2. Конституционни принципи за организацията и дейността на съдебната власт.

Българската конституция и не само тя закрепва основни принципи за дейността на съдебната власт. Тя се осъществява от съдии, прокурори и следователи. Днес над 95% от делата се възлагат на дознатели към МВР, които осъществяват практически същите функции на следователите, а следователите съгласно Закона за СВ ще разглеждат дела срещу българи извършили престъпления в чужбина, срещу лица на които имунитета е снет за извършено престъпление и срещу граждански лица от въоръжените сили. В европейската практика има различни положения специално за прокуратурата, но следователите в чужбина са към изпълнителната власт, т.е. към полицията.

ПРИНЦИПИ:
1. Независимост на съдебната власт. Дейността на съдебната власт е НЕЗАВИСИМА от други държавни органи, физически и юридически лица вкл. от профсъюзи, политически организации и пр-е. Това не е независимост от държавата въобще, тъй като самите органи на съдебната власт са държавни органи. Смисълът е – съдебната власт да не е институционално/организационно/ зависима от други органи в конкретната си правосъдна дейност. Не трябва да има институционални организирани възможности за въздействие и т.н.

2. Прилагане на законите еднакво и точно спрямо всички. Органите прилагат законите еднакво спрямо всички граждани. Следователно в цялото наше законодателство няма норма която да разграничава отговорността на гражданите по тяхно обществено, имуществено и пр-е положение.

3.Контрол за законност на актове и действия на администрацията. Съдебната власт осъществява контрол за законност върху администрацията, т.е. държавните служители, а и друга администрация, но така или иначе това е контрол преди всичко върху изпълнителната власт с правото на съда да отменя незаконни актове на органите на изпълнителната власт. Например: кметове на общини, областни управители, централна администрация, респективно Министри като органи на изпълнителната власт, Министерски съвет.

4. Несменяемост при условията на закона и функционален имунитет. Несменяемост на кадрите на съдебната власт. Тя се осигурява спрямо кадри, които навършват 5 /пет/ години на служба в съдебната власт с последваща атестация/писмена характеристика/, която е положителна и приета от Висшия съдебен съвет /ВСС/ и решение на ВСС за даване статут на несменяемост на съответното лице /отдостояване с несменяемостта/. При какви условия е несменяем – 5 години, атестация и решение на ВСС. При този статут кадрите не могат да бъдат освобождавани от длъжност до тяхното пенсиониране, освен както ще видим при извършено умишлено престъпление от общ характер със съответна характеристика. Кадрите могат да бъдат наказвани, премествани, но не могат да бъдат уволнявани.
Кадрите имат функционален имунитет. Това означава, че те не носят наказателна отговорност /пък и гражданска/ за техните служебни действия и постановените по тях актове, решения и пр-е, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В такъв случай имунитета им се снема и се реализира съответната наказателна или съпътстваща с наказателната и гражданска отговорност. Функционален имунитет идва да покаже, че кадрите не могат да бъдат преследвани за това че са решили един или друг въпрос по един или друг начин, освен ако това е престъпление по НК, т.е. не се преследват за служебни нарушения, освен ако са престъпления. Но ако те извършат друго престъпление извън службата, те носят наказателна отговорност за това.

5. Департизация./Деполитизация/, т.е. те не могат да участват в политически партии, не могат да бъдат членове на такива и на профсъюзни организации, те си имат свои организации.

6. Триинстанционно производство. Някои дела завършват и във втората инстанция /например брачни дела/. Дела започнали в РС, се обжалват в ОС, после в ВКасационенС. Дела започнали в ОС, се обжалват във Върховния Апелативен съд. Актове на кметове се обжалват в ОС, а после върховния Върховния административен съд.

7. Публичност. Публичност на съдебните производства/разглеждане на делата/. Изключението е дела за запазване на нравствеността/морала/ и на държавната тайна/квалифицираната информация/. Помирителните заседания се гледат само с участието на техните адвокати и съда. Наказателни дела срещу непълнолетни се гледат при ограничена публичност, с лица които съдът определи че може да останат в залата.

8. Участие на съдебни заседатели. Участие на съдебните заседатели в дела посочени в закона. Например първоинстанционните наказателни дела се разглеждат от един съдия и двама съдебни заседатели с всички права на съдии. При нас заседателите се произнасят по всички въпроси на процеса и практически двама срещу един могат да решат процеса, а който е останал недоволен има право на особено мнение, но това много рядко се случва. Съдебните заседатели се опеделят:общинските съвети предлагат тези заседатели на съда и общото събрание на съдилищата ги утвърждава или не.

9. Право на защита. Равенство и еднакви условия за състезателност. Страните в съдебните производства имат право на защита и преди всичко на правна защита. В процеси в които има обвинени лица за престъпления наказуеми с 10 и над 10 години лишаване от свобода, се назначава задължително съдебна защита и тази защита се заплаща от бюджета. Нарушаването на правото на защита е безусловно основание за отменяване на присъдата!!! Съдебната практика е безапелационна/категорична/ по този принцип.
Страните имат еднакви права да правят искания, да представят доказателства, да оспорват искания и доказателства на другата стана и пр-е. Същевременно съдебния процес е едно действително състезание на доказателства и на фактически и правни изводи от тях. В един процес може да всеки може да има шанс на успех, ако докаже своите твърдения, това става под методическото ръководство на защитата, но със силите на самата страна. Адвокатът трябва да прави логически, обосновани изводи от събраните доказателства/фактите които интересуват съда за изхода на едно дело/ по делото, а доказателствените средства /са вещи, свидетелски показания и др./. Майсторството на защитата е да убеди съда, че тезата на неговия подзащите не верна/доказана, правилна/.

10. Установяване на истината. По съдебните производства/делата/ се търси обективната истина, т.е. търсят се реалните факти, свързани/относими към/ с делото. Онези факти, които се извличат от обективната действителност. И обратно опасно за правосъдието е, когато един виновен бъде оправан/остане ненаказан/. Всеки който върши престъпление го върши с вярата и убедеността, че няма да бъде разкрит. Но е много важно да не остане престъпление ненаказано!

11. Свободно вътрешно убеждение. Органите на съдебната власт действат при свободно вътрешно убеждение, т.е. те решават конкретния казус, съобразно възприетите от тях доказателства отнесени към закона, който трябва да се приложи. Съдебната дейност на прокурора, следователя и съда е една сложна психомисловна дейност, където малко или много има и чувства, разбирания и убеждения и т.н. Именно съдът трябва да остане със свободното си вътрешно убеждение дали един човек е прав в своята вътрешна теза. Правото е наука за доброто и справедливото!

12. Мотивиране на актовете. Съдебните актове се мотивират. Мотивират се и актовете на прокурорите и на следователите, т.е. излагат се писмени съображения за съответните актове. Мотивите имат двустранно действие. От една страна те дисциплинират органа, насочват го към всестранно обсъждане на казуса/случая/. Мотивите служат при контрола на актове на органите от следващите инстанции. Един акт е обоснован тогава, когато изводите в него съответстват на доказателствата и на закона и всъщност това правят втората и третата инстанция.