подпомогне мирния процес в Близкия изток.
14. От декември 2005г. гранична мисия в Украйна и Молдова. Тя е за период от 2 години и има за цел да подобри сътрудничеството между граничните власти.
15. От януари 2006г. полицейска мисия на ЕС в Палестинските територии за оказване на съвет на гражданската полиция.
16. От януари до юни 2006г. полицейска мисия на ЕС в Македония. Мисията подкрепя изграждането на ефективни и професионални полицейски сили в страната.
17. Юли и ноември 2006г. военна операция на ЕС в Демократична Република Конго за осигуряване на избирателния процес. По молба на ООН, ЕС подкрепя властите в Конго за периода, в който се провеждат изборите за президент.
18. От м. февруари 2008г. е обявена мисията на Европейския съюз в подкрепа на реформата в областта на сигурността в Република Гвинея-Бисау.
19. На 16.02.2008г. е взето решение замисия за укрепване върховенството на правото в Косово. Философията на мисията е не да замени UNMIK, а наблюдава и подкрепя усилията на местните властив областите правосъдие и полиция.
20. От м. март 2008 военна операция на ЕС в източен Чад и североизточната част на Централноафриканската република. Мандатът е въз основа на резолюция 1778 от 2007г. на Съвета за сигурност на ООН.

През 2003г. е възприет механизмът “Берлин плюс”, който дава достъп на Европейския съюз до ресурсите на НАТО. Споразумението “Берлин плюс” е еднопосочно – то третира ползване на способности на НАТО от ЕС, но не и обратно. В резултат на този механизъм военен и команден капацитет на НАТО може да бъде предоставян за нуждите на “операции за управление на кризи под ръководството на ЕС по силата на новата европейска политика за сигурност и отбрана” (при изричното условие, поставено от страна на САЩ, че тези договорености се отнасят до операции, в които НАТО като цяло не е ангажирана). През 2004г. е създадена Европейската агенция по отбрана, оглавявана от Хавиер Солана и със седалище в гр. Брюксел. Задачата й е да подпомага страните членки в усъвършенстването на отбраната на Европа и на потенциала за управление на кризи и да развива устойчиво европейката политика по въпросите на сигурността и отбраната. Агенцията ще подпомага осигуряването на по-координиран подход към производството и доставките на въоръжения и отбранителна техника, както и към научните изследвания в областта на отбраната и техническото развитие.
 ОВППС според Договора от Ница
Договорът от Ница влиза в сила на 01.02.2003г. и въвежда следните основни промени по отношение на Общата външна политика и политика за сигурност на Европейския съюз:
 Засилване на ролята на Комитита по въпросите насигурността и отбраната;
 Възможно е осъществяване на “засилено сътрудничество” между държави членки на ЕС при изпълнениена съвместни действия или общи позиции, само ако те нямат никакви военни или отранителни измерения;
 Възможност за избор с кварифицирано мнозиство на специалните пратеници на ЕС по въпросите на ОВППС и ЕПСО за определен регион в света.