22. В рамките на ЮНЕСКО

Компетенциите на ЮНЕСКО се простират над правата, отнасящи се до образованието, науката /в това число и социалните науки/ културата и комуникациите, които включват свободата на убежденията и изразяването им и свободата на пресата.
В съответствие с чл.1, ал. 1 на своя устав ЮНЕСКО трябва да съдейства за укрепване на мира и сигурността по пътя на разширяване на сътрудничеството между народите в областта на образованието, науката и културата, в интерес на всеобщо прилагане на справедливостта, законността и правата на човека, а също така на основните свободи, провъзгласени в Устава на ООН “за всички народи без разлика на раса, пол, език и религия”.
Правата, попадащи под компетенциите на ЮНЕСКО, по същество са следните: /в скоби е посочен членът на Всеобщата декларация за правата на човека, а съответните права са разгледани в двата пакта на ООН от 16 декември 1966 г./:
Право на образование /чл. 26/;
Право да участват в научния прогрес и да се ползват от неговите блага /чл. 27/;
Правото свободно да участват в културния живот /чл. 27/;
Правото на информация, включително правото на свобода на убежденията и на свободното им изразяване /чл. 19/;
Тези права могат да предвиждат осъществяването на други права, сред които най-важните са както u1089 следва:
Правото на свобода на мисълта, съвестта и религията /чл. 18/
Свободата да търсят, получават и разпространяват информация и идеи с всички възможни средства и независимо от държавните граници/чл. 19/;
Правото да защитават морални и материални интереси, явяващи се резултат от научни, литературни или художествени трудове /чл. 27/;
Правото на свобода на събиране и на сдружаване /чл. 20/ за целите на дейност, свързана с образованието, науката, културата и информацията.
Жертви на нарушени права на човека са преподаватели, студенти, изследователи, художници, артисти, писатели, журналисти, накратко казано - интелектуалци, които по силата на своето положение попадат в областта на компетенциите на ЮНЕСКО, а също така всеки друг човек във връзка с осъществяването на едно или друго от изложените по-горе права.
Използваните процедури от ЮНЕСКО в областта на правата на човека частично са залегнали в приетите от Организацията конвенции и препоръки.
Голяма част от приетите инструменти са свързани непосредствено или косвено с темата права на човека, които се намират в пределите на компетентност на ЮНЕСКО. Тези инструменти предвиждат контрол върху тяхното изпълнение, а понякога в текста на споразуменията са включени конкретни условия. Например чл.7 на Конвенцията за борба с дискриминацията в областта на образованието /1960/ разпорежда, че държавите участнички трябва да съобщават в периодично представяни до Генералната конференция на ЮНЕСКО доклади за законодателни и административни мерки, приети от тях за прилагането на Конвенцията. В чл. 6 от Конвенцията е предвидено Генералната конференция на ЮНЕСКО да може да дава препоръки за мерки и борба с различните аспекти на дискриминация в областта на образованието и мерки за осигуряване на равни възможности в тази област.
Мерките за прилагане на Конвенцията включват представянето на доклади, които се разглеждат от специален Комитет за конвенциите и препоръките. Впоследствие, съответният доклад и коментарите по него u1089 се включват в дневния ред на Генералната конференция на ЮНЕСКО. Последната може да приеме резолюция по повдигнатите въпроси.
Като допълнение и подсилване на тази система съгласно Протокола към Конвенцията, се създаде Комисия за помирение и добри услуги, упълномощена да се занимава с оплаквания от държави, които твърдят, че друга страна-членка по Конвенцията не прилага нормите й. Мандатът на Комисията включва две възможности при този случай: или да търси приятелско разрешение, или, ако не успее да го постигне, да формулира препоръка, която може да включва искане на мнение от Международния съд /този вариант, досега не е използван/.
