1. Обща характеристика на Наказателно – изпълнителното право. Историческо развитие. Източници

НИП е самостоятелен отрасъл на правото. Обединяваща е наказателната репресия ( между НП ,НПП и НИП ).Реализира се чрез различни правоотношения, съставени от нак.правоотношения, нак.процесуални правоотношения, наказателно изпълнителни.
Субектите са различни, но и в трите вида правоотношения има едни общ субект – лицето извършило престъпления спрямо което държавата трябва да реализира наказателната отговорност, лицето което заедно със правораздавателните органи по реда в НПК, трябва да получи санкцията на държавата. То трябва да изтърпи наказанието. Наказателното правоотношение се прекратява със закона за амнистията (заличава се престъпният характер на деянието) между държавните органи на досъдебното производство ( след това и съда) и извършителя възниква др правоотношение –наказателно процесуално. Състоят се в това по установения в субективния ред да се установи дали има извършено престъпление, как е извършено (с оглед на вината) дали престъплението съдържа всички елементи на фактическият състав на деянието, описан в НК. по установения в НПК ред съдебните органи трябва да наложат съответното наказание съобразно във предвиденото в НП и принципите на наказателната отговорност. Тези правоотношения завършват с един съдебен акт. Това развитие е обичайното. Те могат да завършат и по-рано ( изтичане на срок; прекратяване на досъдебното производство поради липса на достатъчно основание за поддържане на обвиненията). Приемаме ,че наказателно процесуалното правоотношение се прекратява със влизане във сила на съдебен акт, с който е наложено наказанието. Наказателно процесуалните отношения възникват, когато е открито престъплението и не е известен извършителя, и е образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител. Когато е открит др субект, освен дознател и прокурор става известен. Тогава възниква конкретно наказателно процесуално правоотношение от където следва ,че момента на възникване на наказателно процесуалното отношение е различно от момента на възникване на наказателно правните отношения. Когато има един съдебен акт, с който е наложено наказание се поставя въпроса за изпълнението му. От момента, в който започне изпълнението му възниква наказателно изпълнително правоотношения. От момента ,в който се преведе в изпълнение влезлият в сила съдебен акт, между осъденото лице и органите ,който трябва да изпълнят наложеното наказание възниква наказателно изпълнителна правоотношение. Ако е лишаване от свобода, началото на наказателно изпълните правоотношения е момента ,в който осъденото лице е задържано и настанено в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Наказателно изпълните правоотношения продължават докато се изпълни наказанието, ако е срочно.
Краят е докато изтърпи цялото, ако е доживотен затвор –докато осъденият почине. В момента, в който се изтърпи наказанието от осъдения , наказателно изпълнителното правоотношение се прекратява . ако наказанието е изпълнено това означава ,че в същи този момент се прекратяват и наказателните правоотношения,то и задължението на държавата да реализира наказателната отговорност. Със смъртта на лицето се прекратяват и двата вида правоотношения също и ако действа и закона за амнистията.
Прекъсване на изпълнението на наказателно изпълнителното правоотношение- през това време не се прекъсват наказателните правоотношения , лицето продължава да е осъдено и да трябва да изтърпи наказанието. Когато изтече срока, той продължава.
НИП е съвкупност от наказателно правни норми регламентиращи специфични наказателно изпълнителни правоотношения.
Не със всички съдебно актове се налага присъда- със оправдателна присъда. Със влизането в сила на ……..не могат да възникнат наказателно изпълнителни правоотношения ,но всеки влязъл в сила съдебен акт трябва да бъде изпълнен.
Изпълнението на влязъл в сила съдебен акт е различно от изпълнение на наказанието ако такова е определено в съдебния акт .ако в една определена присъда ,в която не се съдържа наказание има др атрибути които подлежат на изпълнение , но не от съд органи (имуществена отговорност на лице извършило деянието макар то да не е престъпление). В определени присъди съдът задължително се произнася какво да се прави с предметите ,които са били доказателства –да се върнат, унищожат и т.н.
В този смисъл изпълнението на присъдата вкл изпълнението и на такива съд решения ,които не са свързани с изпълнението на наложеното наказание.
Изпълнение на наказанието е различно от привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда.това е проблем на процесуалното право. Това е последният стадии от наказателното правоотношение. Влязлата в сила присъда,когато е осъдителна се изпраща на прокурор ,който се обръща към съда. В правомощията на прокурора е и да отложи за определен период от време началото на изпълнението на наказанието(поради тежко заболяване несъвместимо с изпълнение на наказанието). Такова отлагане е на основания предвидени в НПК. Може да е основания от :
- семеен и личен характер
- от обществен характер

Дейността по привеждане не се включва в действията по изпълнение на наказанието.