24. Уредба на международната компетентност по търговски дела в държавите-членки на ЕС - Регламент 44/2001 - обща и специална компетентност.

ОБЩАТА КОМПЕТЕНТНОСТ по търговски дела е уредена в член 2 от Регламент Брюксел 1, компетентен е съдът на държавата членка по местоживеенето на ответника, независимо от националността и гражданството на страните по делото. Без значение е местоживеенето на ищеца, съдилищата на държава-членка не могат да откажат юрисдикция, ако местоживеенето на ответника се нимира в нея, а съдилищата на всяка друга държава-членка са зъдължени да прекратят делото поради липса на компетентност. Считано от 2007 – в българските съдилища има много прекратени дела на това основани, тъй като голяма част от ищците се ръководят от КМЧП. Ако ищецът предяви иск в България, по силата на Регламента обаче това е невъзможно, защото има ПРИМАТ по отношение на КМЧП, всяко дело може да се прекрати на това основание в такъв случай
Не е възможно да се ползват националнитеправила за компетентност по отношение на ответници на държави членки. Съгл чл 4 от Регламента ако ответникът не е от държава-.членка по местопребиваване – прилагат се правилата на сезирания съд като и чужденците, които имат местоживеене в държава-членка могат да се ползват от тези правила. Определяне на местоживеенето на ответника по търговски спорове тогава, когато ответникът е ЮЛ се определя въз основа 60 от Регламента, съгласно който под местоживеене на ответника ЮЛ се има предвид алтернативно уставното седалище, а реалното седалище или централно управление – основното място на дейност, следователно когато се предявява иск срещу търговско дружество, ищецът има право на избор да предяви иска си или в държавата, където е уставното седалище на ответника, или държавата по неговото ЦУ или държавата, където е основното място на дейност на ответника. Може ли да предяви и на трите места ищецът искъ?!?! Коя правна система е по-удачна за него, включително и МЧП и кое би му дало по –висока възможност за защита, респ. Обезщетение?!?!
В този случай ответникът разполага с възражението за висящ процес и другите предявени искове, предявени след първия ще бъдат прекратени поради това че вече е заведен такъв иск между същите страни, със същото основание , със същия предмет пред друг съд на държава членка. Идентичността между делата се определя от страните, основанието и предмета на делото. Предметът на делото представлява субективните права, чиято защита се търси, не е вещта!!! Предметът на делото се определя от ищеца, търси се субективното право – право на неустойка за вреди за неизпълнение, за пропуснати ползи и пр.
Регламентът предвижда още една възможност, а именно специалната компетентност, предвидена по член 5, която за ТД предвижда възможността ищецът да предяви иска в държавата членка по местоизпълнение на задължението, предмет на делото. С цел да се конкретизира това място, са дадени няколко възможни хипотези в текстовете на член 5 – при продажба на стоки се счита че местоизпълнението на задължението е мястото в държавата членка, където стоките е следвало да бъдат доставени или са доставени, а в случай на предоставяне на услуги – мястото, където съгласно договора, услугите са били предоставени или би следвало да бъдат предоставени. Специалната компетентност, предвидена по чл 5 е алтернативна , т.е. тя е възможност, която може да ползва ищецът. В същото време обаче за да може да се ползва специалната компетентност ищецът трябва да има местоживеене в някоя държава членка. Може да предявим иска по местоизпълнение на договора, който е следвало напр. Да бъде във Финландия, но ответнъкт да представлява фирма, която има уставно седалище в Англия, при всички случаи някъде в общността трябва да живее ответника, за да се позовем на Регламента за общата компетентност, било като ползваме специалната компетентност по член 5 . въпрос на преценка от страна на ищеца кой съд ще му бъде удобен, приложимо международно частно право, а той прилага националното такова, какъв е правният климат, колко струва, държавни такси и др. , ищецът не се интересува как ще бъде изпълнено решението, защото във всички държави членки – решенията се постановяват или се изпълняват по един и същ ред, а това е редът на РЕгламентът Брюксел 1 – естествено – роля и друг елемент – ако ответникът има имущество, което лесно може да бъде остойностено и срещу което може да се проведе принудително изпълнение, ако попада в обсега на общата или специалната компетентност, ищецът следва да има предвид и това – формата на обезщетение и пр.
