21. Право на индустриална собственост. Международноправна уредба. Изчерпване правото на търговска марка.

Понятието ИНДУСТРИАЛНА СОБСТВЕНОСТ е определена от парижката конвенция като сборно и включващо определени нематериални блага със стопанско предназначение. Това са изобретенията, които се закрилят по правото на съответната държава и другото, което се предвижда в Парижката конвенция, а не е включено в нашия закон за закрила на патентите, това е закрила на търговското име. Международния договор в ПАрижката конвенция не представлява унифицирана правна уредба, не се създава единен патент, националните законодателства продължават да уреждат материално-правните предпоставки за закрила на достиженията в науката и техниката, националните патенти продължават да имат териториално действие , закрила на територията на страна-членка по Конвенцията може да се получи само след излизане на защитен документ от съответното национално патентно ведомство. Важен момент, който Парижката конвенция съдържа в областта на международното общуване, това е т.нар КОНВЕНЦИОНАЛЕН ПРИОРИТЕТ. ТОВА означава – правото на автора на едно изобретение да патентова в държава-членка на конвенцията в едногодишен срок след подаване на заявката в националното патентно ведомство своето изобретение и в друга държава-членка на Конвенцията. Изобретението за да се патентова следва да отговаря на изисквания по националнот озаконодателство, общо за всички законодателства, - ДА Е ОПРЕДЕЛЕНА НОВОСТ, следва да бъде новост в областта на науката и техниката, на патентоване подлежат само изобретения , които имат промишлена приложимост и представляват новост в науката и техниката. Законът за патентите е предвидил условията и изискванията, на които да отговаря едно изобретение, за да може да получи патент. Тъй като патентът представлява един ОСОБЕН административен акт , въз основа на който се получава защита на това изобретение, той се издава при условията на Закона за патента. Той има обаче само териториално действие – само в държавата, която го издава, съгласно Парижката Конвенция, за да можем да патентоваме същото изобретение в друга държава ,след като сме подали заявката в съответната държава, по силата на Парижката конвенция в 1 годишен срок ни се дава възможност да го патентоваме в друга държава, независимо че друг също е подал заявка за патентоване. Но само след като сме подали заявка в националното патентно ведомство. Нашето право все още се ползва с признака НОВОСТ, независимо с това, че лице в друга държава може да е изобретило същото нещо, но е направило заявката след нас. Това се прави като още при подаване на заявката в националното ведомство, това ведомство обединява световната организация, бюрото в Женева за такова изобретение и по такъв начин в рамките на този едногодишен срок се прави правото върху индустриална собственост. След изтичане на едногодишния срок, подавайки заявка, но друг, открил същото нещо – подал заявката – вече сме загубили право на индустриална собственост
Патентопритежателят има имуществени и неимуществени права, които са определени по националното законодателство на всяка държава. Съгласно нашия Закон за патентите, изобретението, което се ползва със закрила, след като се получи патента, патентопритежателят има правата да разрешава ползването на това изобретение или да предоставя ползването на това изобретение на други ползватели срещу определено възнаграждение. Той може също така да продаде, да преотстъпи изцяло ползването на проризведението, което не означава че ПРОДАВА АВТОРСКОТО СИ ПРАВО, то е неимуществено право.!!! Разрешаването на ползването на това изобретение представлява едно имуществено право, за което той би могъл да получи съответните търговски резултати
В областта на патентоването действа и т.нар ДОГОВОР ЗА ПАТЕНТНО КООПЕРИРАНЕ, чиито разпоредби са отразени в нашия Закон за патента. Този договор за патентно коопериране представлява един механизъм, с който се улеснява патентоването на изобретения в държавите-членки на ДПК, в този случай лицето, което иска да патентова своето изобретение както в националната си държава, така и в чужбина, може да подаде пред националното си ведомство международна и национална заявка при спазване на определени формални изисквания – в този случай националното патентно ведомство , въз основа на този договор /дпк/ изпраща в Бюрото в Женева международната заявка, което след съответните формални действия, ангажира съответните национални патентни ведомства за издаване на съответния патент. Фактически дпк предлага на заявителя една автономия, труд, време и пари и възможност за закрила в съответната държава. През 2002 г. България ратифицира Европейската патентна конвенция. Това е т.нар. Конвенция за издаване на европейски патент. Европейската конвенция е подписана в Мюнхен през 1973
