23. Разрешаване на търговските спорове – способи, обща уредба.

Непосредствено свързано с МТП е ПРОБЛЕМЪТ С РЕШАВАНЕТО НА СПОРОВЕТЕ – ЮРИСДИКЦИЯТА
В рамките на ЕС и в рамките на ТП са известни два начина за решаване на споровете
1. НОРМАЛНАТА ЮРИСДИКЦИЯ – т.е. съдебният ред , от който съществен е проблемът за компетентността на Съда, което означава къде да се подаде исковата молба за разрешаване на търговския спор. В рамките на ЕС ДВА са нормативните акта, които определят компетентността по търговски дела – Регламент 44/2001 – т.нар Брюксел 1 и Регламента за призоваването 1393/2007 г. , влазъл в сила на 13 ноември 2008 относно призоваването. Призоваването е изключително важно за да започне процеса, ако няма редовно призоваване, не може да започне процес, в някои държави получаването на исковата молба от ответника е предпоставка за откриване на производство, у нас като депозираш исковата молба в съда оттам нататък съдът „те гони”. В някои държави този момент не е депозиране на исковата молба в съда, а получаването на призовката. В този смисъл призоваването е съществен елемент в развитието на процеса.
2. втори начин за разрешаване на търговските спорове е АРБИТРАЖА. Арбитражното производство не е регламентирано с общи конвенции, съществува една Европейска конвенция за външнотърговския арбитраж, по която България Не е страна, но болшинството европейски, а и азиатски държави имат унифицирани закони за международно-търговския арбитраж , изработени въз основа на закона-модел UNCITRAL
В рамките на ЕС беше приета ДИРЕКТИВА за някои аспекти на медиацията по граждански търговски дела от 23 април 2008 г. тя следва да бъде транспонирана във вътрешното законодателство на държавите членки до 2011 г.
ДИРЕКТИВАТА е първият инструмент в областта на МЕДИАЦИЯТА, който е т.нар ТВЪРД инструмент, т.е. представлява НОРМАТИВЕН АКТ, тъй като до сега съществуваха неофициални актове, които не са нормативни -. Европейски кодекс за медиацията
В областта на изпълнението на постановените решения са налице няколко нормативни акта – това е ЕВРОПЕЙСКАТА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ и др
В рамките на т.нар ТРАНСНАЦИОНАЛНО ПРАВО бяха разработени от Института по международно частно право в Рим ПРИНЦИПИТЕ НА UNIDROIT относно международните търговски договори. Какво представляват тези принципи:
Те НЕ са истински източник на правото, т.е. не са нормативен акт, за да могат да се прилагат в един търговски договор, страните изрично трябва да ги включат в него като посочат и съответните членове , които те са включили в договора ако не искат да пресъздадат съдържанието
Самите принципи, така както са публикувани трябва да бъдат приложени в договора. НЕ може, не се даде тази възможност, с приемането на Регламент 593, или Рим 1 като приложимо право към договора да бъдат избрани такива принципи и неофициални нормативни актове. В съображение 13 от Преамбюла към Регламент Рим 1 е посочено, че не се изключва възможността страните да включат в техния договор позоваване на недържавен източник на правото или Международна конвенция . Съображенията към регламентите не са нормативни разпоредби, а само съдействат за тълкуването на разпоредбите. Макар че това бе включено в съображение 13 и бе предвидено като възможност в регламента, в последствие отпадна и сега страните могат да изберат държавно право, регулиращи отношенията, но не пречи да включи договорните клаузи на UNIDROIT
Принципите на МТД не свързват международният характер на договорите само с разнодържавното местонахождение на дейността на страните, както е във Виенската конвенция, а приемат, че е налице международен търговски договор и тогава, когато местоизпълнението на сделката е в държава, различна от сключването, стоката минава през границата на някоя от държавите, различно обичайно местопребиваване, с една дума приема се че международният елемент може да произтича от всяка връзка на договора с две или повече държави.



В рамките на ЕС е уеднаквен режимът на компетентността на съдилищата относно разрешаването на търговски спорове по съдебен ред, освен съдебен ред съществува и арбитражен ред
ОСНОВАНИЯТА за съдебния и арбитражен ред са различни
Съдебният ред черпи своите основания от публичната власт, в обстоятелството че съдебният орган е натоварен от държавата да разрешава споровете между частно-правни субекти, докато при арбитража компетентността се черпи от споразумението между страните, от волята на страните.
