1. Характеристика на съдебната власт.

Съдебната власт е една от властите в Р. България, наред с законодателната власт и изпълнителната власт, но тя е специфична държавна власт със свои характерни особености. Първо тя се различава от законодателната власт с това, че тя не създава нормативни актове. Обратното тя е правоприложна власт, прилага нормативните актове. Тя решава конкретните случаи/казуси/ като ги подвежда/субсумира/ към определени правни норми. Тази власт се отличава и от изпълнителната власт, която е също правоприложна, прилага нормативните актове, но същевременно и правосъздаваща, създава нормативните актове. Изпълнителната власт която се ръководи от МС е правоприложна чрез издаване на индивидуални административни актове най-често заповеди, които създават права и задължения за конкретни физически и юридически лица. Тя е правосъздаваща, когато органите на изпълнителната власт създават/издават/ общи нормативни актове, които са подзаконови, т.е. в изпълнение на нормативен акт от по-висок ранг. Например: един министър може да създаде една наредба или инструкция с общо действие за Министерството или за определени кръгове граждани, а може и за всички граждани в изпълнение на закона. В сферата на безопастността на движението се издава наредба за установяване на алкохол в кръвта на пешеходци или водачи, тази наредба е нормативен акт, защото създава правила за всички граждани. Макар и правоприложна дейността на изпълнителната власт се отличава от същия по характер дейност на съдебната власт главно по формата и реда на издаването на индивидуалните административни актове на компетенциите на съответните органи и на характера на въпросите, които се решават от тях. Втора особеност, е че съдебната власт се осъществява от органи със специална компетентност, а именно юристи, които след дипломирането си полагат шестмесечен стаж по специалността и теоритикопрактичен изпит в Министерството на правосъдието. Едва тогава те добиват специална правоспособност да работят като органи на съдебната власт и като адвокати/които не са органи на съдебната власт, те съдействат на тази власт/. Един завършил юридическо образование може да бъде преподавател, юристконсулт и т.н. но не може да има процесуални права, не може да бъде съдия, прокурор, следовател, адвокат, не може да се явява пред съд и т.н. На трето място съдебната дейност е строго процесуална. Тя се осъществява по определени процедури залегнали в процесуалните закони. Такава точно процесуална дейност не се извършва нито в изпълнителната нито в законодателната власти. На следващо място дейността на съдебната власт е инстанционна, но и обикновено триинстанционна /районен, окръжен и касационен/. Тази триинстанционност не е характерна нито за законодателната нито за изпълнителната власт. Съдебните актове имат СИЛАТА НА ПРИСЪДЕНО НЕЩО /рес юдиката/. Това означава, че между едни и същи страни, на едно и също основание, по един и същ въпрос, въпросът не може да се пререшава, т.е. след като са минали процесуалните възмоности идва един момент когато спорът приключва и не може да се възобнови. И последна особеност, е че съдилищата самостоятелно, а в определени от закона случаи с участието на следователи и прокурори решават правни спорове от граждански и административен характер, реализират наказателната отговорност на лица извършили престъпления, установяват факти с правно значение. Факти с правно значение-това означава за да доказват определено свое правно значение, например при водене на уставовителен иск за нещо и съдът да излезе със съдебно решение относно иска. И към тези видове дела, съдилищата реализират обезпечителни производства, а също регистрират със съдебни актове еднолични търговци, кооперации и търговски дружества, както и организации, юридически лица с нестопански цели /спортни, младежки, културни и пр-е дружества/.