22. Настаняване и изолация на лицата с мярка за неотклонение задържане под стража.

Мярката за неотклонение е институт на наказателно-процесуалното право. По своята същност е мярка за процесуална принуда. Органите, които могат да взимат такава мярка за процесуална принуда са прокуроратурата или съдът. Сроковете, за които може да се прилага тази мярка са определени в НПК в зависимост от вида и характера на престъплението, съответно размерът на наказанието, които се предвижда за съответното престъпление. Максималният срок е две години. Максималният срок за по-леки престъпления не може да е повече от два месеца. НПК предвижда и възможност за продължаване на мярката за неотклонение, но то може да бъде постановено само от главния прокурор на РБ-я. Предложението прави прокурорът, занимаващ се със случая в рамките на досъдебното производство. Искането трябва да е мотивирано.
Мярката за неотклонение задържане под стража е една от възможните мерки, тя е най-тежката. Другите са подписката, домашният арест, парична гаранция. НПК определя вземането на мярката за неотклонение по отношение на лица, срещу които има образувано досъдебно производство като първа правна възможност.
Мярката за неотклонение се взема от органите, когато лицето по отношение на което е образувано наказателното производстводство, за което може да се сметне, че ще извърши друго престъпление, да се укрие или да осуети изпълнението на влязла в сила осъдителна присъда.
Всички мерки за неоклонение след като се взети, лицата не могат да напускат /променят адреса, на който живеят. Могат само с изрично съгласие и след уведомяване на органа, взел решение за мярката. Целта е лицето постоянно да е на разположение на органите.
Мярката за неотклонение задържане под стража от прокурора се взема във фазата на досъдебното производство с постановление, а от съда – във фазата на съдебното производство с определение. Произнася се с определение, когато пред него е обжалвано. Мярката за неотклонение задържане под стража НПК приема,че дейността на обвинението в досъдебната фаза е приключило до този момент (на връчване на обвинителния акт) според НИП лицата, по отношение, на които е взето мярката за неотклонение задържане под стража се нар.обвиняеми.
От момента, в който е връчен обвинителният акт на лицето, респективно от момента, в който обвинителният акт е вкаран в съда, започва съдебната фаза. Тя продължава докато влезе присъдата в сила. В този период(от връчването на обвинителния акт до влизането в сила на присъдата), лицата се нар. Подсъдими според ЗИН.
Местата, където се настаняват задържаните с мярка за неотклонение са арестите. Освен там могат да бъдат настанявани и в затвори. Там обаче, могат да бъдат премествани според закона, когато те придобият качеството на подсъдими. В момента, където се задържат лицата с мярка за неотклонение те могат да бъдат настанявани единствено след като има писмен документ за тяхното задържане. Такъв документ е постановлението на прокурора или определение от съда.
Чл.241 ЗИН – настаняват се в ареста, в района, в която се води досъдебното производство или се разглежда делото( осадените се настаняват в затвор по местоживеенето им).
Жени и непълнолетни – ЗИН изисква при настаняване в арести жените да са отделно от мъжете. Същото е и за непълнолетните.
Лицата, по отношение на които се провеждат процесуални действия по други дела или пък участват в процесуални действия, в качеството си на друго лице(свидетел) и тези процесуални действия се провеждат в места, където няма затвор, то те също трябва да се настанят в арести. В арест се настаняват и лица, спряма, които има общодържавно издирване и са заловени. Могат да са лица, които са избягали от затвора или са откложили изпълнението на присъдата, с която е наложено накацанието ЛС.
Във всички случай, в които НПК допуска лица да бъдат задържани за определен срок с постановлиние на прокурора трябва да бъдат настанявани в ареста.
Изолация между лицата, които са задържани:
1. разделяне мъже от жени
2. задържаните с мярка за неотклонение да се настаняват в затворите отделно от лицата, изтърпяващи наказание ЛС. ЗИН не изсква задължителна изолация между лицата, които са съучастници в извършеното престъпление. Такава изолация трябва да бъде изрично постановена от органите водещи наказателното производство. Органите, реализиращи мярката за неотклонение задържане под стража трябва да уредят такава изолация по всяко време. Трябва да се ограничи всякакъв контакт помежду им.
Изисква се писмен акт и съставяне на различни документи, съпровождащи лицето при задържането му. Ако неможе да се изготви такъв документ се изпраща справка за състава на престъплението; здравостловното му състояние; съучастници и т.н., които затворническата администрация да има предвид при изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража. Изземват се личните им вещи и се съставя протокол. Документите за самоличност и други документи се съхраняват в ареста, а ако се премести в затвор се изпращат служебно на наалника на затвора. Всички документи се връщат, когато мярката за неотклонение се изпълни или отмени.
Администрацията в ареста има задължения свързани с реализирането на някой права на лицето:
1. да му осигури вазможност да уведоми близките си, че е задържан и местото, където е задържан. Администрацията не може да уведомява служебно;
2. да го уведоми за правата и възможностите му (пр. свиждания)
3. да го информира за правилата за вътр.ред в ареста и да го уведоми за последиците при неспазването им
4. по отношение на чужденците трябва да им осигури възможност незабавно да се свърже със съответната дипломатическа мисия.

Чл.248 ЗИН – задържане на лица в постоянно заключени помещения:
1. лица, осъдени за тежко умишлино престъпление, за което се предполага, че могат да бъдаг опасни за сигурността в ареста;
2. лица, които грубо/системно нарушават установения ред. Тази изолация е различна от изолацията, която разпорежда прокурорът/съдът. Тя се реализира със заповед на началника на затвора. После се изпраща до прокурорът, упражняващ надзор за законност (окръжният прокурор).