19. Съд на европейските общности

Съдът на Европейските общности (СЕО) е създаден със статут на основна институция още с приемането на Договора за ЕОВС. По силата на подписано заедно с Римските договори споразумение той поема и функциите на съд на ЕИО и ЕВРАТОМ. Със създаването на общ съд за трите Европейски общности, за първи път в историята на междудържавните отношения се изоставя традиционната формула на международните съдилища и се възприема идеята за автономен наднационален правораздавателен орган и съдебна система. До 1988г. Съдът на Европейските общности разглежда делата като единствена инстанция. С Единния европейски акт се създава Първоинстанционният съд (ПИС), който поема част от споровете, разглеждани до този момент от Европейския съд. Въвеждането на двуинстанционна съдебна система по отношение на исковете, завеждани от физически и юридически лица подобрява тяхната защита. Най-сериозната съдебна реформа е извършена с Договора от Ница (в сила от 01.02.2003г.), който предвижда специализирани правораздавателни органи и по този начин доближава съдебната система на ЕС до триинстанционното правораздаване в държавите членки. За първи път тази възможност е осъществена на практика в края на 2005г., когато се конституира Съдът на публичната администрация (СПА). Обсъжда се и възможността за създаване на съд, разрешаващ спорове, свързани с интелектуалната собственост.
• Историческо развитие на съдебната институция
В началото: Съдът на Европейската общност за въглища и стомана (1951г.)
Тържествено откриване на 10.12.1952г. в Люксембург
Един Съд за три Общности (1957г.)
Подписване на Договора от Рим на 25.03.1957г.
Създаване на Първоинстанционния съд (1988г.)
Създаване на Съда на публичната служба (2004г.)
• Състав
При учредяването на първите Общности СЕО включва 7 съдии и 2 генерални адвокати, които се определят по общо съгласие между правителствата на държавите членки. През периода 1995 – 2004г. той се състои от 15 съдии, подпомагани в своята работа от 9 генерални адвокати; след разширяването от 01.05.2004г. включва 25 съдии и 8 генерални адвокати; а в момента – 27 съдии, като броят на генералните адвокати се запазва непроменен. Понастоящем Съдът на Европейските общности включва представител на всяка държава членка. Страните по делото нямат право да искат отвод или промяна на състава по причини, свързани с националността. спазването и единното тълкуване и прилагане на общностното право. Съдът не е компетентен да разглежда жалби срещу решения на национални съдилища на държавите членки.
• СЕО
27 съдии (по 1 от държава членка )
6-годишен подновяем мандат, частична подмяна на Съда на всеки 3 години
Председател, избиран на всеки три години
Съдебни състави от 3 или 5 съдии, Разширен състав (от 13 съдии винаги когато държава членка или институция на на ЕС го е поискала), Пълен състав (Пленум)
8 (5+3) генерални адвокати
Роля: да представят мотивирани предложения за решения по делата („заключения“)
Работят в пълна независимост и безпристрастност
Съдът не е длъжен да се съобрази с техните заключения
Секретар
Администрация
Секретариат
Служби писмени и устни преводи, изследвания и документация, информационни технологии и библиотека
Генералните адвокати нямат аналог в класическите международни съдилища. Те не са адвокати на страните по делото. Тяхната функция е да подпомагат съда. Те упражняват правомощията си чрез представянето на независими и безпристрастни мотивирани заключения, които представят в открито заседание в края на делото. Експертните заключения разглеждат делото предимно от правна гледна точка и завършват с предложение за решение, което не е задължително за съда. Генералният адвокат не участва в закритото съдебно заседание за постановяването на решението, но неговото заключение се публикува заедно с решението на съда и често представлява ключ за разбирането му. Ако делото не повдига никакви нови въпроси от правна страна, Съдът може да постанови решение без заключение на генерален адвокат. Съдиите и генералните адвокати се избират между лица, чиято независимост е извън всякакво съмнение и които притежават квалификация, изискваща се за назначаването на най-висшите съдебни длъжности в съответната държава, или между юристи с призната компетентност. Те се назначават по общо съгласие на правителствата на държавите членки. Не е предвидено участие на съюзна институция при определянето на съдиите. Доколкото институциите се явяват страни в производствата пред Съда, това би било в противоречие с принципа за независимост на съдебната власт. Би могло да се възрази, че държавите членки също са страни по делата, но следва да се има предвид, че назаначаването на съдиите и генералните адвокати не е акт на отделна държава членка, а на всички държави, взети заедно. Съдиите и генералните адвокати се назаначават за период от 6 години, като мандатът им може да се подновява. В определен етап се обсъжда предложение за еднократен дванадесегодишен мандат, което обаче не е възприето. На всеки 3 години част от състава на съда и генералните адвокати се подменя. Съдиите и генералните адвокати не могат да заемат каквато и да е политическа или административна длъжност, нито да упражняват каквато и да е професия по време на своя мандат. Съдът може да заседава в пленум, в разширен състав (13 съдии) или в състави от 5 или 3 съдии. Съдът заседава в пленум в особени случаи, предвидени в Статута на Съда (в производството по освобождаване от длъжност на Европейския омбудсман или на член на Европейската комисия, който не е изпълнил задълженията си и т.н.), както и когато Съдът прецени, че дадено дело е от изключителна важност. Разширеният състав заседава по молба на държава-членка или институция, която е страна по спора, както и по особено важни дела или дела с висока степен на сложност. Другите дела се разглеждат от състави от петима или трима съдии. Статистическите данни относно разпределението на делата между отделните съдебни формати за 2006г. сочат, че основният формат за разглеждане на споровето са петчленните състави(62,61%). Понастоящем председател на СЕО е Василиос Скурис (Гърция).
