24. Международни наказателни съдилища

За пръв път опит за предаване на международен съд на индивидите, включително и държавни висши длъжностни лица, отговорни за извършването на нарушения или престъпления съгласно международното право, е направен след Първата световна война, когато във Версайския мирен договор /1919 г./ са включени разпоредби, предвиждащи създаването на механизъм за привличане на военните престъпници към наказателна отговорност. Създава се международен трибунал, включваш представители на петте страни държави /САЩ, Великобритания, Франция, Италия и Япония/, който да съди бившия германски император Вилхелм II, но не е задействан ефективно.
Реален израз на международно правосъдие е сключеното Споразумение между държавите от антихитлеровата коалиция за създаване на Нюрнбергски и Токийски трибунал, на които се подвеждат под отговорност главните военнопрестъпници от Германия и Япония. В уставите на двата трибунала са въплътени нормите на МНП относно наказателната отговорност за нарушаване на законите и обичаите на войната, чиито принуди се потвърждават от ОС на ООН, а по-късно се приемат като основа за развитието на нормите на международното право в тази област. Международната наказателна отговорност на лицата за нарушаване на международното право са общопризнати норми. За развитието на института за наказателната отговорност на физическите лица, едно от най-значимите събития, е създаването от Съвета за сигурност на ООН на двата ad hoc трибунала /за Югославия и Руанда/, както и постоянен Международен наказателен съд. На 23 май 1993 г. е утвърден Уставът на Международен трибунал за бивша Югославия от Съвета за сигурност на ООН с Резолюция №827 за търсене на съдебна отговорност на лицата, отговорни за сериозни нарушения на МХП на територията на бивша Югославия от 1991 г. /Босна и Херцеговина/.
Международен трибунал за Руанда е създаден през 1994 г. за търсене на съдебна отговорност на лицата, отговорни за геноцид и други u1089 сериозни нарушения на МХП, извършени на територията на Руанда, така и по отношение на лицата-граждани на Руанда, отговорни за геноцид и други подобни нарушения, извършени на територията на съседни държави в периода 1 януари до 31 декември 1994 г.
Двата нови трибунала, за разлика от Нюрнбергския и Токийския трибунал, са създадени от Съвета за сигурност на ООН /т.е. от органа на международната организация, а не от държави/. Съдиите на новите трибунали са 11 /влизат в съдебни и апелационни камери/ и се избират за срок от 4 години от ОС на ООН. Обвинител се назначава от Съвета за сигурност по препоръка на Генерал, секретар - за срок от 4 год.
В уставите на двата нови трибунала /между които няма съществени различия/ се определя юрисдикцията на трибуналите и се разкрива съдържанието на понятието “сериозни нарушения на МХП”, в чиято основа са въплътени разпоредби на Женевските конвенции от 1949 г. и Конвенцията относно геноцида от 1948 г.
Международните трибунали, действали от името на международната общност, притежават ограничена предметна и персонална юрисдикция: престъпленията, извършени от и главните военни престъпници.
В 1998 г. на дипломатическата конференция в Рим е приет Статутът на Международния наказателен съд /МНС/ след дългогодишни усилия на международната общност. Този акт е значим принос в развитието на съвременното международно право /особено в областта на международния наказателен процес, международното хуманитарно право, международното правосъдие и т.н./ с основна задача да ограничи престъпленията. Очевидно е, че на този етап на развитие е невъзможно те да бъдат прекратени и да изпълнява превантивна роля. Главната задача на МНС е да изпълнява ефективно своите функции по отношение на четирите вида основни престъпления: геноцид; престъпление против човечеството; военни престъпления; агресия.
Съгласно чл. 34 Съдът се състои от следните органи:
Президиум; Отдели - Апелационен, Съдебен и Предварително производство; Канцелария на прокурора; Секретариат. Съдии. Събранието на държавите участнички, съгласно чл. 36, ал. 6, избират 18 съдии с тайно гласуване, с мнозинство от 2/3 от присъстващите и приемащи участие в гласуването. Съгласно чл. 36, ал. 2, б. “а”, Президиумът, действащ от името на съда, може да внесе предложение за увеличаване броя на съдиите, което се внася в Събранието, и то може да го одобри с 2/3 от гласовете на държавите участнички. Президиумът може по своя преценка, по всяко време, когато обемът на работата позволява, да предложи намаление на броя на съдиите, но техният брой не може да падне под 18, съгласно чл. 36, ал. 2, б. Държавите-участнички, в съответствие с процедурата, предвидена в статута на МНС, предлагат кандидатури за членове на Съда, които се избират от Събранието, свикано съгласно чл. 112 на Статута. При подбора на съдиите отчитат необходимостта от осигуряване съгласно чл. 36, ал. 8, б. “а”: 1) представителство на основните правни системи в света; 2) справедливо географско представителство; 3) справедливо представителство в Съда на женския и мъжкия пол.
Президиумът е съставен от Председател, първи и втори вицепредседатели, които носят отговорност за правителното управляване на делата от Съда /без Канцеларията на Прокурора/, както и други функции, които им възлага статутът /чл. 38/. Те се избират с абсолютно мнозинство от гласове на съдиите и изпълняват своите функции три години, като имат право да бъдат преизбрани с един път. Президиумът регулира своята дейност с Прокурора по всички въпроси, представляващи взаимен интерес.