ЮНЕСКО има процедури и по други международноправни актове, отнасящи се до статута на учителите. През 1968 г. с решение на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО и на Управителния съвет на MOT беше създаден смесен експертен комитет ЮНЕСКО/MOT, който следи за прилагането на Препоръката относно статута на учителите /1966/. Комитетът се състои от 12 независими експерта, избрани от MOT и другата половина от ЮНЕСКО. В момента се обсъжда необходимостта от осъвременяване на Препоръката и включването на някои от аспектите, третирани от нея, в бъдещия текст на Конвенция за статута на учителите. ЮНЕСКО разполага със собствена процедура за разглеждане на оплаквания от всяко лице, група от лица или национални, или международни неправителствени организации, които се основават на достоверни сведения и в които се твърди, че представляват нарушение на човешките права, влизащи в сферата на компетентност на ЮНЕСКО или по-точно, правото на образование, култура, наука и комуникации. Ако подателите на оплакването се съгласят самоличността им да бъде огласена, незабавно се информира засегнатото правителство. Към него се отправя искане за предоставяне на писмени разяснения по оплакването, наречено “съобщение”. Съобщението заедно със съответните правителствени отговори, ако има такива, се разглеждат на закрито заседание от Комитета за конвенциите и препоръките u1085 на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО.
Тази процедура се отнася не само до индивидуални и специфични случаи на нарушаване на човешките права, но също така и до “въпроси”, свързани с масови, систематични и крещящи нарушения. Подобни “въпроси” се разглеждат тогава, когато се прецени, че съществува натрупване на индивидуални случаи, които вече формират постоянна тенденция на сериозни нарушения или когато де юре или де факто определена страна провежда политика, насочена срещу спазването на правата на човека. Съобщенията, свързани с нарушенията на човешките права може да бъдат разглеждани на открити заседания на Изпълнителния съвет или на Генералната конференция. Досега тази процедура не е прилагана. До определена степен процедурите на ЮНЕСКО не са толкова строги, като някои други механизми на международно или регионално равнище. Например, изискването за изчерпването на всички вътрешноправни възможности не е задължително, а е достатъчно да се докаже, че е направен опит в тази посока. Също така разглеждането на същия случай от друга международна организация не може да възпре ЮНЕСКО да вземе отношение по него съобразно собствената си процедура.
Комитетът по конвенциите и препоръките е орган на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО, състоящ се от 58 държави участнички. Самият Комитет се състои от 29 членове, назначавани от държавите- страни, които не се явяват експерти в лично качество. На практика само около 18 членове посещават заседанията. Освен това членовете могат да бъдат принудени да посещават срещите само, ако се разглеждат съобщения, отнасящи се до тяхната държава или до техни приятелски държави. Комитетът по конвенциите и препоръките разглежда съобщенията в закрити заседания, които се провеждат на всеки шест месеца /по правило през пролетта и есента по време на сесиите на Изпълнителния съвет/.
На първия етап се оценява приемливо ли е съобщението. Съществуват десет условия за приемливост, които са изложени в чл. 14(a) на решение 104 EX/Decision 3.3. Ако дори само едно от тях u1085 не е спазено, по съобщението не се предприемат никакви по-нататъшни действия. Следователно, то трябва да удовлетворява следните условия:
Да не бъде анонимно;
•- Не трябва да бъде явно необосновано и трябва да съдържа съответното свидетелство;
Съобщението не трябва да бъде оскърбително или да представлява злоупотреба с правото на подаване на такива съобщения;
Съобщението не трябва да се основава
изключително на информация, разпространена само чрез средствата за масова комуникация;
Съобщението трябва да бъде подадено в течение на разумен срок след развитие на събитията, които са предмет на съобщението или в течение на разумен срок, след като фактите са станали известни;
В съобщението трябва да бъде посочено дали е направен опит да се изчерпат достъпните вътрешни средства по отношение на фактите, които са предмет на съобщението и какъв е резултатът от този опит.
Ако Комитетът е удовлетворен от изпълнението на условията по чл. 14(a) съобщението обикновено се обявява за приемливо и се разглежда на следващата сесия. За разлика от “Процедура 1503”, Комитетът уведомява както автора, така и засегнатото правителство за своето решение за приемливост на съобщението. Комитетът разглежда съобщението по същество. За тази цел представителите на съответните правителства се приканват да представят информация или да отговарят на въпроси, зададени от членовете на Комитета по повод приемливостта или по същността на делото. Тъй като Комитетът не е международен трибунал, той се опитва да реши проблема в духа на международното сътрудничество. При търсене на приятелско решение, Комитетът работи в обстановката на най-строга конфиденциалност, която е жизнено важна за успеха на действията на Комитета. След края на сесията, по време на която Комитетът е разгледал съобщението, неговият автор и съответното правителство биват уведомени за решението на Комитета. Решението не подлежи на обжалване. Комитетът може обаче да се съгласи с преразглеждане на съобщението, ако получи допълнителна информация или нови факти.
