1. Историческо развитие на идеята за обединена Европа

Идеята за обединена Европа не е нова. Но едва след Втората световна война става възможно тя да бъде осъществена на практика. До 50-те години на ХХв. Европа никога не е била единна в своето съществуване и нейната история е история на разпокъсаност и конфликти. Наистина големи части от Европа са били обединявани за известни периоди от време в различни образувания главно по пътя на завоеванията – отначало в пределите на Римската, Франкската и Хабсбургската империи, а по-късно от държавници като Наполеон или Хитлер. Още от епохата на ранното Средновековие монарси и папи, генерали и диктатори са мечтали за различни варианти на европейската цялост, а редица интелектуалци са излагали своите възгледи за европейското единство. Пример за блестящо прозрение, изпреварило с векове своето време, е проектът на бохемския владетел Иржи от Подебради /1458 – 1471/ - “Трактат за постигане на мир в целия християнски свят”, който той през 1464г. изпраща до френския крал Луи ХІ. В него предлага план за сътрудничество и противопоставяне срещу турските завоеватели и създаване на общоевропейска организация, чиято цел е да обедини европейските държави в трайна международна общност. Предвижда се обща монета, общи цени и институционна структура, включваща редовно заседаваща асамблея, която мести седалището си на всеки пет години; орган от постоянни представители; съвет на владетелите и съд, който да разрешава възникналите спорове. Всичко това силно напомня на нещо добре известно в наше време – Европейския съюз. Поради идеите си, които надрастват епохата и поставят под съмнение папската обединителна власт, чешкият владетел е отлъчен от църквата. Необходимо e било обаче близо половин хилядолетие, за да може идеята за европейското единство да се превърне в реалност. През Средните векове е било прието за синоним на Европа да служи понятието Christendom, като то даже се е употребявало доста по-често за описване на региона. Затова и първите предложения за европейско единство като това на френския дипломат Пиер Дюбоа от 1306г. са за постоянно сътрудничество между владетелите с цел разрешаване на спорните въпроси чрез съблюдаване на принципите на християнското учение. В началото на ХVІІв. като реакция срещу нарастващата мощ на Хабсбургската империя във Франция херцог Дьо Сули /1559-1641/ предлага “прекратяване на кървавите катастрофи, които съсипват Европа”, преначертаване на европейските граници с оглед постигане на равновесие на силите и създаване на европейски сенат за срок от 3г., състоящ се от 66 членове. Повлиян от Дьо Сули и воден от идеята за прекратяване на англо-френските конфликти, Уилиям Пен /1644-1718/ от Англия предлага създаване на европейски парламент, който да взима решенията си с квалифицирано мнозинство от 3/4, а количеството на гласовете, с което всяка държава има право да гласува, се определя според икономическата й мощ. През 1717г. абатът на Сен-Пиер Шарл Кастел /1658-1743/ публикува своя тритомен “Проект за установяване на постоянен мир в Европа”, в който застъпва идеите си за свободна търговия, отказ от употреба на оръжие и създаване на Генерален съвет на Европа. Именно изложените там възгледи вдъхновяват Шилер по-късно да напише “Одата на радостта”, която заедно с безсмъртната музика на Бетховен се превръща в химн на обединена Европа. Идеята за европейско единство присъства и в творчеството на редица изтъкнати философи и писатели. Жан-Жак Русо е привърженик на европейската конфедерация, Джеръми Бентам разкрива своето виждане за европейска асамблея и обща армия. Имануел Кант развива идеята за постигане на вечен световен мир, граф Анри дьо Сен-Симон предвид последиците от Наполеоновите войни публикува през 1814г. памфлет, озаглавен “Реорганизация на европейската общност”, в който посочва необходимостта от обединена Европа с общи институции. Според неговите предвиждания управлението, каквото е било известно през последните векове, ще бъде заменено с администриране на обществото от банкери, индустриалци и учени с оглед постигане на рационалност. Виктор Юго през 1848г. за първи път използва израза “Съединени европейски щати”. На 29.08.1876г. писателят възкликва: “Нима е толкова трудно да се постигне мир? Европейска република, континетална федерация – няма друга политическа реалност, освен Съединени европейски щати - това е нашата заветна цел.” Началото на ХХв.- най-вече ужасът от Първата световна война - открива ново пространство пред европейската идея, но този път в дискусиите взимат участие не само интелектуалци, а и политици. По-ентусиазирани привърженици на идеята за интеграция са малките държави, въвлечени в световния конфликт, поради съперничеството на големите сили. В действителност по това време са направени няколко плахи стъпки към икономическо сътрудничество. Пример за това е сключеното през 1922г. между Белгия и Люксембург споразумение за ограничен икономически съюз. През 1923г. граф Рихард Куденхофе-Калерги/1894-1972/ публикува книгата си “Пан-Европа”, в която развива идеята за създаване на паневропейски съюз. Син на японка и австрийски дипломат, той твърди, че с доминирането на Европа над останалия свят вече е свършено. На континента цари анархия и той се намира пред заплаха от политическа, икономическа и културна катастрофа. Европа би могла обаче да се съхрани чрез модернизиране на политическата си система и сътрудничество между държавите в различни области. Старите европейски сили са изместени от организирани на федерален принцип световни сили – Съединените щати, Съветска Русия. “Причината за упадъка на Европа е политическа, а не биологична. Европа не си отива поради старост, а защото жителите й се убиват и унищожават един друг посредством инструментите на съвременната наука...