Член 5, т. е. Специалната компетентност НЕ СЕ прилага, ако мастото на изпълнение на задължението е вън от територията на държава членка; !!!
В Регламента са предвидени още няколко възможности, алтернативни за избягване на общата компетентност на чл 2 , най-вече при свързани дела – това е компетентността по чл 6 от Регламента, тогава, когато имаме субективно съединяване на исковете. Достатъчно е да е налице компетентност по отношение на един от ответниците, за да може да се обоснове компетентността и по отношение на другите ответници – достатъчно е един от ответници да има местопребиваване в държава членка, да се предяви иск
Отговорността по чл. 2 може да бъде специална!
Член 22 от Регламента предвижда т.нар ИЗКЛЮЧИТЕЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ – това означава, че дела във връзка с действителността , недействителността, прекратяването на ТД, решенията на техните органи, може да се водят само от съдилищата на тази държава, в която е регистрирано ТД
Също така исковете за действителността на вписванията и регистрациите на търговски марки и патенти могат да се водят само в съда на държавата членка , в която е вписано обстоятелството, патента или търговската марка, !!! това са дела, във връзка с вписванията, законността на вписванията, но не и по отношение на лицензионните договори, които са чисто търговски догвори за които важат чл. 2 и 5 от Регламента
По отношение на вещни права /но не и на облигационни задължения/ компетентен е съдът на държавата , на територията на която се намира имота. – обща компетентност
Ако имаме иск по член 108 и чужденец напр. Иска да му бъде предоставено вещно право върху недв. Имот ще имаме компетентност на български съд, ако имотът е в България.
Предвидено е ,че в договорите за наем на недвижим имот , в случай че този договор има срок над 6 месеца и не е сключен за лично ползване, компетентен е съдът на държавата членка, където се намира недвижимия имот.
Член 23 от Регламента – предвижда т.нар. УГОВОРЕНА компетентност, както при Арбитража, страните могат да изберат компетентен съд за разрешаване на техния спор – в тоз ислучай ако ищецътт предяви иска си не пред уговорения съд, а пред съдът по общата компетентност, ответникът разполага с възможност за възражение и съдът е длъжен да прекрати делото. Уговорената компетентност е отрицателна, абсолютна процесуална предпоставка!!!
Съгл. Чл. 23 уговорената компетентност може да бъде изрична и мълчалива. Тя е ИЗКЛЮЧИТЕЛНА, т.е. ако бъде направено възражение от ответника и съдът въпреки това се произнесе, споразумението за избор на съд може да бъде писмено, устно, в разменени факсови съобщения или в каквато и да било форма, съобразно търговските обичаи, установени между страните. НЕ може да се уговаря компетентност само в случаите на изключителна компетентност – когато имаме вещно право върху недвижим имот, не може да се уговаря компетентност, както и при договор за наем върху имот
Избраният от страните съд не е необходимо да има връзка с делото!
Тази уговорена компетентност действа и при цедиране на основния договор
За да се приложи регламента, т.е. правилото на член 23 трябва да е избран съд на държава членка
Това не означава, че страните не могат да изберат друг съд, но ако това стане ,то тогава сезирания съд ще работи не въз основа на Регламента, а въз основа на националното право
Действителността на споразумението за избор на съд НЕ зависи от действителността на основния договор!!!
Освен това допуска се и мълчалив избор на съд, тогава, когато от поведението на страните е ясно, че те са се съгласили така – органът или съдът, пред който е предявен иска да го реши.
Правилата за международна компетентност се прилагат ex fiхio – те се проверяват от съда – чл. 28 предвижда спиране на делото ако им е предявен иск със същия предмет, същите страни, пред съд на друга държава членка, / Lis pendens/ докато другата държава членка реши че другият съд е компентентен
В рамките на ЕС действат и няколко други нормативни актове, вкл. И от България, чиято цел е да улеснят съдебното производство и признаването на решенията на чуждестр. съд