31. Контрол за защита на националните малцинства

В международната практика подходът за решаване на въпросите на малцинствата в отделните региони не е еднакъв, както е различен подходът и решаването на правата на човека. Най-голям обем правна закрила на правата и свободите на човека, включително и тези на малцинствата, се гарантира в Европа.
Проблемите на малцинствата се предопределят от историческото развитие на стария континент. Във Виенската декларация от 1993г. държавите-членки на Съвета на Европа приемат, че националните малцинства са създадени след прекрояване на държавните територии и изместване на границите на европейските държави вследствие на исторически превратности. Общоприето ________е становището, че предоставянето на статута “малцинство” е въпрос на държавен суверенитет, което не може да се осъществи, ако влиза в нарушение на конституцията и териториалната цялост на държавата. Общите принципи на международното право, включени и в европейските актове, гарантират да не възникват сериозни геополитически проблеми, включващи етнически и териториален сепаратизъм.
Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, приета през ноември 1994 г., представлява първата крачка в посока защитата на националните малцинства. Тя е многостранен, правно-обвързващ акт. Конвенцията, открита за подписване през м. февруари 1995 г., е с широк обхват. Като пример може да бъдат посочени правото на езикова свобода и образование, участието в обществения живот и други. С цел да осъществява контрол Комитетът на министрите на Съветва на Европа е упълномощен да наблюдава прилагането на Конвенцията. За тази цел държавите участнички в течение на една година след влизане в сила на Конвенцията за дадената държава, предават на Генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация за законодателните и другите мерки, които са приети от тях за осъществяване на принципите, изложени в Конвенцията. Впоследствие всяка държава-страна по договора, периодически и всеки път, когато от Комитета на министрите постъпи съответна молба, предава на Генералния секретар всяка информация, имаща отношение към осъществяването на Конвенцията. Генералният секретар насочва цялата информация към Комитета на министрите. При оценка на мерките, приемани от която и да е страна по договора за осъществяване на принципите на Конвенцията, Комитетът на министрите получава помощ от Консултативен комитет, чиито членове притежават призната компетентност в областта на защитата на националните малцинства. Съставът на този Консултативен комитет, както и правилата на неговата дейност се определят от Комитета на министрите. Процедурата беше одобрена на 17 септември 1977 г.
Комитетът ________започна своята работа на 25 март 1999 г. Конвенцията не предвижда нито непосредствено подаване на жалби, нито непосредствени възможности за участие на неправителствени организации. Това е еднозначно признат недостатък в сравнение с други документи от този род, например в сравнение с Европейската харта на регионалните езици или малцинствени езици.
Времето ще покаже в каква степен ще се предвиди такава възможност при дейността на Консултативния комитет. Най-общо може да се приеме, че Рамковата конвенция дава на НПО възможност да използват принципите на споразумението за оценка на предприеманите от правителствата мерки за контрол върху техните стоки и за натиск за предприемане на определени стъпки. На 25 март 1999 г. Консултативният комитет, състоящ се от 18 независими експерти, започна да разглежда първите постъпващи доклади от държавите-страни по Конвенцията. Доклади представиха Хърватска, Кипър, Финландия, Лихтенщайн и Сан Марино.

Контрол за защита на регионалните или малцинствените езици
Приетата през юни 1992 г. Европейска харта за регионалните и малцинствени езици включва предложения с административен, образователен и юридически характер. Основата на Хартата е разбирането, че правото на използване на малцинствения език, както в обществения, така и в личния живот представлява неотменимо право.
Хартата определя като своя цел да защитава и поддържа историческите регионални езици или езиците на малцинствата в различните страни и региони на Европа. Хартата трябва да помага за:
съхраняване и развитие на културните традиции и културното наследство в Европа и
зачитане на неотменното и признавано от всички право на използване на регионалните езици или езиците на малцинството в устната и писмената реч, в обществения и личния живот.
Хартата дефинира в част I, че “регионалните езици или езиците на малцинството” означават езици, които традиционно се използват върху дадена територия на държавата от жители на тази държава, представляващи група, числено по-малка от останалото население на държавата и които се отличават от официалния език /езици/ на тази държава. Диалектите и езиците на емигрантите категорично не се признават от Хартата.
Хартата започва с установяване На целите и принципите /част II, чл. 7/ в съответствие с които държавите-участнички осъществяват своята политика и законодателната и практическата си дейност по отношение на регионалните езици и езиците на малцинствата.
Представянето на отчет и реализирането на Хартата са формулирани много по-подробно и точно в сравнение с Рамковата конвенция за защита на малцинствата. Участниците в това споразумение представят на Генералния секретар на Съвета на Европа периодичен отчет за своята политика и мерките по изпълнение на Хартата. Формата на отчета е определена от Комитета на министрите. Първият отчет трябва да бъде представен от държавата в течение на една година след влизане на Хартата в сила по отношение на тази държава; следващите отчети се предоставят през три години след представяне на първия отчет. Държавата трябва да осигури гласност на своите отчети. Отчетите се разглеждат от Комитет на експертите, чието учредяване е предвидено в Хартата. Комитетът се състои от експерти - по един представител от всяка държава-страна. Членовете на Комитета са длъжни да притежават високи морални качества и да бъдат известни със своята компетентност по въпросите, отнасящи се до Хартата. На основата на отчетите Комитетът на експертите съставя доклад за Комитета на министрите. В доклада трябва да се съдържат също така препоръки до държавите за най-добро осъществяване на принципите на Хартата.
Генералният секретар на Съвета на Европа един път годишно подготвя за Парламентарната асамблея доклад за прилагането на Хартата.
В член 16 (2) е уточнено, че органи или асоциации, създадени в държавата-страна в съответствие с нейното законодателство могат да привличат вниманието на Комитета на експертите към въпроси, произтичащи по задълженията на държавата по тази харта. На основата на този текст НПО могат да предоставят и заявления относно политиката, провеждана от тяхната държава в съответствие с част II на Хартата. След консултации с държавата, която е засегната от въпроса, Комитетът на експертите може да приеме за сведение тази информация при подготовката на своя доклад в Комитета на министрите.