29. Комитет по изтезанията

Практиката изтезания бе забранена още през 1948 г. от Всеобщата декларация за правата на човека и Международната конвенция за предотвратяване на престъплението геноцид и наказание за него. Тези положения бяха потвърдени през 1966 г. с Пакта за гражданските и политическите права и през 1984 г. от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Европейската конвенция за предотвратяване на наказанията и нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 26 ноември 1987 г., влиза в сила на 1 февруари 1989 г. Съществуват също така два протокола към Конвенцията. Първият протокол трябва да даде възможност на държавите, които не са членки на Съвета на Европа, да се присъединят към Конвенцията против изтезанията, а вторият дава право на членовете на Европейския комитет против изтезанията да бъдат преизбрани за втори мандат.
Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително третиране или наказание предвижда извънсъдебен превантивен механизъм за защита на хората, лишени от свобода. Той се базира на система на постоянен контрол и посещения на членовете на Комитета за предотвратяване на изтезанията, които са независими експерти. Комитетът прави препоръки /като крайна мярка констатациите могат да бъдат огласени публично/ и докладва ежегодно на Комитета на министрите.
Конвенцията ________изгражда Комитет с брой членове, съответстващи на броя на страните по споразумението. Той провежда редовно инспекции на място по свое решение в държавите-страни по споразумението. Страните по договора се задължават да допускат тези инспекции и да ги улесняват. При изрично посочени изключителни обстоятелства, страните по договора могат обаче да направят възражение /чл. 9/. Членовете на Комитета работят в качеството си на независими личности. Членовете на Комитета имат право по време на инспекция да беседват с лишените от свобода лица насаме, да влязат без пречки в контакт с тях или със свидетели по свой избор.
Целта на Комитета не е да осъжда държавата, а да се стреми в духа на сътрудничество и консултации към подобряване, ако е необходимо, на защитата на лицата, лишени от свобода. Комитетът заседава при затворени врата и неговите доклади до засегнатите страни относно инспекциите на място заедно със съдържащите се в тях препоръки за подобряване на защитата на лицата са поверителни. През последните години обаче, все повече държави се съгласяват след приключване на процедурата, засягащите ги доклади да бъдат публикувани. Ако страна по договора отхвърля сътрудничество или отказва да приложи направените препоръки, Комитетът може да вземе решение с мнозинство от 2/3 да направи публична декларация. Освен това Комитетът ежегодно представя на Комитета на министрите общ отчет за своята дейност, за появилите се проблеми и за направените препоръки.
Комитетът в рамките на Европейската конвенция против изтезанията и жестокото, нечовешко или унизително отнасяне или наказание не се занимава с проучване на конкретни правонарушения, а с предотвратяване на такива нарушения в бъдеще на основата на извънсъдебни средства с превантивен характер. Поради това жалбите за такива нарушения се насочват към Европейската конвенция за правата на човека. Все пак Комитетът има възможност да приема съобщения за изтезания и жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, да ги оценява и да прави изводи за организиране на собствена дейност в рамките на Конвенцията за изтезанията, т.е. за инспекции на място.
Имайки предвид това, организации или отделни лица могат да информират Комитета за станали им известни случаи на изтезания и жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Тези съобщения служат за дългосрочна ориентация какво е нужно да се прави за подобряване на условията в определени места за лишаване, от свобода. На основата на такива съобщения, Комитетът определи конкретни места и държави за инспекции.
Асоциация за предотвратяване на изтезанията /АПИ/ е неправителствена организация със седалище в Женева. Нейната цел е да предотвратява изтезанията и лошото отнасяне. Една от главните й грижи е да развие и разшири механизмите за посещение на местата за задържане. На АПИ принадлежи първоначалният проект на Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и следователно АПИ наблюдава дейността на КПИ.