22. Търговска марка на ЕС.

Правото на Търговска марка е уредено в Закона за марките и географските означения у нас, като българското право на търговска марка е една от правните области, за която би могло да се твърди, че е постигната пълна унификация и сближаване със законодателството на ЕС
Член 9 ал. 1 от Закона за марките и географските означения – марката се определя като знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица, може да бъде представен графично. Съществуват марки за услуги, търговска марка, т.е. за стоките, колективна марка и сертификатна марка.
Колективната и сертификатната марка са свързани с ползвателите, с тези които регистрират марките
Търговската марка за услуга на практика се появява през 58 г. при ревизията на Парижката конвенция в Лисабон като и марката за стоки и марката за услуги се наричат ТЪРГОВСКИ МАРКИ в ежедневието. В правната литература се сочат различни функции на марката, основната е ОТЛИЧИТЕЛНАТА функция, т.е. тя отличава стоките или услугите на едно лице, търговец, от тези на други лица, на второ място марката има ГАРАНЦИОННА функция, т.е. дава гаранция, че тези стоки или услуги са с определеното качество, заявено от маркопритежателя, марката има и РЕКЛАМНА и КОМУНИКАТИВНА функция , и не на последно място работи за разпределение на пазарите.
За марката е установен РЕГИСТРАЦИОНЕН РЕЖИМ. Правото принадлежи на Първият заявител. Заявител за регистрация на марка в България може да бъде ФЛ и ЮБ , българско или чуждестранно, като чуждестранното лице може да бъде такова от държави, с които България има сключен международен договор, следователно от държавите членки на Парижката конвенция. ЗМГО изрежда определени признаци, на които трябва да отговаря марката, за да бъде регистрирана. Пречките за регистрация могат да бъдат абсолютни и относителни. АБСОЛЮТНИ ПРЕЧКИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ – свързани са с качеството на самото означение – не могат да се използват знаци и форми , накърняващи обществения ред. ОТНОСИТЕЛНИТЕ ПРЕЧКИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ се свеждат до наличието на по-рано регистрираната марка върху същия или сходен знак, която принадлежи на друго лице, а не на заявителя. Т.е. при относителните пречки марката сама по себе си е регистрируема, но не може да се регистрира, защото друг вече е сторил това или пък потребителите са свикнали да я свързват с определен собственик. Т.нар. общоизвестни марки. Не може да регистрираш в България марка за стоки или услуги, които се казват МЕрцедес, макар в България да не е регистриран МЕрцедес.
ОБЩОИЗВЕСТНИ МАРКИ – Патентното ведомство издава определен списък
В същото време ЗМГО дава възможност определена марка да се регистрира като общоизвестна – напр ДСК – регистрирана е като общоизвестна марка
В този смисъл ЗМГО е в пълно сходство с Парижката конвенция, която именно определя това изискване за общоизвестност. Колективните марки обслужват цяла група от производители, които са обединени в отделно ЮЛ, създадено специално за да осигури ползването на марката. И притежател на марката е именно това сдружение, това ЮЛ. Сдружението приема специални правила за ползването на марката от своите членове, тези правила се регистрират в Патентното ведомство. При СЕРТИФИКАТНАТА МАРКА – тя принадлежи на определено лице, но то разрешава ползването й още със самата регистрация на други лица, изрично посочени, които следва да осигурят качеството и другите характеристики на произвежданите стоки. Сертификатната марка е свързана с качеството на стоката. Съдържанието на правото на марка включва правото на притежателя да я ползва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без неговото съгласие да използват в търговската си дейност тази марка. Посочено е в закона какво се свежда до използването ....
За да се разбере, че една марка е регистрирана – до наименованието се слага буквата R, оградена с кръгче. Когато се регистрира марка , се регистрира за определени стоки или услуги, тези стоки и услуги са по списък, съгласно Ницска спогодба – в заявката се попълват кои класове стоки и услуги искаме да бъдат запазени с тази марка, не може всичко. Тези стоки и услуги са разбити на групи. Ако едно лице иска да регистрира тази марка, или сходна, но за друг тип стоки и услуги е възможно, но дотолкова, доколкото не се въвежда в заблуждение потребителя. Съществено при търговската марка, е че тя трябва да се ползва. Задължение за ползване след регистрация. В противен случай – ако пет години търговската марка не се ползва, тя може да бъде заличена по искане на заинтересовано лице, с цел то да може да регистрира същата марка. Какво означава да сиползвал. Как се доказва?
С най-различни възможни средства – участие в изложби, бланки за кореспонденция, издаване на рекламни материали, ако не може да се представи никакво доказателство, марката се заличава в Патентното ведомство. Всяка регистрация важи само на територията на държавата за която е издадено свидетелството за регистрация. Изключение прави марката на общността.
