27. Европейски съд по правата на човекa

Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ в Страсбург /създаден съгласно чл. 19 на ЕКЗПЧ/ осигурява ефективен международен контрол по осъществяването на правата на човека в страната и предоставя индивидуална възможност на лицата да се жалват в Страсбург.
Тромавият характер на контролния механизъм на Конвенцията и допълнителното разширяване на работата, вследствие на увеличения брой на страните-членки на Съвета на Европа неизбежно доведе до необходимостта и решението за промяна на системата. Първата стъпка в тази посока беше направена на 11май 1994г., когато външните министри на 31 страни-членки на Съвета на Европа подписаха Протокол №11 към Европейската конвенция. Чрез влезлия в сила на 1 ноември 1998г. и подписан от всички държави-членки на Съвета на Европа, Протокол №11 се променя целият контролен механизъм на Конвенцията /Раздел II, чл.19-56/ и се отстранява споменатата слабост на системата:индивидуална жалба/нов чл.34/ сега поражда задължение и е равнопоставено на междудържавните жалби /нов чл. 33/. Освен това държавите по Конвенцията се задължават да изпълнят окончателните решения на съда /нов чл.46,ал. 1/. Съдиите в ЕСПЧ се избират за срок от 6 години от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Всяка държава-страна е представена от един съдия. Възможно е избиране за втори мандат. Съдът има собствена канцелария и може да назначава научни сътрудници за обработка на случаи. Юрисдикцията на ЕСПЧ обхваща всички въпроси за тълкуване и прилагане на Конвенцията, както и разглеждането на междудържавни или индивидуални жалби. Той може по молба на Комитета на министрите да издава мнение. Съдът заседава в комитети от трима съдии, камари от седем съдии и Голяма камара от седемнадесет съдии. Камарите създават комитети за определен срок. Като ех officio член на камара или на Голяма камара се дава на съдията, избран от името на държавата -страна от производството или, ако няма такъв, или той не е в състояние да участва, лице по неин избор, което заседава в качеството на съдия. Членове на Голямата камара са и председателят u1085 на съда, заместник-председателите, председателите на камарите и други съдии, избрани в съответствие с правилника на съда.
ЕСПЧ прие на 4 ноември 1998 г. регламент за процедурата на съда, съобразен с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с Протоколите към нея. В него се дават дефиниции за използваните понятия, регламентирана е организацията и работата на Съда, редът на производство и прилаганите принципи, работните езици, представителството на държавите-участнички и на заявилите, редът на съобщения, уведомления и призоваване в Съда, представяне на доказателства и др.
Решенията на Съда са правно обвързващи и следователно, страните-членки са задължени да изпълнят решенията му. Като правило, това води до съответните проблеми в законодателствата на страните, с цел да се избегне повтаряне на нарушението. Така например, в отговор на решенията на съда по конкретни случаи, Австралия и Германия допълниха закона си относно задържането преди съдебния процес;
Великобритания измени правилата, прилагани в затворите от гледна точка на правото на достъп до съда; Холандия нанесе поправки в закона за военната дисциплина. Честo съдът задължава страните да заплатят компенсации или щети на лицата, чиито права са били нарушени. По правило ЕСПЧ предвижда следната процедура, като е възможно за различните случаи да се допуснат известни различия:
1. Подаване на жалбата до Съда;
2. Канцеларията се свързва с жалбоподателя за доизясняване на необходими за регистрирането подробности;
3. Регистриране на жалбата в канцеларията;
4. Жалбата се внася в една от палатите;
5. Палатата определя един от съдиите за докладчик по случая. Този съдия подготвя от името на Съда и с подкрепата на Канцеларията съответния случай. Той установява контакт със страните по делото, подготвя досие и предприема други стъпки, например усилия за доброволно споразумение, след като случаят се допуска за разглеждане;
6. Проучване на жалбата от Комитета в състав 3 съдии по поръчка на съответната палата;
7. Един вариант на решение е Комитетът единодушно да върне или зачеркне случая поради недопустимост. Случаят е приключен, защото решението е окончателно;
8. Другият вариант е Комитетът да изпрати случая до Палатата за проучване за приемливост и обоснованост /това са две проучвания, които не съвпадат по време/;
9. Проучване за формална допустимост;
10. Един вариант за решение е Палатата да отхвърли жалбата поради формална недопустимост. Случаят приключва, защото решението е окончателно;
11. Другият вариант е формално допускане от страна на Палатата;
12. Представяне на оплакването пред засегнатото правителство;
13. Продължаване на проучването от съда за установяване на обосноваността на жалбата от страна на Палатата. Правят се допълнителни проучвания в сътрудничество със страните по делото, фактите се записват и съпоставят, в досието се допълват забележки и коментари на страните по делото или на трети страни /според чл. 36/. Паралелно с тази писмена част на процедурата при всички случаи се провежда и устно изслушване на страните. По правило процедурата е публична;
14. Паралелно с това Съдът е на разположение за постигане на валидно споразумение между страните по делото. Тази процедура е закрита. В случай на валидно споразумение, Съдът зачерква с решение случая от своя регистър. Решението се ограничава до кратки данни за развоя на делото и за решаването му;
15. Ако не се стигне до валидно споразумение, Палатата присъжда решение;
16. Решението на Палатата е окончателно, ако:
Страните по делото заявят, че няма да препращат правния случай до Голямата палата;
Препращането на случая до Голямата палата не се извърши от страните по случая в рамките на три месеца след издаване на присъдата;
Комитетът на Голямата палата отхвърли молбата за препращане на случая 17. Ако се стигне до гледане на делото в Голямата палата, нейната присъда е окончателна;
18. Окончателната присъда се публикува. Присъдите трябва да бъдат обосновани. Всеки съдия има правото да предоставя свое различно u1084 мнение;
19. Съдът може да присъди на засегнатата страна справедливо обезщетение, ако във вътрешнодържавното право на засегнатата държава страна е предвидено недостатъчно обезщетение;
20. Окончателната, задължителна за държавата-страна присъда, се съобщава на Комитета на министрите, които наблюдават изпълнението й.
Главните нововъведения са както следва:
признаването на процеса по индивидуалните жалби е задължително за всички държави участнички. Постановленията на съда сега са задължителни за тях;
всички случаи на жалби - както индивидуални, така и между държавни, се проверяват и решават от един-единствен орган, от съда. Достъпът до него е непосредствен. Комисията не е първа инстанция. Комитетът на министрите осъществява над зор над изпълнението на разпоредбите на съда;
Европейският съд по правата на човека в Страсбург се реорганизира в постоянен орган с нова структура и с нови компетенции. Комисията и съдът действаха преди това само периодично.