Едновременно с това, съществува взаимодействие и известна връзка между държавното правораздаване и арбитража. Каква е връзката между тях:
1. в нормативните актове на държавата е предвидена по принцип възможността търговските спорове да бъдат разрешавани от арбитраж и не само това, в почти всички държави е предвидено нормативно решение, съгласно което , ако е налице арбитражно споразумение и бъде направено за това възражение от ответника , делото да бъде прекратено – тази разпоредба се съдържра и в нашето право член 19 ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят спор пред арбитражен съд, освен ако предмет не са вещни права, издръжка или по права по трудови правоотношения . уговорен арбитраж – като ищец ако предявим иск пред съда, искът може да бъде прекратен поради липса на компетеност – арбитражната компетентност не се следи служебно. Ако ответникът се яви по делото и вземе становище по същността на спора това означава че на практика тази арбитражна компетентност, дерогирана от страните, поради мълчаливо съгласие на ответника ,изразено в съдебното заседание, за компетентността на държавния съд – член 23 КМЧП и чл 23 от Регламент 2001
2. в случаи когато не е налице арбитражно споразумение, компетентността на съдилищата по търговски спор се определя съгласно Регламент 442001 или Брюксел 1 – една и съща е компетентността за това кое решение по търговски спорове от чужда страна – вътре трябва да бъде написано че е издадено по Регламент 44/2001 ако ответникът има обичайно местопребиваване в държава членка, условие да се приложи Регламента е връзка на ответника с държава членка, която връзка се изразява НЕ в неговото гражданство, А в неговото обичайно местопребиваване. При прилагането на Регламент 44/2001 се ползва практиката на съда на ЕО, то прилагане на Брюкселската конвенция от 68 г., която беше практически трансформирана в Регламента Брюксел 1. ;
3. в областта на търговските спорове съществува и друг нормативен акт, уреждащ компетентността, това е Конвенция от Логано , която има почти същото съдържание на Брюксел 1 и действа по отношение на държавите, които участват в европейското икономическо пространство /ЕО, Швейцария, Исландия и Норвегия/ България не участва в Логанската конференция и съответно не е ратифицирала Логанската конвенция. Тълкуването на термините и понятията, както в Брюксел 1 така и в Регл.44 2001 е автономно
т.е. какво представлява търговски спор е автономно тълкуване от страна на Съдът на ЕО
кой спор е граждански, кой търговски – в обхвата на Регламента Не са включени делата по несъстоятелност, делата относно гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на ФЛ, социалното осигуряване и арбитража.
По отношение на търговското право нас ни интересува въпроса с несъстоятелността. Не се обхващат в регламента само тези дела, които са в пряка връзка с несъстоятелността.. съдът на ЕО е дал тълкуване – напр. При отменителен иск, който е свързан с производство по несъстоятелност, но не е единствената му цел това, компетентността на съдът ще бъде определена по Регламента.
Местоизпълнението на договра се определя по правоприлагането по съществото на облигационното отношение на сезирания съд.
?!?!?Понятието ТЪРГОВСКИ ДЕЛА - дава се автономно тълкуване от ЕО, като в него могат да включени и дела, които в нац право са граждансик
И не осъществява правомощия на публичната власт
Митническите дела са изключени от приложното право на регламента, но само тогава, когато се отнасят до митни спорове – напр. Ако се търси изпълнение на гаранция дадена във връзка със събиране на митни спорове, търсенето на тази гаранция представлява търговско дело, а не митническо
Изключенията се отнасят само тогава, когато те са основен предмет на делото, но не и тогава, когато тези искове са пердявени като инциденти или преюдициални.
Регламент 44 2001 има действие независимо от това дали съдът е специален или общ
Само първоинстанционни
В тези търговски съдилища съдиите Не са юристи. Напр. Във Франция търговските спорове се гледат на първа инстанция – там обикновено бизнесмени, А НЕ ЮРИСТИ разглеждат споровете. Вече на втора инстанция – са юристи. Член 68 и 71 от Регламента предвиждат взаимоотношението с другите международни конвенции, съгласно член 69 от Регламента, са отменени всички двустранни конвенции, които са действали между страните членки относно компетентността. Отменени са и голяма част от разпоредбите на договорите за правна помощ, сключени между България и другите държави членки, в които се е определяла компетентността на съда. При определяне на основната компетентност по член 2 от Регламента, се има предвид Съдът на държава – членка, като местната подсъдност /тогава, когато се разпределят делата в отделната държава по местонахождение на съда/ и родовата подсъдност/когато пределен вид дела са подчинени на определен по йерархия съд/ докато член 5 от Регламента, предвиждащ специални правила по компетентност, т.нар СПЕЦИАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ, член 2 – общи правила за компетентност –
ДОКАТО при специалната компетентност по член 5 от Регламента тази роля играе ролята и на норма за местна подсъдност при отделните държави- членки