1. Потребителско право. Политика за защита на потребителите.

Потребителското право като обективно право
Има се предвид като съвкупност от правни норми, които уреждат отношенията, възникващи във връзка с потребяването на стоки и услуги и защитата на потребителите. Системата на Р България няма такъв самостоятелен отрасъл. ПП обхваща тези норми които уреждат статута и правомощията на държавни и недържавни структури създадени за реализиране на потребителската защита, както и нормите които уреждат отделните видове способи за потребителска защита. Именно тези правни норми в своята съвкупност образуват потребителското право като тези норми не са еднородни, някои от тях са разпоредителни (административни), други са гражданско правни и затова ПП като съвкупност от норми е едно комплексно образувание, защото включва норми от различни отрасли. Относно същността на ПП има 2 становища: 1 то е комплексен подотрасъл (като екологичното); 2 като обективно право може да се разглежда като комплексен правен институт.
Предмет
Отношенията, които уреждат неговите норми. Тези отношения, свързани с безопасното потребяване на стоки и услуги, във връзка с държавните, недържавните структури, способите за потребителска защита. Именно нормите които се включват в ПП са от различни отрасли, но ПП включват и специално създадени норми, съдържащи се в специализирани закони. ПП вкл и НП норми, когато едно деяние извършени във вреда на интересите на лица, покрива състава на престъпление. ПП вкл материални и процесуални норми.
Метод
Предпоставя се от отношенията, които се уреждат и норми. Като комплексен правен институт ползва и двата метода – властнически и диспозитивен. Разпоредителния се използва при уреждане отношенията на производители, търговци, вносители – да произвеждат само безопасни стоки, да информират потребителите относно състава на стоките и тяхното използване, забрана за подвеждаща реклама. Диспозитивният – правата на потребителите при сключване на договори, правото им да получават информация относно договорите, които сключват, при уреждане на гаранционните права на потребителите при закупуване на стока която не съответства на договора.

ПРАВО НА ПОТРЕБИТЕЛСКА ЗАЩИТА
СЪЩНОСТ
Това право е материално субективно право, предоставено от правните норми на лицата, които имат качеството потребители. По ЗЗП такова качество имат физическите лица, което придобиват или употребяват стоки или услуги за лични или семейни нужди, но не и за професионални или търговски цели. Като субективно право правото на потребителска защита включва определени правомощия – те определят неговото съдържание. Основни правомощия:
- право на потребителите на безопасни стоки;
- право за получаване на пазара на стоки без недостатъци;
- правото потребителите да търсят отговорност, когато им бъде предадена или доставена стока с недостатъци (по-тясно) или стока несъответна на договора (по-широко съдържание). Стоката съответства на договора не само когато има качества необходими за нормалното ползване, но трябва да имаме съответствие между рекламата на стоката и нея.
- правомощието да се търси отговорност;
- правото да се търси обезщетение за причинени вреди от дефект на стоката.
Правото на потребителска защита е конституционно право. КРБ от ‘91г. в чл. 19, ал. 2 установява принципа за потребителска защита. (2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица 1 еднакви правни условия за стопанска дейност, като 2 предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и 3 защитава потребителя. Правото на защита на потребителите като субективно право е частно право. Такова право е признато на всички граждани. Това право има за предмет основни човешки блага – здраве, живот, имущество. Това право се урежда от нормите на частното право. Следва да го отнесем към гражданските права, относителните субективни права, защото на това право кореспондират задълженията на точно определени лица – производители, търговци, вносители.
Право на потребителска защита
Безвиновна отговорност. Няма значение вината. Израз на засилената защита е и че се разширява кръга на лицата които са отговорни пред потребителя: 1 производителят; 2 вносителят; 3 търговецът (ако 1 и 2 не могат да се установят). Отговарят алтернативно.

