21. В рамките на MOT

Създадената през 1919 г. и станалата през 1946 г. специализирана организация на ООН Международна организация на труда /MOT/ има за цел постигането на социална справедливост чрез различни дейности в социалната и трудовата области. Основата на работата на MOT no правата на човека е създаването на международни стандарти в областта на труда и тяхното прилагане от страните-членки на организацията.
MOT е тристранна организация, което означава, че всички нейни органи, определящи политиката й, са съставени от представители на правителствата, на работодателите и на работниците, участващи равноправно в процесите на u1074 вземане на решения и в процедурите на Организацията. Международните стандарти в областта на труда се приемат от висшия орган на MOT - Международната конференция по труда под формата на конвенции и препоръки. Конвенциите, ратифицирани от страните стават правнообвързващи за тях. Правата и свободите са както икономическите и социалните права /включително правото на труд, правото на съюзяване в професионални организации, правото на социална сигурност и на подходящ жизнен стандарт/, така и политическите и гражданските права /напр. свободата на сдружаване и свободата на събиране/, премахването на насилствения труд, свобода от дискриминация при приемане на работа и трудова заетост, експлоатация на детски труд и др. В конвенциите на MOT са намерили място стандарти в такива области като условията на труд, безопасност на труда, социално осигуряване, политика за намаляване на безработицата и професионално ориентиране, защита на трудовите права на определени групи като жени, емигранти, коренни и племенни народи.
Съществуват различни процедури за контрол, наблюдаване и проверка на изпълнението на приетите от MOT стандарти. Всяка страна се задължава да представя периодични доклади за предприетите, в изпълнението на разпоредбите на съответния международноправен инструмент, мерки. Тези доклади могат да бъдат изпращани до профсъюзите и съюзите на работодателите във всяка страна за коментари. Тези доклади се разглеждат на закрити заседания от Комитета на експертите по прилагане на конвенциите и препоръките /Committee of Experts on the Application of Conventions and Recommendations/, който се състои от 20 независими експерти юристи и се събира всяка година през месец ноември. Комитетът на експертите може да прави запитвания до правителствата, ако е на мнение, че има проблеми при прилагането на ратифицирани от тях споразумения. Ако Комитетът е на мнение, че има траен проблем при изпълнението на едно ратифицирано споразумение, той прави “бележка”, която се публикува в доклада на Комитета на експертите. Докладът се представя след това на годишното заседание на MOT от тричленен Комитет на експертите по прилагане на конвенциите и препоръките /Committee on Applications of Standarts/.
Освен това съществува процедура, по която страните-членки могат да бъдат призовани да внасят доклади по споразумения, които още не са ратифицирани от тях. В тези доклади трябва да са посочени причините, които пречат или отлагат ратифицирането. Всяка година се избира определен брой споразумения, за които да се работи по тази процедура. При подготвянето на оценката, Комитетът толерира различията при прилагането, позволени от Конвенцията, но не взема предвид различията в политическата, социалната, икономическата системи, особено по отношение на основните човешки права. Комитетът внася ежегодно доклад до Международната конференция по труда, който се обсъжда от Комитета за прилагането на конвенциите и препоръките на Конференцията.
Наред с контролните функции на MOT, изградени върху представянето на периодични доклади от страните-членки, съгласно Устава на MOT, съществуват и две процедури за прилагането на трудовите стандарти. Първата позволява на организациите на работодателите и на профсъюзите да направят изложение до MOT, в което се посочва, че съответната страна-членка не е изпълнила задълженията си по ратифицираната от нея конвенция. Специална тристранна комисия на Административния съвет на MOT разглежда случая и установява действителното положение. Според чл. 24 на Устава на MOT, профсъюзи или съюзи на работодателите могат да правят съобщения, ако държава-страна не осигурява “изпълнението на ратифицираното споразумение по задоволителен начин”. Съобщението се разглежда от Административния съвет на MOT. To трябва да е предадено в писмен вид на генералния директор на Международната служба по труда и да се позовава изрично на чл. 24 на Устава на MOT. Засегнатото правителство бива призовано да вземе отношение по оплакването. Независимо от това дали Административният съвет е доволен от обясненията на правителството или не, посочените в съобщението проблеми се разглеждат от един или от двата посочени по-горе комитета.
Втората процедура дава възможност на една страна да направи оплакване срещу друга, ако счита, че последната не се справя с осигуряването на ефективно спазване на която и да е конвенция, ратифицирана и от двете страни. Не е необходимо нито страната-жалбоподател, нито нейни граждани да са пострадали от неприлагането на нормите на международното право. Съобщения за неспазване на ратифицирано споразумение на MOT може да подава всяка ратифицирала споразумението страна-членка на MOT, всеки делегат на MOT или на Административния съвет на MOT /представител на правителството, на работодателите или на наемния труд/. Тези съобщения се разглеждат по съответната процедура, описана в Устава на MOT/чл. 24-29/.