Ратифицирането не означава, че се издава патент, важащ за цяла Европа, а се учредява една обща система за издаване на патенти за изобретения, следователно, когато се прави Заявка за регистрация на европейски патент, посочваш в кои страни искаш да имаш защита и той има тази защита, все едно, че е издаден от съответната национална държава. Европейският патент, който се издава от Бюрото в Мюнхен има силата на национелн патент във всяка от посочените държавите – членки
Европейската патентна организация в Мюнхен има административни функции, искането за европейски патент може да бъде само за една договаряща страна, може – много, зависи от таксата, която ще се плати. В международната търговска дейност при сключването на лицензионни договори е важно да се провери статута на дадено интелектуално/индустриално право – винаги в сайтовете на съответните ведомства може да се направи справка, стига това да бъде държава-членка, почти всички държави са
Срокът на закрила, както при националния ,така и при европейския патент е 20 години от датата на подаване на заявката. От датата на публикуването на заявката над заявителя се предоставя временна закрила в договарящата държава , посочена в заявката и се дава възможност всяко трето заинтересовано лице да направи възражение относно патентоспособността на изобретението. Европейският патент може да бъде анулиран по силата на националното законодателство, ако обектът е непатентоспособен. У нас за да може да се подаде Заявка за патент за регистрация от страна на чуждестранно лице, следва да се ползват т.нар ПРЕДСТАВИТЕЛИ по индустриална собственост. Това са адвокати и икономисти, които единствено имат право да представляват чуждестранните ФЛ и Юл пред патентното ведомство, или лично трябва чужденецът да дойде или се ползва представител по индустриална собственост. По отношение на българските ФЛ и ЮЛ може да става лично, може и чрез пълномощно, но не е необходимо да бъде представител по индустриална собственост. Само за чужденците това е т.нар задължително представителство. Често пъти в областта на патентното право се ползват тези представители, особено инженерите и икономистите, защото заявката, която се подготвя за това изисква много експертни знания – тъй като изобретението носи качеството на НОВОСТ, то тези чисто технически, описания и пр. Се правят обикновено от лица, които имат практика в тази област – комбинират се обикновено инженери, икономисти и юристи като един екип. Преотстъпването на правата за ползване се извършва с лицензионни договори, това е правното средство, чрез което обектите на индустриална собственост участват в гражданския оборот. В патентното право с термина ЛИЦЕНЗИЯ се означава субективното право на едно лице, наречено ЛИЦЕНЗОПОЛУЧАТЕЛ да използва чуждо нематериално благо, което се ползва или не се ползва с правна закрила. Чуждото нематериално благо може да се ползва, но може и да не се ползва с правна закрила. Лицензията се отнася за ползване не само на патентовани проризведения. KNOW –HOW този термин е получил широка известност, изразява се в производствени и търговски секрети – защо и търговски – напр МАКДОНАЛДС – франчайзингът включва и договорът за ноу-хау, което означава, че когато макдоналдс, когато предоставя на фирмата Х дава възможност във франчайзинга в договора има част, в която се дава КАК да бъде управляван, менаджиран всеки обект на Макдоналдс, визия, как ще се води счетоводството, типът обслужване, изобщо търговския „секрет” , и купевачът на франчайзинга трябва стриктно да спазва указанията, за да не бъде накърнен търговския продукт. Тук нямаме патент, но имаме договор за ноу-хау, ако изобретението или самия носител на проризводство не е патентован, но съдържа „секрети” на производството се сключва Договор за ноу-хау. Предоставянето „секрета” на производството е материализирането на тези знания и опит.