Палати. След избирането на членове на съда съгласно чл. 39, ал. 2, Съдът разпределя съдиите в отделни предвидени в чл. 34, б. “в”. Апелативният отдел включва Председател и още четири съдии; Съдебният отдел включва най-малко шест съдии; Отделът за предварително производство включва също така най-малко шест съдии.
Съгласно чл. 39, ал. 2, б. “а” съдебните функции на съда се осъществяват във-всички отдели и Палати. Апелационната палата включва всички съдии от Апелативния отдел, а функциите на Съдебната палата се осъществяват от трима съдии на Съдебния отдел. Функциите на Палатата за предварително производство се осъществяват или от трима съдии от отдел за предварително производство, или от един съдия от същия отдел. Допуска се възможност за учредяване на повече от една Съдебна палата или Палата за предварително производство. Канцеларията на прокурора се оглавява от Прокурор, който има един или няколко заместници прокурори. Съгласно чл. 42 действа като независим, отделен орган на Съда. Те се избират от Събранието чрез тайно гласуване за срок от 9 години, но не могат да бъдат преизбрани. Прокурорът притежава всички правомощия да ръководи и управлява Канцеларията, която отговаря за получаването на предявената ситуация, както и на всяка обоснована информация относно престъпленията, попадащи под юрисдикцията на Съда. Секретариатът отговаря за несъдебните аспекти на управление на делата и се оглавява от Секретар, който съгласно чл. 43 е главно административно длъжностно лице на Съда. Той осъществява своите функции под ръководството на Председателя на Съда. Секретарят се избира от съдиите с абсолютно мнозинство е тайно гласуване за срок от пет години, като може да бъде преизбран само един път. Заместник-секретарят заема своята длъжност 5 години или по-кратък срок, който се определя с абсолютно мнозинство от гласовете на съдиите. Секретарят учредява в структурата на Секретариата група за оказване на помощ на потърпевшите и свидетелите.
Прокурорът и Секретарят съгласно чл. 44 назначават квалифициран персонал, който им е необходим, като например Прокурорът назначава следователи. Секретарят със съгласието на Президиума и Прокурора предлагат проект на Регламент за персонала, който се утвърждава от Събранието на държавите участнички.
В статута на МНС е включен принципът, че когато определена държава стане страна по Статута, тя приема автоматически юрисдикцията на Съда по отношение на конкретното престъпление. Съгласието на държавата, която не е страна по статута, няма да е необходимо, ако Съвета за сигурност, съгласно глава VII от Устава на ООН предаде делото на прокурор. По отношение на правомощията на прокурора в Рим е постигнат компромис, относно правото му да започне разследване prorio moti /по собствена инициатива/, както и по отношение на пълномощието прокурорът да започне разследването на делото. Съветът за сигурност, съгласно глава VII от УООН посредством приемането на резолюция, може да изиска разследване или съдебното преследване да не започва или да бъде спряно за срок от 12 месеца /но може да бъде и продължено/. Статутът на МНС разширява списъка на престъпленията по време на вътрешните конфликти /определени като международни престъпления в решенията на Международните трибунали за бивша Югославия и Руанда/, допълвайки с редица военни престъпления. Статутът включва понятието сериозни нарушения относно конфликтите, нямащи международен характер, което дава основание да се приеме, че тези нарушения са криминализирани в международен мащаб. Статутът също така се различава от Уставите на Международните трибунали за бивша Югославия и Руанда по отношение конкретизацията на съвета на престъпленията, тъй като при тяхната квалификация, Съдът няма да се опира на международното обичайно право, а на конкретни норми на МНП. Разпоредбите на уставите на двата трибунала и на Статута на МНС допускат пряко приложение спрямо индивида. МНС ще осъществява своята дейност в тясно сътрудничество в ООН, като се има предвид и съществената роля на Съвета за сигурност, при осигуряването на изпълнението на съдебните решения на МНС, предвидени в Статута. В статута на МНС също така е потвърдено и непреходното значение на принципите, въплътени в Устава на Нюрнбергския трибунал, с което на Съда се възлага значителна роля в бъдеще като на международен орган, който притежава неоспорими преимущества пред ad hoc международните трибунали. В Статута е предвидено, че “по отношение на международните престъпления, независимо къде са извършени, ще се прилагат единни стандарти на правосъдие, а жертвите ще могат да разчитат на еднаква защита”. Инициатива на наказателна процедура могат да вземат Съветът за сигурност на ООН, отделни държави и главният обвинител на съда. В изпълнение на своята функция на гарант на мира по глава VII от Устава на ООН, Съветът за сигурност може да блокира всяка текуща процедура за една година с възможност за удължаване на своето вето. Към МНС работят 18 съдии, като една държава може да изпраща най-много по един съдия. Техният мандат е девет години. Съдиите се избират от събранието на държавите, които са ратифицирали договора за МНС.Най-важните органи на МНС са Обвинителна инстанция под ръководството на главен обвинител, който подлежи на контрол от отделение за разследване в състав от четирима съдии, отделението за издаване на присъди с трима съдии и отделението за обжалване също с трима съдии. Съдебните процеси се провеждат само в присъствието на обвиняемия. Подсъдими могат да бъдат лица на възраст над 18 години. Съдът издава присъди, като най-тежката е доживотен затвор. Страните по договора, които по принцип са изразили готовност да приемат осъдени, могат във всеки отделен случай да откажат приемане на затворник. Ако не се намери държава, която да поеме изпълнението на наказанието, осъденият остава в седалището на МНС в Холандия.