1. Понятие за дипломатическото право

1. Външна политика и дипломация. Същността на дипломатическото право може да бъде правилно разбрана, след като се изяснят понятията външна политика и дипломация.
Външната политика е общият курс на държавата в международните й отношения. Тя определя целите и задачите на държавата в отношенията й с други държави и народи, както и формите и методите на тази дейност в мирно и военно време. По такъв начин външната политика представлява съвкупност от цели и средства за дейността на държавата в областта на отношенията й с други държави и народи, а сега - и с международните организации.
Външната политика има свои специфични черти и особености в сравнение с вътрешната политика. Но двата вида политика са с еднаква насоченост. Външната и вътрешната политика се изработват и контролират от едни и същи партии, които са на власт в държавата, както и от едни и същи висши държавни органи: парламент, държавен глава и правителство. Специализираните държавни органи, които непосредствено осъществяват външната политика, действат по реда, установен с конституцията и законите на държавата.

Дипломацията е средство за осъществяване на външната политика на държавата. Тя представлява съвкупност от невоенни практически мероприятия, способи и методи, прилагани съобразно с конкретните условия и с характера на решаваните външнополитически задачи. Това е официална дейност на държавни глави, ръководители на правителства, дипломатически представителства в чужбина, на делегации на международни конференции. Тази дейност е насочена към осъществяване на целите и задачите на външната политика на държавата, към защита на правата и интересите й, както и на интересите на нейни физически и юридически лица в чужбина. От изложеното се вижда, че дипломацията е по-тясно понятие, отколкото външната политика, тъй като е само един от начините за осъществяването й. Въпреки че не са разрешени от съвременното международно право, военните начини за осъществяване на външната политика все още съществуват.

2. Възникване и развитие на дипломатическото право. Дипломатическата дейност е един от видовете осъществяване на външната политика на държавата. Към формите на дипломатическата дейност на субектите на международното право се отнасят подготовката и 'сключването на международни договори, дипломатическата ко-респонденция, всекидневното представляване на държавата в чужбина, участие в работата на международни организации, осветляване на позицията на правителството за печата, публикуване на официална информация, издаване на международни актове и документи.

Дипломатическата дейност се нуждае от правна регламентация.
Дипломатическата дейност е определена от рамките на международното право и се урежда от неговите норми. С развитието на разнообразни отношения между субектите на международното право могат да възникнат нови норми,които да я уреждат. Дипло-матическата дейност и самият процес на създаването на норми трябва да се намират в съответствие с основните принципи на международното право.
Дипломатическото право е част от международното публично право, негов най-стар отрасъл.
То е възникнало в периода на образуването на държавите. Тогава се е установил международният обичай, който е довел до създаването на института на неприкосновеността на посланика.

С образуването на държавите започнали да се установяват обичаи, които намират израз и в договори, които уреждат официалните отношения между държавите. Тези обичаи определяли режима и дейността на посланика като временен представител на суверена.
Интересен е индийският паметник от първото хилядолетие преди Христа - Законите на Ману, който дава представа за задачите и за Положението на посланиците на древна Индия.
В Законите на Ману се говори, че дипломатическото изкуство се състои в умението да се предотвратява войната и да се укрепва мирът. В раздела "Цар" е записано, че мирът и неговата противоположност - войната зависят от посланиците. В тяхната власт се нами-рат работите, от които произтича мир или война. "Този, който вдига ръка срещу посланика, отива към гибел и унищожение" - гласят Законите на Ману, тъй като се считало, че посланикът се намира под покровителството на божеството.

В древна Гърция развитието на външните отношения довело до появата на особени лица - "вестители" (ангелос, керюкос) и "старейшини" (пресбейс), които се упълномощавали да водят външните отношения и се снабдявали със съответни грамоти (дипломи).
В древния Рим е било изработено понятието за светостта на посолството и на договорите (jus et sacra legationis), били създадени специални органи за външни отношения, особена жреческа колегия - фециалите. Посолствата се назначавали със специално постановление на римския сенат. В тях като правило влизали няколко посланика. Един от тях бил ръководител (princeps legationis). В дипломатическата практика на Рим се разграничавали посланици (legatio caduceatores), оратори (oratores) и вестители (nuntii). Като своеобразна грамота, която удостоверявала качеството на посланика, бил особен вид златен пръстен, чиято наличност давала право на улеснения и привилегии. Посланиците били длъжни да се отчитат пред сената за своята дейност. Съществували различни церемонии за приемането на приятелски и на враждебни държави. Посланиците на последните се поставяли в по-лоши условия.

В императорската епоха на Рим бил създаден особен апарат, който се занимавал с външните отношения и се подчинявал на императора. Посланиците се назначавали от императора.
През Средновековието дипломатически отношения съществували главно между държавите от определен район (в Европа, в Близкия Изток, в Северна Африка и т.н.). Но отделни връзки се установявали и между твърде отдалечени една от друга държави. Тогава възниква институтът на постоянното посолство. Установяват се нормите на посланическото право. Утвърждава се принципът на пълното изключване на дипломатическото представителство от наказателната, гражданската и административната юрисдикция на държавата на пребиваването.

Великите географски открития обусловили необходимостта от развитието и поддържането на разнообразни международни отношения.
Това от своя страна довело до създаването на постоянни консулски и дипломатически представителства, както и на ведомство на външните работи, т.е. до образуването на службите за външни отношения.

С развитието на посланическото право възниква и се развива дипломатическата служба. Периодът на абсолютизма в Европа (ХVІ-ХVШ векове) отбелязва интензивно развитие на дипломатическата и консулската служба. В този период често започнали да се създават консулства в чужди държави и да се назначават лица, които ръководели дейността на консулите. Наред с това те изпълнявали много други функции на държавно управление (в областта на финансите, данъците, вътрешната търговия и т.н.).

