2. Източници на дипломатическото право

1. Международни договори. Източници на дипломатическото право са многостранни и двустранни международни договори, както и международни обичаи.
Многостранни международни договори, които представляват източници на дипломатическото право, са: а) Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.; б) Конвенцията за специалните мисии от 1969 г.; в) Виенската конвенция за представителството на държави в отношенията им с международни организации от универсален характер от 1975 г.; г) Конвенцията за привилегиите и имунитетите на Обединените нации от 1946 г.; д) Конвенцията за привилегиите и имунитетите на специализираните организации на ООН от 1947г.; е) Общото споразумение за приви-легиите и имунитетите на Съвета на Европа; ж) Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъпленията против лица, които се ползват с международна защита, включително дипломатическите агенти, от 1973г.
Най-голямо значение сред посочените многостранни международни договори като източник на дипломатическото право има Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. В конвенцията са уредени основните институти на дипломатическата служба: функциите на дипломатическите представителства, редът за назначаване и освобождаване на дипломатическите представители, техните класове, привилегиите и имунитетите на дипломатическите представителства, на дипломатическия персонал и на другите служители.
Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961г. е ратифицирана с Указ Nо 766 на Президиума на Народното събрание от 19 октомври 1967 г. Тя е в сила за България от 15 февруари 1968 г. Обнародвана е в Държавен вестник, бр. 28 от 1968 г. По такъв начин Виенската конвенция от 1961 г. отговаря на трите изисквания на чл.5, ал. 4 от Конституцията на Република България, а именно: ратификация по конституционен ред, влизане в сила за Република България и обнародване. Тя се е превърнала в част от вътрешното право на страната. Разпоредбите й имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат. При липса на закон за дипломатическата служба това обстоятелство има съществено значение за нашата държава.

Твърде разпространени са двустранните международни договори по въпросите на дипломатическите отношения. Такива въпроси могат да бъдат уредени в споразуменията за установяване на дипломатически отношения. ООН и редица други международни организации, включително и специализирани институти на ООН, имат двустранни международни договори с държавите на седалището, включително за привилегии и имунитети на международната организация и на нейните служители.

2. Международни обичаи. Международният обичай е запазил в съвременните условия голямо значение като източник на дипломатическото право, особено в дипломатическия протокол. От международни обичаи се регламентира редът за връчване на акредитивните писма, провеждането на дипломатически приеми и други.
Голяма роля в организирането на дипломатическите отношения играе националното законодателство, което трябва да бъде съобразено с нормите на международното право.