3. Понятие за права на човека

Правата и свободите са ценности, които имат естествено-правен произход и изразяват жизнения минимум от необходими духовни и материални ценности /въплътени в основни права и свободи/, които задължително трябва да бъдат гарантирани, за да живее човекът пълноценно. Обемът от индивидуални и колективни ценности отразява понятията права на човека и основни свободи, които са необходимо условие, предоставящо възможност на хората да живеят достойно.
Терминът “права на човека” е въведен от философа и писател Джон Лок (1632-1704), след това се възприема в различни актове на САЩ (Декларация за правата на Вирджиния, 1776;
Бил за правата, 1791 и др.); Франция /Декларациите за правата на човека и гражданите от 1789 и от 1791 г. и др./, по-късно и от други държави и постепенно, получава общо приемане. Правата на човека са ценност /част от ценностната система/, свързана главно с достойнството на всяко лице да живее пълноценно като свободен и независим човек /homo sapiens/, което практически е свързано с осигуряването на равни възможности на всяка отделна личност да проявява своите човешки качества като разум, талант и съзнание, както и удовлетворяване на своите духовни и други потребности. Всяко лице, от момента на раждане придобива обем от права, присъщи на всяко човешко същество /естествени права/, наричани “права на човека”, които всъщност представляват глобална, общочовешка ценност и по природа принадлежат на всички хора, на цялата човешка общност без изключения. Тази ценностна система от права и свободи ще стане универсална, когато тези ценности бъдат предоставени и упражнявани ефективно от всички индивиди на равна основа. ООН за пръв път пристъпва към глобален анализ на правото на човека на човешки права още през 1977 г., когато ОС прие Резолюция 32/130, в която официално бе признато, че човешките права трябва да се разглеждат в глобална перспектива. За съжаление, общата констатация в това отношение е, че тази идея остава засега във формата на препоръки /резолюции и декларации/ и на пожеланието. На практика непрекъснато се нарушават правата на човека в почти всички държави, като ________в две трети от държавите, според Амнести интернешънъл, се наблюдава постоянна тенденция на тежки нарушения /напр. изтезания от служителите на реда включително довели до смърт/; несправедливи присъди по политически причини; “изчезнали” или останали “изчезнали” от предишни години; арестувани и държани без обвинение и следствен процес и т.н./.
Стотици хиляди са съобщенията и жалбите до контролните международни органи, а милиарди са бедстващите, живеещите в мизерия /без питейна вода, гладуващите, без елементарни хигиенни условия и т.н./.
В по-големия брой от случаите международната общност, по отношение на станалите масови нарушения на правата на човека, ги покрива в интерес на държавите с мъгла, а не с прозрачност.
От международната практика се установява, че международните правителствени организации не могат да решат изцяло тези проблеми, тъй като изразяват волята на държавите, затова все по-нарастваща и значима в бъдеще ще бъде ролята на международните неправителствени организации.
В края на 20 век, след като трайно се заговори за колективни права, нарастна и броят на ценностите, наред с възникналите глобални проблеми /екология, околна среда, комуникации, изхранване и т.н.
Общоприето е желанието и стремежът ценностите, засягащи пряко човека, да се трансформират в права на човека. Така системата от ценности /права на човека/ ще способства за достойното съществуване на всички хора, на цялото човечество.
Необходимо е също така да се изясни съдържанието на термина “универсални права на човека”. Универсални означава всеобщи /не общи/ права, отнасящи се за всички човешки същества, а не засягащи само някаква богоизбрана група от хора, нация, народ или гражданите на една държава. Това доказва безспорно още един път, че употребата на различни понятия и разграничаването на правата до голяма степен е условно, независимо от това, какви критерии се използват във вътрешното или международното право. Обобщаващо може да се приеме, че понятието права на човека е всеобхватно понятие, което включва в себе си основните /универсални/ икономически, социални, културни, граждански и политически права, необходими за достойното съществуване на човека. В зависимост от това, с какъв статус е човекът - граждански, социален или индивидуален в определена област, правата се обхващат в понятия, характеризиращи тези области, но принципиално не се различават от правата, съдържащи се в понятието права на човека /естествените права/. Правата на човека са универсални, т.е. те са валидни за всяко човешко същество, което може да ги упражнява, независимо от това дали ги упражнява като гражданин в своята родина /или ако е с двойно гражданство и в друга държава/ или като чужденец, когато се намира на територията на друга държава, на която не е гражданин. В това отношение още през 1625 г. в труда си “За правото на война и мир” основоположникът на науката международно право Хуго Гроций отбелязва, че “човекът, независимо от неговото гражданство към една или друга държава, има определен обем на права и свободи”.