В Декларацията за принципите на международното културно сътрудничество /1966/ се подчертава, че международното сътрудничество “трябва да позволи на всеки да има достъп до знанието, да се радва на плодовете на изкуството и литературата на всички народи, да споделя напредъка в науката във всички части на света и да получава ползата от този напредък, да допринася за обогатяването на културния живот” /чл. IV, пар. 4/. Препоръката за участие на народите в културния живот и техния принос в него /1976/ определя правото на достъп до културата като конкретна възможност, от която може да се възползва всеки, особено чрез създаването на необходимите социално-икономически условия за свободно получаване на информация, обучение, знания и за ползване на културните ценности. Паралелно с процедурите, установени с конвенциите на ЮНЕСКО, през 1978 г., Изпълнителният съвет на ЮНЕСКО разработи конфиденциална процедура за разглеждане на съобщения, получени в Организацията във връзка с предполагаеми нарушения на правата на човека в областите на тяхната компетентност, а именно образование, наука, култура и информация. Тази процедура е изложена в решение 104 EX/Decision 3.3. на Изпълнителния съвет. От 1978 до октомври 1999 г. в рамките на тази процедура са разрешени 289 случая от общо 478, приети за разглеждане.
Приети са и актовете, защитаващи правата на лицата, играещи съществена роля в културния и научния живот. Като специализирана организация на ООН в областта на образованието, науката, в т.ч. и социалните науки, и културата, ЮНЕСКО подпомага разгръщането на важни междудисциплинарни изследователски програми, чрез които се търси определянето на социалните, икономическите и културни фактори, които допринасят за възприемането на правата на човека и тяхното реализиране; Пример за такова изследване е проектът за правото на частен живот и смисълът на това понятие за различните социални слоеве и общества. Друга област на изследване са последствията на технологичния прогрес u1074 в съвременната модерна държава върху човешките права. По-специално, след 1989 г. ЮНЕСКО се ангажира с проучването на законодателствата по въпросите за независимите и плуралистични средства за масово осведомяване и на възможната структура на независими публични радио и телевизия. Ако се отчете фактът, че процедурата на ЮНЕСКО не е била установена с някакво споразумение, но е основана в значителна степен на неотменните уставни пълномощия на ЮНЕСКО, тази процедура в момента на нейното приемане имаше няколко преимущества в сравнение с други процедури на ООН.
Например:
Широк достъп на отделни лица, групи и
неправителствени организации;
Възможност неправителствените организации да правят оплакване от името на жертви;
Отделно разглеждане на всеки случай през цялата процедура, което е за предпочитане пред обединяването на случаите в “ситуация”;
Наблюдение, както на “индивидуални случаи” на нарушение на права на човека, така и на “въпроси” на масови и груби нарушения на правата на човека;
Разглеждане на нарушения в държави, които не са ратифицирали никакво споразумение за правата на човека и;
Възможност Комитетът да привлича други информационни източници при разглеждане на случаи, към което спада и функцията на Изпълнителния съвет да изпраща мисии за установяване на факти.
Сред другите препоръки за промяна на тази процедура с цел подобряване на международната защита на правата на човека, може да се отбележи следното:
Комитетът е длъжен да бъде по-малко
“политически” и да има по-малък брой членове, за да може да функционира като орган на експерти;
ЮНЕСКО трябва да обсъди въпроса да се разреши на авторите на съобщения да посещават срещите на Комитета, за да имат те възможност да отговарят непосредствено на реплики от държавите участнички;
Комитетът трябва последователно да проверява отговорите на държавите участнички заедно с авторите преди приключване на случая;
Комитетът трябва да използва възможността Генералният директор на ЮНЕСКО да назначава u1084 мисии за изясняване на факти за разглеждане на така наречените “въпроси” на мащабни нарушения на правата на човека -
възможност, която
досега никога не е била използвана;
Комитетът би трябвало да развие системно провеждана информационна политика във връзка с резултатите от процедурата на ЮНЕСКО, защото в противен случай ефективността й няма да бъде напълно оценена.