20. Европейски съвет

В първоначалната структура на институциите на ЕО орган с чисто политически функции, какъвто е Европейският съвет изобщо не присъства. Първата подобна среща на върха е проведена на 10 и 11.02.1961г. в Париж и е посветена на разработването на плана “Фуше”. Провалът на този план води до прекъсването на срещите на върха, които се възобновяват едва по по повод на десетата годишнина от подписването на Римските договори през 1967г. Решението за постоянни срещи на държавните глави на страните членки заедно с външните министри, които да се провеждат през определен интервал от време (три пъти годишно и всеки път, когато е необходимо), е взето през м. февруари 1974г. в Париж по предложение на Валери Жискар д’Естен. Терминът “Европейски съвет” не се използва и е наложен по-късно от практиката. Единният европейски акт през 1986г. закрепва правната уредба на този орган, чиято задача е “да дава импулсите за развитие на Съюза и да определя общите политически насоки за това” (Чл. 13, ДЕО). Той е включен в съществуващата система, без да е общностна институция. Потвърдено е у частието на Комисията в срещите на върха, а честотата им е намалена, без да се премахват срещите при извънредни обстоятелства. Обсъжданията и решенията на Европейския съвет са с неформален характер и нямат онова непосредствено юридическо действие, каквото имат актовете на другите общностни институции. Това обаче по никакъв начин не намалява значението на Европейския съвет, който изпълнява функциите на стратег и арбитър. Неговите решения се отнасят до чисто политически сфери, които в първите години на интеграцията остават извън Общностите, но постепенно се оформят като “Европейско политическо сътрудничество”, а впоследствие като втория стълб на Европейския съюз – ОПОВОС. Европейският съвет понастоящем се състои от държавните и правителствените ръководители на държавите членки, както и от председателя на Комисията. Председателят на Комисията участва по право в срещите със същия статут както останалите членове на Европейския съвет, което отличава последния от Съвета на министрите, където дори Комисията да е представена, тя не е участва като член. Според ДЕС в заседанията на Европейския съвет участват и външните министри на страните, както и още един член на Комисията. ДЕС предвижда също така, че Председателят кани министрите на икономиката и финасите да участват в сесиите на Европейския съвет, когато последният разглежда въпроси, свързани с Икономическия и валутен съюз. ДКЕ и Договорът от Лисабон опростяват ситуацията, като посочва, че всеки член на Европейския съвет е подпомаган от министър, без да уточнява компетенциите му (съответно Чл.І-21 (3) и Чл. 15, ал.3). Европейският съвет под председателството на държавния или правителствения ръководител на тази държава членка, която в момента осигурява председателството в Съвета на министрите. Европейският съвет се отчита след своите заседания пред Парламента, а всяка година му представя писмен доклад относно напредъка на Съюза. Европейският съвет заседава най-малко два пъти годишно т.е. по веднъж в рамките на всяко 6-месечно председателство. Практиката постепенно налага събирането на Европейския съвет 2 пъти в едно председателство. Заключенията на Европейския съвет в Севиля от 21 и 22.06.2002г. потвърждават тази практика на две срещи в полугодието. Обикновено срещите на върха се провеждаха в държавата, осигуряваща председателството, но на МПК в Ница е решено, че след 2002г. поне една от срещите по време на вяко председателство ще се провежда в Брюксел, а когато Съюзът надхвърли 18 държави членки, т.е. от 01.05.2004г. седалището на Европейския съвет е в Брюксел, което не изключва възможността извънредните срещи да се провеждат другаде. Договорът за Конституция на Европа предвижда съставът на Европейския съвет освен държавните или правителствени ръководители на страните членки да включва още Председател на Европейския съвет и Председателя на Комисията, а Външният министър на ЕС само да участва в работата му. Срещите на върха трябваше да бъдат свиквани всяко тримесечие. За разлика от досегашното председателство на ротационен принцип, ДКЕ възлага ръководството на Съюза да се осъществява от Председателя на Европейския съвет, избиран за мандат от 2 години и половина. Реформата цели да осигури централна фигура, която да определя дневния ред за по - продължителен период от време. Председателят на Европейския съвет ще представя Европейския съюз по въпроси, свързани с Общата външна политика и политиката на сигурност, без да се накърняват правомощията на Външния министър на ЕС. Разпоредбата на Чл. 15 от Договора от Лисабон е с аналогично съдържание, като единствената промяна е заместването на термина “министър н авъншните работи на Еврапейския съюз” с “Върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност”. В съответствие с Чл. 15, ал. 6 от Договора от Лисабон Председателят на Европейския съвет:
• Председателства и ръководи работата на Европейския съвет;
• Осигурява подготовката и приемствеността в неговата работа;
• Допринася за улесняване на единството и консенсуса в Европейския съвет;
• Представя на парламента доклад след всяко заседнаие на Европейския съвет.
Докато изпълнява задълженията си на Председател на Европейския съвет, той не може да осъществява функциите на държавен или правителствен ръководител на съответната държава членка. Новото изменение в работата на Европейския съвет е предвиденият от ДКЕ начин за взимане на решения чрез фактическо гласуване, докато досегашната практика почива върху намирането на консенсус. При гласуване Председателят на Европейския съвет и Председателят на Комисията не участват (Чл. І-24 и Чл. І-341).