Европейско ПП и БГ ПП
Европейското ПП има се предвид приети конвенции от държавите членки на ЕС, регламенти , които са задължителни за държавите членки, препоръките и директивите. Именно тези актове се използват при провеждане на политиката за защита на потребителите. Тези актове са и източници на ЕС ПП. Те имат различна сила и значение. Докато регламентите и конвенциите са задължителни, докато препоръките- не. Директивите - с тях се установяват принципи и се задължават д-вите да ги приемат във вътрешното си законодателство. Те нямат директно действие. Регламент във връзка с подсъдността на споровете. В по-голямата си част ЕС ПП се формира от препоръки и директиви. Целта на досега приеманите директиви е да се създаде една минимална хармонизация на потребителското право на д-вите членки чрез възприемане на общи принципи. Именно това е резултата който се е постигнал досега – минимум хармонизация на националните права за потребителска защита. Този принцип води до различие в нивата на защита която предоставят националните законодателства, тъй като повече директиви установяват минимални стандарти, но се дава възможност на всяка държава да установява по-строги правила за потребителска защита. Това пречи на формирането на общия пазар, тъй като в една държава потребителите ползват по-засилена защита, а в друга – минимална защита. Същото е и при фирмите. Тенденцията е да се върви от минимум потребителска защита към пълна хармонизация на националните права за защита на потребителите. Пълната хармонизация (кодификация) улеснява общия пазар.
БГ ПП
Източници – специалните закони – ЗЗП, отделните потребителски закони. Субсидиарен източник – гражданските закони ЗЗД. Тази защита е косвена.
Политика за потребителска защита
Начален момент от който започва да се говори за потребителска защита на държавно ниво – речта на Кенеди през 1962г. пред конгреса. В ЕС този момент е от 1975г. – започват да се приемат програми за потребителска защита. Приемат се и конвенции – за отговорността на производителя, за приложимия закон по отношение отговорността на потребителя. Тази политика се активизира с приемането на първите директиви: от ‘85г. за отговорността на производителя за вреди от дефектни стоки. Като преломен момент в политиката за потребителска защита на ЕС се счита 1992г. - Договорът от Маастрихт – има специална глава за потребителска защита, но този договор постановява принципа за субсидиарност на политиката на потребителска защита, осъществявана от структурата на ЕС. Под субсидиарна политика – помощна политика. Субсидиарният характер на потребителската защита означава, че водеща роля имат отделните д-ви, а ЕС има помощна роля. В резултат на така установения принцип на минимална хармонизация се достигна до различни нива на предоставяната защита в различните д-ви. Целта е да се отиде към пълна хармонизация – уеднаквяване на държавите членки. Изтъква се, че последната директива която изразява принципа за минимална хармонизация е от ‘99г. за гаранциите при продажба на потребителски стоки и услуги. Израз на европейската политика са двете поредни стратегии приемани от ЕС. Първата е от 2002-2006г. с която са установени 10 принципа – избор на покупките, както избор на държава където да се извършат покупките без мита и допълнителни данъци; принципът за свободно връщане на стоките, които не съответстват на договора до 2г от покупката им; предлагане на безопасни продукти; производителите да информират писмено за всички съставки на пусканите на пазара продукти; потребителските договори да не включват неравноправни клаузи; възможност за отказ от договорите, сключени от разстояние в течение на определен срок, без да се понасят санкции за това; информираност на потребителите за цените на стоките по стандартен начин; забрана за подвеждаща реклама; защита на потребителите на туристически услуги; спонсориране от страна на ЕС с даването на потребителски организации, които да представляват потребителите при възникнали спорове, както и да консултират потребителите и да защитават техните интереси. Федерация за защита на потребителите, Национален съюз за потребителска защита, Съюз активни потребители;
Втората стратегия за потребителска защита е 2007-2013г., нарича се нова стратегия за здраве и потребителска защита. В тази стратегия се изтъкват 3 основни цели: 1 защита на потребителите от рискове с които отделния човек и отделната д-ва не могат да се справят; 2 да се предоставят на потребителите максимум потребителски права и да се насърчават те да правят по-добър избор, както за здравето, така и за интересите си; 3 политиката за здравеопазване и потребителска защита да не бъде една откъсната политика сама за себе си, а да проникне във всички останали политики водени от ЕС. Сега действащата стратегия.