24. Пробация

Тя е наказание, което се прилага в много европейски държави, вкл. в бившите соц.държави. Най-общо тя е алтернатива на ЛС. Въвеждането и дава възможност на съдията в по-голяма степен да съобразява наказанието с индивидуалните качества на лицата, извършили престъпление. Изпълнява се от държавните институции, но извън институциата.
Настаняване в пробационните общежития – дава възможност за по-добра изолация – у нас го няма все още. Пробацията възниква в Англия като една подпомагаща дейност по отношение на лицата, изтърпяващи наказание ЛС и лицата, които вече са изтърпяли ЛС. Реализирала се не от държавните органи, а от органите нацърквата. Подпомагането се е съчетавало и с контрол след освобождаването на лицата. Постепенно се пренася към неправителствените организации, чието финансиране не е било във функциите на държавата. Установило се, че % на рецидива рязка спаднал и държавата започнала стимулиране на такива неправителствени организеции. Дейността им се насърчавала в зътворите;създават им се необходими условия, за да работят в затворите. Контролът на неправителствените организации по отношение на освободените и предсрочно освободените трябвало да бъде съчетан и с контрол от обществото. За да бъде ефективна пробацията трябва и да има обществен контрол.
Места и орагни по изпълнение на наказанието пробазия – чл.200 ЗИН. Пробацията е последното въведено наказание по НК. Според чл.42а НК наказателната пробация е съвкупност от мерки за контрол и въздействие, които се прилагат по отделно или кумулативно. Мерките за въздействие са изброени в НК изчерпателно: задължителна регистрация; среща с пробационен служител; включване в програми за въздействие; поправителен труд; ограничаване на свободното придвижване ; безвъзмезден труд в полза на обществото. Самото наказание пробация е срочно наказание, но за разлика от ЛС законът урежда продължителността на налаганите от съда пробационни мерки. Продължителността за мерките задължителна регистрация, среща с пробационен служител, включване в програми за въздействие, ограничаване на свободното придвижване – от 6 месеца до 3 г.; за поправителен труд - от 3 месеца до 2 г.; за безвъзмезден труд са определени годишно часаве – от 100 до 320ч.годишно за не повече от три последователни години. Не може да се определи общ срок, защото в присъдата продължителността на мерките може да е различна. Според ЗИН наказателната пробация се счита изпълнена, когато изтече най-дългия срок от някоя от наложените пробационни мерки. Това води до архивиране на документи и до уведомяване на прокурора за приключване на изпълнението. Първите две мерки задължително се определят от съда с присъда, т.е.няма пробация без тях. Другите могат да се налагат кумулативно в различен обем заедно с първите две, кокто и да не наложат.
Има възможност преди гледане на делото да се изготви доклад до пробационната служба относно изпълнение на пробацията, когато е наложено като алтернатива. В доклада съдът трябва да бъде ориентиран към възможността за налагане на някоя от незадължителните мерки. Този доклад се нарича предсъдебен доклад чл.202 ал.2 ЗИН. Практиката е той да се изработва винаги преди съдебното заседание. Този доклад не се основава на факти свързани с извършеното престъпление и няма толкова голямо значение за съда с оглед фиксиране наказателната отговорност. Той има задача да ориентира съда относно наказанието и най-вече за времето, през което ще се изпълнява наложеното наказание.
Въз основа на доклада и интервю с лицето, пробационният работник насочва съда към качествата на лицето и съответно да се определи подходящата пробационна мерка.
Изисква се съдът да определи точно мерките, които да се вземат по отношение на общественото въздействие. Изследването, което се извършва по отношение на лицето, което ще бъде съдено обхваща много проблеми, свързани с личността му(по-широк кръг от тези, представени пред съда като даказателства във връзка с деянието). Често тези доклади не коментират изобщо вида на извършеното престъпление. Целта му е да очертае пред съда личността с неговите отрицателни и положителни черти. Докладът макар и експертен не е задължителен за съда. Той не е доказателствено средство.
Наложеното наказание пробация се изпълнява в пробационните служби по настоящия адрес на осъденото лице. Това място може да бъде променено и тогава, когато настоящият адрес бедъ променен от една област в друга, промяната на мястото се разрешава от главния директор на Главна дирекция изпълнение на наказанието. Когато промяната е в областта –разрешава се от началника на областното звено пробация, от ръководителя на областна пробационна служба.
Органите, които изпълняват наказанието пробация – по ЗИН са областните опробационни служби. Те действат в съдебния район на съответните окръжни съдилища. Тези областни пробационни служби са звена на Главна дирекция изпълнение на наказанието и главният директор на тази дирекция също е орган. По тази йерархия и министърът на правосъдието също е орган. В случая дали дадет орган е орган по изпълнение на наказанието пробация зависи от неговата компетентност.