Най-често използвана процедура на MOT за съобщения е специалната процедура за съобщения за нарушение на свободата на обединяване. Комитетът на Административния съвет за свободата на обединяване /Committee of Freedom of Association; CFA/ проучва съобщения c твърдения за нарушено право на свобода на съюзяване от страна-членка на MOT. Такива съобщения могат да се правят от правителства, национални организации на работодателите или на работниците, които пряко са обезпокоени, от определени международни организации на работодателите или работниците. Поради това отделни лица, които са установили ограничено право на работници трябва да се обърнат към профсъюзна организация или друга организация на наемния труд, която след това ще реши дали да предложи на вниманието на MOT този случай. Процедурата може да се използва против всяка държава, независимо дали е ратифицирала Конвенцията на MOT за свободата на съюзяване.
През 1950 г. MOT създава специална процедура за разглеждане на случаи, за които се твърди, че представляват нарушения на профсъюзните права и на правата на организациите на работодателите. Тази процедура допълва общата картина на контролни механизми за спазване на конвенциите на MOT. Право на оплакване имат профсъюзните организации, организациите ________на работодателите или правителствата. На практика, повечето съобщения идват от националните или международни профсъюзи и се отнасят до всички профсъюзни права, включително и до тези, които не са намерили място в двете главни конвенции /№87/ относно свободата на сдружаване и защитата на правото за организиране /1948/ и Конвенция /№98/ относно прилагането на принципите на правото на организиране и колективно договаряне /1949/. Жалбите могат да бъдат насочени срещу което и да е правителство, независимо дали то е ратифицирало конвенциите. Тристранният комитет за свобода на сдружаване към Административния съвет разглежда сигналите и може да ги препрати към по-нататъшно проучване от Помирителната комисия по въпросите за свободата на сдружаване. През 1974 г. Административният съвет на MOT приема процедура за разглеждане на специални проучвания на ситуацията в отделни страни по отношение на дискриминация в процеса на труда. Макар че сама по себе си тя не е процедура за съобщения, тя има някои сходни белези. Проучванията могат да използват критерии, приети в Конвенцията за недопускане на дискриминация /труд и заетост/ от 1958 г. /№111, влязла в сила през юни 1960 г. и ратифицирана до 31 май 2000 г. от 143 страни/. В тази Конвенция дискриминацията се дефинира като “всяко различие, изключване или предпочитане на основата на раса, цвят, пол, религия или политически убеждения, национална принадлежност или социален произход, което води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда или професиите” /чл.1, ал. 1/. Представените молби за проучвания не трябва обаче да се отнасят до единични случаи.
През последните години в MOT се води дискусия за нуждите от промени в нормите по труда в съвременните условия. Ратификацията на основните конвенции бе ускорена във връзка с приемането през 1998 г. на Декларацията на MOT за основополагащите принципи и права в областта на труда и механизма за нейното осъществяване. С приемането на тази Декларация MOT се опитва да даде отговор на проблемите на глобализацията на световната икономика, които са обект на дебати в самата организация от 1994 г. насам. Приема се, че глобализацията на икономиката представлява фактор за икономически растеж, който може да се счита за основното условие за социален прогрес, но трябва да бъде придружена от минимален брой социални правила, основаващи се върху общи ценности, които позволяват на заинтересованите лица да претендират за своята легитимна част от ценностите, за създаването на които са допринесли.
По редица съображения MOT заслужава особено внимание в рамките на международната защита на човешките права. Прецизираните и “шлифовани” правни норми, развитите процедури и контролни механизми в МОТ, характеризиращи се с висока степен на ефективност, могат да служат за пример и в други системи за международната защита на човешките права. Системата на Международната организация на труда, т.е. на Международното трудово законодателство, е създадена още през 1919 г. и включва Конституцията на МОТ /в миналото Раздел XIII от Версайския договор/, конвенции и препоръки, приети от Международната организация на труда, резолюции на Международната конференция на труда, както и юриспруденция на контролните органи на MOT. Предметният обхват на това законодателство е твърде широк и обхваща такива проблеми като синдикална свобода, забрана на принудителния труд /конвенция 105 от 1959 г./, политика по заетостта /конвенция 122 от 1964 г./, социална политика /конвенция 102 от 1952 г. относно минималното равнище на социална сигурност, условия на труд, колективно договаряне, регламентиране на трудови спорове, забрана на дискриминацията, защита на децата, жените и други професионални категории, чуждестранните работници и др./. Общите цели, задачи и принципи на системата за международна защита на труда са формулирани в общоизвестната Филаделфийска декларация от 10 май 1944 г., която се превръща в неразделна част от Конституцията на MOT. Като основни принципи в Декларацията са упоменати; а) трудът не е стока; б) свободата на словото и Сдружаването е необходимо условие за траен прогрес; в) бедността, където и да съществува тя, представлява заплаха за благоденствието на всички хора; г) борбата с недоимъка трябва да се води както в национален мащаб, така и със средствата на демократичното международно сътрудничество. Освен това в Декларацията е залегнало, че всеки човек има право на материално развитие, достойнство и икономическа сигурност, а създаването на необходимите условия за постигане на такива резултати трябва да бъде цел на всяка национална и международна политика. МОТ е натоварена със задължението да организира и координира международното сътрудничество в тази област.