Народите на Европа не са остарели, остаряла е само тяхната политическа система. В мига, в който тази система радикално се промени, болният континент може и трябва напълно да оздравее”. Калерги предлага свикване на европейска конференция с участието на представители от 26 държави, сключване на споразумения за уреждане на споровете помежду им, развитие на митнически съюз и изготвяне на проект за федерална европейска конституция. В предложенията на Калерги са използвани многочислените по-ранни проекти за обединяване на Европа. Неговите виждания са първият през ХХв. конкретен и обширен план за федерално устройство на Европа със запазване на системата от националните държави и техните права. Интересен е фактът, че Паневропа на Калерги не включва нито Великобритания, нито Русия. Според него Великобритания е “надраснала Европа”, а Русия би могла в бъдеще – в случай на демократични промени – да се върне към проевропейската политика на Петър Велики. Куденхофе-Калерги превръща Европа, а не нацията в съставна социо-културна единица и дори отчита историческите промени: през 1923г. той се двоуми къде да постави Турция, но в своя издаден през 1934г. труд “Европа се пробужда!” Калерги приветства Турция като добре дошла в политическа и културна Европа. Отчитайки несправедливостта на наложените от Версайската система граници, Куденхофе-Калерги предлага националните малцинства да бъдат закриляни от една общоевропейска “Магна Харта на толерантността”. Идеите на Калерги предизвикват интереса на редица политически дейци като Уинстън Чърчил, Конрад Аденауер, но най-вече на Аристид Бриан /1862-1932/. Като външен министър на Франция той проправя пътя за приемането на Германия в Обществото на народите през 1926г. На 05.09.1929г. в реч пред Обществото на народите в Женева Бриан призовава за създаване на федерална връзка между отделните нации в Европа. 4 дни по-късно речта е последвана от преки политически действия – Бриан кани външните министри на европейските държави, представени в Обществото на народите, на неофициална дискусия по въпроса за европейското единство. Идеите на Бриан срещат добър, макар и уклончив прием и той е упълномощен да подготви официален меморандум с конкретни предложения, които да бъдат обсъдени от европейските правителства. На 01.05.1930г. меморандумът на Бриан е готов и е разпространен сред 27-те страни членки на Обществото на народите. Във встъпителните бележки Бриан обръща внимание на заплахите за стабилността и сигурността, произтичащи от съществуващото разделение на Европа на множество съперничащи помежду си малки държави. Защитавайки своя проект, той отбелязва: “Аз мисля, че народите, които географски могат да се наричат народи на Европа, трябва да имат възможност във всеки един момент да бъдат в контакт, да обсъждат своите интереси, да приемат общи решения, да бъдат солидарни при възможни сериозни обстоятелства. Очевидно, асоциацията трябва да преобладава в икономическата сфера. Но аз съм уверен, че от политическа и социална гледна точка федералният съюз, без да накърнява суверенитета на отделната нация, би могъл да бъде доста полезен”. Основният орган за сътрудничеството между европейските държави трябва да бъде Европейска конференция на всички участници, а между нейните сесии с текущите задачи ще се занимава постоянен Политически комитет. Бриан използва понятия като “общ пазар”, “европейски съюз” и “специфични политики”, изтъква необходимостта от развитието на трансевропейски транспортни мрежи и в известна степен предвижда онова, което днес наричаме регионална и социална политика на Европейския съюз. Интересно е да се отбележи и фактът, че предлаганата от Аристид Бриан асоциация по никакъв начин не се конкурира с Обществото на народите. Напротив, той предлага “субординиране на европейската асоциация спрямо Обществото на народите” и определя членството в Обществото като задължително условие за участие в Съюза. Меморандумът на Бриан е предаден на европейските правителства да подготвят своите отговори. Приемът е учтив, но не и възторжен. Основно поради съпротивата на Великобритания се стига само до създаването на Проучвателна комисия за създаване на Европейски съюз под егидата на Обществото на народите и с председател Аристид Бриан. През 1931г. комисията се събира няколко пъти, след което преустановява дейността си. В публикувания през 1965г. труд изследователят Анри Бругман изброява пет причини за провала на тази паневропейска инициатива:
- Смъртта на Густав Щреземан през 1929г., а преди смъртта си през 1932г. самият Аристид Бриан също постепенно напуска политическата сцена;
- Съпротивата, която Великобритания проявява към предложенията на Бриан;
- Световната икономическа криза, която заставя правителствата да приемат протекционистични мерки;
- Засилване на влиянието на национал-социализма в Германия.

През 1948 г. в Хага се свиква конгрес на Европа, който е почти последното голямо събитие, предхождащо декларацията на Шуман за създаването на Европейската общност за въглища и стомана. Конгресът призовава, а това е ново и революционно действие - “европейските нации да прехвърлят на Общността някои от своите суверенни права, за да бъдат те упражнявани съвместно”. Този принцип ще стане факт по-късно в практиката на Европейския съюз. Всъщност това е и ключът за разбиране на въпроса защо Европейският съюз е качествено ново междудържавно образувание. Този частичен отказ от суверенитет намира израз първо в икономическата, а по-късно във финансовата, политическата и други сфери на обща дейност. Макар и въплътен в практиката на новоучреденото обединение, нито в декларацията на Шуман, нито в самите учредителни договори на Европейските общности се споменава пряко въпросът за суверенитета или отказа от него. Имайки предвид колко е силна чувствителността на участващите в Общностите държави към този проблем, в тези документи се регламентират устройството и функционирането на европейските институции. Освен това разпореждането със суверенитета е право на всяка държава и тя сама преценява дали и в кой точно момент да го упражни. Идеята за европейско единство става практически възможна и осъществима едва след края на Втората световна война, когато европейците най-после осъзнават, че национализмът може и трябва да бъде отстранен в името на регионалното сътрудничество.