24. Потребителски спорове

Същност
Тясно и широко тълкуване на понятието потребителски спор. Най-често потребителския спор се определя като спор, възникнал във връзка с правата на потребителите, които са възникнали с правата предоставени им от ЗЗП и спор, свързан с неравноправните клаузи в договорите. По широко – това е спор, който възниква по повод нарушените потребителки права, уредени от ЗЗП и др закони или договори, или спор, възникнал във връзка със съдържанието, изпълнението или неизпълнението на задължения, породените от потребителски договори. по широкото, че освен спорове по ЗЗП се имат предвид и др закони + потребителкси договори. друго – потребителския спор е разминавания във вижданията на потребителя и търговеца относно начина на изпълнение на задълженията от скл договор. От различията в схващанията идват и други различия – кой треа да бъде компетентния съд. В ГПК е предвидено, че искове на потребители имаме изключение от принципната местна подсъдност. Иск на потребител може да бъде предявен по неговия постоянен или настоящ адрес. Чл182 ЗЗП може да се направи извод относно какво представлява потребителския спор – спорове между потребители и търговци, включително във връзка с гаранционната отговорност, правото на рекламация за стоки или услуги и неравноправните клаузи в договори, с търговските практики и договорите, сключвани с потребители.

СПОСОБИ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ
Жалби, сигнали, молби, отправени от потребителите и от сдруженията на потребителите до контролни органи, които имат функции във връзка с защитата на потребителите. Може да бъде устно или писмено. Ако са отправени до некомпетентен орган служебно се препращат до компетентен. 14дн срок, ако треа да се извърши проверка – 1месец.
Чрез преговори с търговеца при посредничеството на потребителска организация. Тя действа като посредник и подпомага страните. Може и да действа от името на потребителя или само да го консултира.
Чрез помирителни комисии – не се имат предвид по КТ. Това са комисии, които не постановяват решения, а те посредничат и подпомагат страните да постигнат споразумение. Помирителните комисии се създават от Мин на ИЕТ. Той определя боря им, тяхното седалище и района на действие. Утвърждава състава на комисиите. Обръщането към такива комисии не е задължителна предпоставка за търсене на съдебна отговорност. Въпрос на избор. Състава на помирителната комисия – представител на КЗП(държавна структура), представител на сдружение на търговците, представител на сдружение на потребителите(недържавни). Помирителните комисии не са правораздавателни органи. До споразумение се стига в резултат на взаимни отстъпки. Това споразумение по своята правна същност е договор за спогодба. Производството започва с заявление на потребителя, заседанията са открити, могат да се събират доказателства и да се използват вещи лица, комисията може да изготви проекта за споразумение, но страните решават дали да го подпишат. Ако не се изпълняват задълженията по споразумението, всяка заинтересувана страна може да се обърне към съда. Ако подписите се заверят нотариално и произтичат парични задължения, може по ГПК да се издаде заповед за изпълнение.