В съответствие със законодателството на ЕС и с оглед търговското право е предвиден институтът на ИЗЧЕРПВАНЕ НА ПРАВОТО ВЪРХУ МАРКАТА – изразява се в следното – невъзможността на маркопритежателя да забрани използването на марката за същите стоки и услуги, за които е регистрирана, които са пуснати на пазара от него или с негово съгласие. Това не означава, че друг може да ползва същата марка, това означава, че маркопритежателя не може да контролира разпространението на стоки и услуги и да иска възнаграждение за това, след като веднъж с негово съгласие и услуги те са пуснати на пазара. Той няма право да ги контролира последващите продажби, които носят неговата марка или рекламата, която ги съпровожда. Например уискито Джони Уокър е пуснато на пазара със съгласието на маркопритежаващата фирма, тази фирма обаче не може да забрани ако български производител внесе истински Джони Уокър от Франция, а не от Англия и да го разпрастранява на пазара. Маркопритежателят не може да контролира по-нататъшната продажба. В търговски аспект, пускането на пазара и движението на стоки на този пазар се осъществява без съгласието на маркопритежателя.
Изчерпването на правото на марка важи само за този пазар, на който маркопритежателят е пуснал стоката лично или чрез своето съгласие, с изключение на ЕС, ако в една държава членка на ЕС е пусната със съгласие на маркопритежателя стоката или самия той я е пуснал, оттук нататък маркопритежателят не може да контролира продажбите на този вид стоки с неговата марка или не може да забранява продажбата в другите държави членки. Това е т.нар. Европейско изчерпване на правото на марка. Иначе в нормалния аспект имаме т.нар национално изчерпване на правото върху марка. Правото на марка може да бъде прехвърляно с лицензионен договор, като може да се преотстъпи правото на ползване, както и цялата собственост върху марката. Т.е. може да се продаде. Прехвърлянето и продажбата се извършва по правото на държавата по месторегистрацията на марката и се регистрира в Патентното ведомство.
Законът предвижда и закрила на географската идентичност на продуктите, като целта е да не се въвеждат в заблуждение потребителите, чрез географския произход на качеството, географското означение има информативна роля, обикновено е свързано с традиционно производство – напр. Географската идентичност при вината – знакът за регистрация на географската идентичност е същия като знакът за регистрирана марка. В областта на конкуренцията – търговските марки имат едно междинно състояние – те се защитават както в областта на марковото право, т.е. никой да не може да регистрира друга марка със същото обозначение или същия словесен израз, така защитават лицето и в областта на конкуренцията – ако някой друг произвежда стока, подобна на твоята или със сходна марка. В такъв случай – административно производство – такива има много в Административен съд по отношение на марките, свързани с конкуренцията. Въпросът с марките е предимно търговски въпрос, в рамките на ЕС беше изработена Първата директива за сближаването на законодателствата на държавите в областта на марковото право през 89 г. ,през 94 г приет РЕгламент 4094 относно ТЪРГОВСКАТА МАРКА НА ОБЩНОСТТА - /CTM Community Trade Mark/Реламентът е актуализиран през 2004 г., създава се марка на основата на ЕДИННА РЕГИСТРАЦИЯ, която важи едновременно на територията на държавите членки на ЕС и която не се смесва и не пречи на националните марки, които продължават да съществуват по националните правни системи. Търговската марка на общността може да се регистрира за цялата общност§ тя може да се регистрира, прехвърля и ползва по отношение на всички страни на ЕС, заявител може да бъде ЮЛ или ФЛ с националност на държава членка на Парижката конвенция. Не е необходимо националността на заявителя да е на държава членка на ЕС. И това лице трябва да има сериозни търговски интереси или местожителство в държава членка на Парижката конвенция. Заявката се подава в специално ведомство, нарича се ВЕдомство за хармонизация на вътрешния пазар – това е ведомството, което регистрира търговската марка на ЕО и се намира в Аликанте, Испания. То извършва формална експертиза за редовност на заявката съгласно Регламента и материална експертиза, като се прави проучване за НОвост, въз основа на Регистъра на търговските марки на ЕО и регистрите на държавите – членки, за да има уникалност, да няма повторяемост. Отказът на Ведомството може да се обжалва пред административен орган Служба за спорове, чието решение подлежи на обжалване пред правоинстанционния съд на ЕО, първоинстанционен съд, в който имаме съдия гледа всички спорове във връзка с марките на ЕО. Два вида решения – тези които започват с буквата C – нормален съд, тези които са с буква T - първоинстанционен съд. Марката на ЕО трябва да съдържа знаци, които да се различават едни от други, да различават марките едни от други, не трябва да съдържа само описание на продукта, а да съдържа и нещо съществено за неговата отличителност. Ако бъде уважена заявката от експертите заявителят получава закрила за цялата ЕО, а ако са налице пречки за регистрация на марката в една от държавите членки на ЕС, това ще доведе до отказ от регистриране на марка на общността кат оцяло. Затова в момента в който станахме членове на ЕС, нашите марки, които са регистрирани в Патентно ведомство на практика се превърнаха в пречка за регистрация на големите фирми-притежатели на марки на общността.
Марката на общността също подлежи на изчерпване – има много дела, които са се превърнали в емблематични относно изчерпването на марката, както на националната ,така и на марката на общността.