Сделките с индустриална собственост са търговски сделки по смисъла на член 286 ТЗ, лицензионните отношения са подчинени на общите правила за търговските сделки и са уредени в член 587 до 599 от ТЗ, съответно когато в тях е включен международен елемент – член 93 и следващите от Кодекса на МЧП. Според член 587 от ТЗ лицензионния договор може да има за предмет ползващите се със закрила или заявени за получаване на закрила обекти на индустриалната собственост, производствен опит, с лицензионния договор лицето, което притежава изключително право върху изобретение или е подало заявка за издаване на патент, учредява в полза на другото лице – лицензополучателя, право на ползване. За лицензополучателя възниква задължението да плати възнаграждение за ползването, да запази в тайна предоставените производствени знания и документи и да преустанови използването им след изтичане на определения срок. Не трябва да се бъркат два момента – защита на правата на лицензополучателя и лицензодателя в облигационни отношения в лицензионния договор – там има чисто облигационни задължения и защита на правата във връзка с патента. Когато имаме нарушение на патентни права, някой друг е копирал или използвал без разрешение изобретението, или има спор между патентното ведомство и заявителя за регистрация, тогава имаме искове, вида на исковете е определен от Закона за патентите, тогава ако имаме международен елемент, приложимо право е правото на държавата, където искът е заявен. Тези искове са или установителни или са деликтни тогава, когато се търси вреда, тъй като при нарушаване на патента от друго лице нямаме договорно задължение. Докато при лицензионните договори имаме чисто облигационни отношения, които позволяват И упражняване автономия на волята, приложимото право, към които се определя въз основа на Римската конвенция, или Регламента или когато имаме държава – нечленка,. Исковете са облигаторни. Според българското право лицензионния договор е формален, той следва да бъде сключен в писмена форма – 587 ал. 2 ТЗ, когато имаме договор с международен елемент формата се определя от приложимото право към договора, едновременно с това Кодекса на МЧП дава възможност договорът да бъде сключен във формата на държавата по местосключването му. Лицензионният договор може да бъде за предоставяне на изкючителна лицензия и за предоставяне на неизключителна лицензия. При ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ЛИЦЕНЗИЯ , лицензодателят НЯМА право да ползва сам изобретението, нито има правото да предоставя ползването на друго лице. Затова тя е и значително по-скъпа. При НЕИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ЛИЦЕНЗИЯ , лицензодателят може сам да ползва изобретението, както и да го предоставя за ползване на други лицензополучатели. Лицензионният договор винаги се сключва за действие за определена територия, важи както за вътрешните, така и за договорите с международен елемент.
РИСКЪТ от това, че същото изобретение може да бъде предмет на защита в друга държава, в която лицензодателят не го е патентовал, се носи от лицензодателя. Затова обикновено в лицензионните договори има клауза, в която се казва,че в случай че лицензополучателя бъде атакуван от трето лице за нарушаване на права върху индустриалната собственост, то лицензодателят ще го обезщети за тези вреди и ще го защити срещу тези трети лица . в България тези договори се регистрират в Патентнот оведомство и тази регистрация се публикува в Официалния бюлетин. След изтичане на срока, вписан в лицензионния договор, лицензополучателят следва да преустанови ползването на произведенито и да върне цялата получена техническа документация. Това е спорът, напр. За лицензите за производство на Калашников за 20 г. ,подписвани в различни периоди от време, някои от тях са продължавани, някои – не, в тях изрично е упоменато, че след изтичане на договора нашата държава трябва да върне документацията и да преустанови производството. Сега спорът е дали нашите заводи имат право да продължат да произвеждат, за която руската страна –лицензопритежател иска да се праща Rоyal – въз основа на определени бройки или износки в зависимост от производствената листа. По принцип лицензополучателя няма право да прави каквито и да било изменения в изделието, нито ако го измени несъществено да продава това изделия- за всяко изменение трябва да има разрешение на лицензодателя.