20. Върховни комисари на ООН

Върховен комисар по правата на човека.
Виенската декларация и Програмата за действие, приета през 1993 г. от Световната конференция по правата на човека, препоръчаха създаването на поста Върховен комисар по правата на човека. На 48-та сесия Общото събрание на ООН реши да въведе длъжност Върховен комисар по правата на човека /Рез. 48/141 от 20 декември 1993 г./ и обяви три “десетилетия” /декади/ в областта на правата на човека; декада против расизма и расовата дискриминация; декада за коренните народи и декада за образование в областта на правата на човека. В резолюцията Общото събрание изброява определени задължения на Върховния комисар:
прилагане и защита на ефективното осъществяване на всички граждански, политически, икономически, социални и културни права, включително правото на развитие;
обезпечаване на държавите по тяхна молба с консултативни услуги, техническа и финансова помощ в областта на правата на човека;
координация на програмите на ООН по образование и информиране на обществеността в областта на правата на човека;
отстраняване на препятствия по пътя на пълната реализация на правата на човека и предотвратяване на по-нататъшни нарушения на правата на човека в целия свят;
диалог с правителствата с цел гарантиране на уважение към правата на човека;
разширяване на международното сътрудничество при прилагане и защита на правата на човека;
координация на дейността по прилагане и защита на правата на човека чрез системата на ООН и
рационализация и адаптация, засилване и опростяване на механизмите на ООН в областта на правата на човека с цел подобряване на тяхната ефективност.
На 5 април 1994 г. новоназначеният Върховен комисар пристъпва към изпълнение на своите задължения. Той се назначава от Генералния секретар на ООН след одобрението на ОС на ООН. Върховният комисар по правата на човека е задължен ежегодно да представя доклад за своята дейност в Комисията по правата на човека на ООН, в ИКОСОС и в Общото събрание на ООН. Седалището на Върховния комисар по правата на човека е в Женева и има офис в Ню Йорк. Генералният секретар на ООН обедини на 12 септември 1997 г. Бюрото на Върховния комисар по правата на човека и Центъра по правата на човека в единно Бюро на Върховния комисар. То се намира в Женева и е орган на Секретариата на ООН.
Центърът на ООН за правата на човека координира дейността на Организацията в областта на човешките права. Създаден е през 1982 г. с резолюция 37/437 на Общото събрание на базата на бившия отдел по правата на човека. Центърът се намира в Женева, има свой офис в Ню Йорк и се възглавява от помощник-генерален секретар.
Основните функции на Центъра са насочени към подпомагането на различните органи и специализирани организации на ООН при утвърждаването и защитата u1085 на правата на човека така, както това се предвижда в Устава на ООН, във Всеобщата декларация за правата на човека и в двата пакта, както и в резолюциите на Общото събрание.След създаването на поста Върховен комисар на ООН по правата на човека, Центърът премина под негово наблюдение с цел по-добрата координация на насърчаването и защита на правата на човека в рамките на системата на ООН.
Центърът функционира като секретариат и предоставя важна помощ на органите на ООН, занимаващи се с правата на човека, в това число Общото събрание, Икономическия и социален съвет, Комисията по правата на човека, Подкомисията за предотвратяване на дискриминацията и защита на малцинствата, Комитета по правата на човека, Комитета за икономическите, социалните и културните права и Комитета против изтезанията. Центърът прави научни изследвания и проучвания по въпросите на човешките права и възможностите за тяхното осъществяване. Той също така координира връзките с неправителствените организации, работещи в областта на правата на човека, както и със средствата за масово осведомяване. Важна задача на центъра е разпространяването на информация и подготовката на публикации по въпросите на правата на човека.
Върховен комисар за бежанците. Върховен комисар за
бежанците на ООН /ВКБООН/ е учреден с резолюция на ОС на ООН през 1955 г. Конвенцията и протоколът за бежанците съставляват правна основа за закрила на бежанците от страна на договарящите страни. ВКБООН от своя страна има мандат да предоставя международна закрила на бежанците и да търси постоянни решения на техните проблеми. Този мандат е очертан в статута на ВКБООН, приет от Общото събрание на ООН през декември 1950 г.
Статутът определя функциите на Върховния комисар, включително правомощията му да закриля бежанците, като използваната формулировка е сходна, макар и не идентична с разпоредбите на Конвенцията за статута на бежанците. С течение на времето Общото събрание е разширило задълженията на ВКБООН, като го е натоварило u1089 със закрилата на различни групи лица извън приложното поле на Конвенцията и Протокола за бежанците. Някои от тези хора са т. нар. “бежанци по мандата на ВКБООН”, други са завърнали се бежанци, лица без гражданство, а в някои случаи и вътрешно разселени лица.
Статутът има значение на конституция на ВКБООН. Той определя функциите и задълженията на Върховния комисар и дава определение на лицата, в чиято полза той може да предприема действия. С различни резолюции на Общото събрание на ООН това определение постепенно е било разширено.
В съответствие с решение на Общото събрание, Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците /СВКБ/ е създадена, считано от 1 януари 1951 г. Статутът на Службата е приложен към резолюция 428 (V), приета от Общото събрание на 14 декември 1950 г. Съгласно Статута, Върховният комисар е призован inter alia да предоставя международна закрила под егидата на ООН на бежанци, попадащи под компетенцията на неговата Служба. Чл. 35 на Конвенцията от 1951 г. и член II на Протокола от 1967 г. съдържат задължението на договарящите държави да сътрудничат със Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците при упражняването на нейните функции и по-специално да я улесняват в нейните задължения да наблюдава прилагането на разпоредбите на тези споразумения. Под грижите на ВКБ са всички лица, чиито нужди от закрила и помощ предизвикват загриженост у ВКБООН. Сред тях различаваме следните категории:
Бежанци по Конвенцията за статута на бежанците;
Лица, избягали от сериозно разстройство на обществения ред/пр. бежанци, които отговарят на определенията в Конвенцията на ОАЕ и в Декларацията от Картагена/;
Завърнали се /т.е. бивши бежанци/;
Лица без гражданство;
Вътрешно разселени лица/в някой случай/.
Правомощията на ВКБООН да предприема действия в полза на тези лица произтича от Конвенцията от 1951 г., Конвенцията на ОАЕ, Декларацията от Картагена и резолюциите на Общото събрание на ООН. Седалището на ВКБООН се намира в Женева.