Пробационен съвет – орган, които действа на територията или в съдебния район на районните съдилища. В района на една областна служба има толкова пробационни съвети, колкото са съд.райони на районните съдилища. Където има районен съд има пробационен съвет. Съставът на проб.съвет е определен в ЗИН – председател е проб.служител, който отговаря за изпълнението на наказанието пробация в съответния район. Като членове се вкл. и представители на Министерството на външните работи – чл.202 ал.2ЗИН. персоналния състав и промените в него се извършват по предложение на началника на проб.служба от главние директор на Главна дирекция изпълнение на наказанието – чл.202 ал.6 ЗИН.
Функции на пробационния съвет – чл.203 ал.3 :
1. обектите, в които се изпълнява безвъзмездният труд – не може да се полага такъв труд извън утвърдените от проб.съвет . те трябва да са с държавно и общинско участие.
2. подбор на доброволци и неправителствени организации, подпомагащи проб. дейност.
3. прави предложение за замяна на наказанието пробация с ЛС по рада на чл.43а НК буква Б.
4. изготвя становище до съответния прокурор за прилагане на принудителни медицински мерки по реда на чл.89 до чл.92 НК.
Освен тези функции проб.съвет приема оценките от резултатите за изпълнение наказанието пробация по онтошение на отделните осъдени, които се изготвят от пробационния инспектор веднъж на 6 месеца. Може и да взема решение относно предложението за замяна на една проб.мярка с друга.
Пробационният съвет заседава най-малко веднъж месечно. Заседанията са редовни, ако присъстват 2/3 от членовете. Дневният ред трябва да се определи най-малко 7 дни преди заседението. Изготвят се протоколи, решенията се вземат с обикновено мнозинство.
Пробационен инспектор. Има щатно разписание по съответните съдебни райони на районните съдилища и съответно щата на областната проб.служба. Освен началници има пробационни инспектори, младши проб.инспектори, технически персонал – домакин, счетоводител, деловодител. Органи по изпълнение на наказанието пробация сред тях са проб.инспектори. началното изпълнение на нак.пробация е свързано с дейността на проб.инспектор – влязлата в сила присъда се изпраща от прокурора(чл.206 ЗИН), който я въвежда в изпълнени и изпълнението се осъществява от проб.инспектор (в района, където е настоящия адрас на лицето). Във връзка с началното изпълнение на нак.пробация инспекторът има задължение да призове по реда НПК лицето, чиято присъда ще се изпълнява. Той трябва в три дневен срок да се яви пред инспектора. Ако не се яви, проб.инспектор уведомява съответния прокурор, за да бъде постановено принудителното му въвеждане. За начало на изпълнение се счита денят, в който осъденият се е явил пред проб.инспектор.от този момент започват да текат сроковете на отделните мерки. Проб.инспектор изготвя изискваните от закона документи – съставя досие на лицето и работи с него.
Изготвя оценка на риска по отношение на рецидива или причиняване на значителни вреди. Оценката е насочена към това да покаже това дали първоначално по време на изпълнение или след изпълнение на наказанието пробация има риск да извърши престъпление. По-голямата част от нея се отнася до дефицитите , които трябва да бъдат коригирани по време на изпълнение на наказанието. Обръща внимание на различни зависимости – алкохол, наркотици.въз основа на нея инспекторът планира изпълнението на нак.пробация , съставя план, който трябва да се съгласува с лицето. Осъденият трябва да го подпише. Изпълнеие на наказанието започва и продължава по този план. Изпълнеието на нак.пробация се основава на съгласие по договора между органа и осъденото лице да изпълнява проб.мерки.
Пробационният инспектор трябва да уведоми различни държавни органи – прокурора, привел в изпълнение присъдата, за започване на изпълнението и съответния край; други държавни органи като Министерството на вътрешните работи , общината по настоящия адрес на лицето.
Пробационният инспектор извършва действия по осъществяване на контакт с други органи/лица, на които ЗИН възлага изпълнение на нак.пробация. пробационният инспектор трябва да уведоми собственици/управители на заведения, в които осъденият няма право да пребивава поради ограниченото движение.
Той планира по график изпълнение на наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото. Определя точно кога и в какви програми ще бъде включен – дава за архивиране досието на осъдения. извършва контрол върху изпълнението на отделните проб.мерки – поддържа връзка с прокуратурата. ЗИН изрично предвижда, че за неизпълнение на задължението за полагане на безвъзмезден труд, проб.инспектор носи дисциплинарна отговорност – чл.228 ал.2 ЗИН.