Периодът на абсолютизма се характеризира с образуването на система от органи за външни отношения, които специално се занимавали с външни отношения.
През този период в държавите се извършвало строго разграничаване на консулска и дипломатическа служба. Съществували две кариери: консулска и дипломатическа. Тази разлика се предизвиквала до голяма степен от различните функции на консулската и дипломатическата служба. Консулската служба се занимавала само с въпросите на търговията, по-точно със съдействие на търговията. Във връзка с това на консулска служба били преди всичко търговци. Дипломатическата служба се занимавала само с политическите въпроси на отношенията между монарсите и държавите. На такава служба били почти изключително представители на аристокрацията.

Съсловният характер на консулската и дипломатическата служба не давал възможност за преминаване от едната служба в другата. Дипломатическата служба била ръководена от ведомството на външните работи, а консулската служба - от ведомството на търговията или на финансите.
По това време било разпространено мнението, че за по-ефикасното изпълнение на своите функции дипломатът или консулът трябва колкото може повече да прекарва в чужбина, а за по-ефикасно ръководство на служителите в чужбина е необходимо чиновникът колкото може повече да се намира в своята държава, при двореца на монарха, като предугажда и изпълнява неговите желания. Тази концепция довела до разделяне на дипломатическата и консулската служба на задгранична служба и на служба в центъра. Чиновниците на задгранична служба като правило постоянно пребивавали в чужбина, като преминавали от държава в държава или като живеели десетилетия на едно място. Чиновниците в централния апарат обикновено работели през цялото време в своята държава.

Дипломатическата и консулската служба окончателно се оформили през XIX век. През втората половина на този век в държавите се появяват закони и инструкции за дипломатическата и консулската служба.
Успоредно с формирането на вътрешнодържавния правопорядък вървяло и формирането на международния порядък. Създавани били норми и принципи на международното общуване, по-специално формирало се посланическото и консулското право, което оказвало голямо влияние върху организацията на дипломатическата и консулската служба, върху съответните закони и инструкции.

Нормите и принципите на посланическото и консулското право като отрасъл на международното публично право, които се отнасят например за правното положение на дипломатическите и консулските представителства, техните функции и имунитети, не могли да не се вземат под внимание от всяка държава, която участва в международното общуване, при организирането на външните отношения, на дипломатическата и консулската служба.
В края на XIX и началото на XX век се извършва сливане на дипломатическата и консулската служба, което води до създаване в редица държави - особено през 20-те години на XX век - на единна дипломатическа служба. Организацията на дипломатическите отношения и на консулските връзки става единна, въпреки че функциите на консулските и на дипломатическите представители още силно се различават. Все повече се проявява тенденцията на сближаване на функциите на консулските и на дипломатическите представители.

Нови моменти в посланическото право се внасят с образуването и развитието на международни организации. Появява се нова категория дипломати (международни длъжностни лица) и се определя техният режим.
Дипломацията на държавите, техните вътрешнодържавни и задгранични органи за външни отношения при значителни различия в конкретните функции отделят по-голямо внимание на икономическите въпроси. Това води до съответна реорганизация на дипломатическата служба, до създаване на нови длъжности и подразделения на старите органи за външни отношения, до възникване на нови органи за външни отношения.

Поради голямата усложненост и специализация на международните отношения съдържанието на дипломатическата дейност също така се изменя. Това води до появата на нови звена в дипломатическата служба и до по-нататъшно изменяне съдържанието на понятието дипломатическа служба. Наред с дипломатическата, консулската и външноикономическата дейност то обхваща междудържавните отношения в областта на културата и на информационната дейност.
Засили се тенденцията към активно участие на представителните органи в общополитическото ръководство на външните отношения. Това от своя страна води до създаване при представителните органи на специален апарат, който се занимава с външните отношения на дадената държава във връзка с външнополитическата дейност на парламента.
Развитието на международните отношения обуслови по-активно, отколкото в миналото, участие на държавния глава и на ръководителя на правителството във външните отношения на държавата, в неговата дипломация. То доведе до създаването в някои държави на специален апарат при органите на изпълнителната власт, който се занимава с въпросите на международните отношения, на дипломацията.
По такъв начин в държавите по различни причини, но в крайна сметка поради новия характер на международните отношения се установява разклонена система на дипломатическата служба.
Като се излезе от казаното, съвременната дипломатическа служба може да бъде определена като система на работа на дипломатите във ведомството на външните работи и в задграничните представителства, както и в други органи за външни отношения за изпълнение на задачите на дипломацията на държавата.

3. Определение. Дипломатическото право урежда официалната дейност на субектите на международното право в областта на външните отношения: регламентацията на външните отношения на държавата, на нейните представителства в чужбина, воденето на преговори и т.н.
Сега дипломатическото право обхваща въпросите, свързани с правното положение не само на дипломатическите представителства, но и на представителствата на държавите при международни организации, на делегациите за преговори и за международни конференции, на търговските и на консулските представителства. Разбира се всяка група въпроси има своя специфика. Тя се урежда от отделни международни договори. Но всички те са посветени на правния режим на дейността на органите за външни отношения на субектите на международното право и на персонала на такива органи. Особена област на дипломатическото право представлява консулското право, тъй като функциите на консула продължават да остават специфични.

Дипломатическото право е съвкупност от правни норми, които регламентират реда за организирането и за дейността на дипломатическите представителства, за ръководството па тази дейност от-ведомството на външните работи, дейността на представителствата на държави при международни организации, на специалните мисии, назначаването и освобождаването от длъжност на дипломатите, техните функции, привилегии и имунитети.