30. ОВППС според договорите от Маастрихт и Амстердам

 ОВППС според Договора от Маастрихт
С приемането на ДЕС протича процес на трансформация на ЕПС във втория стълб - Обща външна политика и сигурност (ОВППС), която обхваща “всички области на външната политика и политиката на сигурност” (Чл. J.1(1)), включително и “евентуалното формиране на обща отбранителна политика, която с течение на времето би могла да прерасне в обща отбрана” (Чл. J.4 (1)). За разлика от ЕПС, ОПОВОС предполага не само само обмен на информация и взаимни консултации, но и изработване на междуправителствена основа на общи позиции на ЕС по най-важните международни въпроси и осъществяването на общи действия. Въпреки това дейността в сферата на ОВППС си остава твърде ограничена. Общите позици и действия, предприети в първите години след подписването на ДЕС, показват, че те са твърде разнородни: наблюдение на избори в Русия и Южна Африка; подготовка и участие във важни договорености като Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, Договора за неразпространение на ядрено оръжие, Конвенцията за противопехотните мини; контрол върху износа на стоки и технологии с двойно предназначение и др. Липсата на собствени инструменти за осъществяване на военно-политическо сътрудничество подтиква ЕС да използва потенциала на ЗЕС, като по този начин ЗЕС се обвързва с интеграционния процес. В Договора от Маастрихт се предвижда “двойна роля” за ЗЕС: от една страна, той трябва да бъде “военна ръка” на ЕС за развитие на Европейската политика за сигурност и отбрана, а от друга страна - да олицетворява “европейската опора на НАТО”. През 1993г. се наблюдава напрежение в американско-европейските отношения, което проличава и в редица изказвания на президента Бил Клинтън, че САЩ, “ще се деангажират от Европа”, ако тя не приема НАТО като крайъгълен камък на външната си политика. През 1996г. Европа е заставена да приеме американската формула за европейска идентичност в областта на сигурността и отбраната, жаргонно наречена”да на трите i-та и не на трите d-та”: improvement, inclusiveness, indivisibility – yes; disintegration, duplication, discrimination – no. С други думи европейският модел за сигурност е неотделим от НАТО. След Маастрихт ЗЕС потвърждава водещата роля на НАТО за сигурността и ограничава собствената си роля до изпълнението на т.нар Петерсбергски задачи (хуманитарни, спасителни мисии, мироопазване и управление по време на кризи). В Петерсбергската декларация от 19.06.1992г., подписана малко след Договора от Маастрихт, ЗЕС определя две основни направления на своята практическа дейност:
 разширяване на състава на ЗЕС не само с пълноправни членове, но и с асоциирани членове и асоциирани партньори;
 изграждане на собствени военни структури - въоръжени сили, планиране и командване.
 ОВППС според Договора от Амстердам
Тенденцията за взаимно сближаване на ОВППС и ЗЕС като 2 инструмента значително се засилва с Договора от Амстердам. В Договора вече се говори не за евентуално, а за “постепенно определяне на обща отбранителна политика, което би могло да доведе до Обща отбрана, ако Европейският съвет вземе такова решение” (Чл.17, ДА). Петерсбергските задачи изрично се включват в текста на Договора и се дефинират като задачи в областта на сигурността и отбраната. По този начин държавите членки поемат нови отговорности в областта на управление на кризи. Въвежда се нов инструмент на сътрудничество – общите стратегии. Стратегиите се приемат на равнище Европейски съвет по предложение на външните министри на държавите членки, след което се реализират посредством общите позиции и общите действия. Запазва се принципът на единодушието при приемане на решения в тази област, но въздържането от гласуване вече не се разглежда като пречка за приемане на решението. Освен това решенията за общи позиции и общи действия се вземат с квалифицирано мнозинство. Друго нововъведение е въвеждането на поста Върховен представител по въпросите на външната политика и сигурността с оглед по-успешното функциониране и кординация на втория стълб, който може да води преговори с трети страни от името на Европейския съвет и по поръчение на председателстващата държава. Принципно значение за повишаване на ефективността ЕС има избирането на Хавиер Солана поста Върховен представител, който пристъпва към изпълнение на задълженията си през м. октомври 1999г., когато заменя Ж. Кутилейру на поста ГенераленсСекретар на ЗЕС, като по този начин се демонстрира тясната връзка между двете организации. В кръга на 15-те обаче доста противоречиво бе дискутиран въпросът, как да се представи формулата, че ЗЕС е “интегрална съставна част в развитието на Европейския съюз”. На застъпената от Великобритания концепция за автономия на ЗЕС и ЕС бе противопоставено поетапното интегриране на задачите на ЗЕС в ЕС и взаимното проникване на структурите им една в друга. Договорът от Амстердам премахва юридическите препятствия и създава правната основа за формирането на обща отбранителна политика, но нейният по-нататъшен прогрес зависи от готовността на държавите членки да предприемат практически стъпки в тази посока. Те стават възможни след промяната в позицията на Великобритания през есента на 1998г., с което се открива нова динамика в областта на Европейската политика за сигурност и отбрана.