Предишни председатели на СЕО:
Massimo Pilotti (1952–58)
Andreas Matthias Donner (1958–64)
Charles Léon Hammes (1964–67)
Robert Lecourt (1967–76)
Hans Kutscher (1976–80)
Josse J. Mertens de Wilmars (1980–84)
Alexander John Mackenzie Stuart (1984–88)
Ole Due (1988–94)
Gil Carlos Rodríguez Iglésias (1994–2003)
• Производство
Производството пред СЕО е състезателно и се състои от 2 фази – писмена и устна. Процедурата започва с писмена искова молба, която се изпраща до ответната страна да даде в 1-месечен срок своя отговор. Съдът има право да изисква от страните да представят всякаква информация и документи, които счита за необходими за решаване на делото. Той може да поиска такава информация и от държави членки и институции на Съюза, които не са участници в процеса. Устната фаза включва прочитането на доклада на съдията-докладчики, изслушване от Съда на свидетели и експерти, пледоариите на страните и заключенията на Генералния адвокат, съдържащи указания относно начина на решаване на делото.
Писмена фаза
Внасяне на иска /жалбата/ запитването в секретариата на Съда
Определяне на съдия-докладчик по делото
Определяне на генерален адвокат по делото
Събиране на доказателства и подготвителни действия
Възлагане на делата по съдебни състави
Устна фаза
Доклад за съдебното заседание
Открито съдебно заседание
Представяне на заключението на генералния адвокат
Тайно съвещание
Решение
• Характеристика
Основната задача на Съда на Европейските общности е да “осигури спазването и единното тълкуване и прилагане на общностното право” (Чл.220, ДЕО). Благодарение на това, че при изпълнение на мисията си Съдът се придържа не толкова към “буквата” на разпоредбите, колкото се ръководи от “духа” и целите на договорите, неговата практика има изключително значение за европейската интеграция. В зависимост от естеството на споровете СЕО изпълнява функции на конституционе, международен, административен, граждански и апелативен(върховен) съд. Оригиналността на Съда е заложена в Учредителните договори. В сравнение с класическите международни съдилища той притежава няколко характерни особености: Съдът на Европейските общности притежава задължителна компетентност да правораздава, докато правораздавателната власт на международните съдилища не произтича от задължителна правна норма, а се основава на доброволно споразумение между страните. СЕО не може да откаже да правораздава. Неговата компетентност е изключителна – само СЕО е компетентен да тълкува договорите, да се произнася по валидността на вторичното право и да разглежда споровете, които Договорите изрично му възлагат. Специфичен за Съда е прекият достъп на физически и юридически лица до него, докато международните съдилища по принцип не могат да бъдат сезирани от такива лица. Решенията на СЕО имат не само задължителна, но и изпълнителна сила на територията на държавите членки. Решенията на Съда се признават направо и не се нуждаят от особено производство по екзекватура.
• Компетентност на Съда на Европейските общности
А. Правораздавателна компетентност – тя се осъществява по реда на състезателни производства, които с оглед на конкретния си предмет могат да се разделят на две основни групи:
а/ дела, чрез които Съдът контролира дейността на институциите:
- производство за отмяна на неправомерни актове на институциите;
- производство за установяване на неправомерно бездействие на институциите;
- иск за обезщетение за вреди.
б/ дела, чрез които контролира изпълнението на договорните задължения на държавите членки.
Б. Тълкувателна компетентност – чрез нея се осигурява еднообразие в тълкуването и прилагането на правото на Общността. Това е оригинален механизъм за съдебно сътрудничество между СЕО и националните съдилища. Производството не е правораздавателно, тъй като Съдът не решава делото.Той само се произнася по правни въпроси, по които е сезиран от националния съд, в чиято компетентност остава окончателното решаване на конкретния спор. Във взаимоотношенията между Съда и националните съдилища няма йерархична зависимост. По този начин частните лица получават достъп до Съда и това е косвен начин за осъществяване на контрол за законосъобразност. Близо половината от всички искове, заведени пред СЕО през 2006г. (251 дела), са за постановяване на предварително заключение.
В. Консултативна компетентност – тя намира израз в становищата, които Съдът дава в случаи и по въпроси, определени с Учредителните договори. Така например при “несъществени изменения” в тях Комисията и Съветът на министрите са длъжни да поискат становището на Европейския съд, тъй като те не биха могли да се осъществят при отрицателно мнение на Съда.
Съдът на Европейските общности в миналото е бил критикуван като “политически” съд – т.е. някои негови решения са възприемани не като проява на “правораздавателна активност, а като стремеж към узурпиране на правомощия”. Част от неговите решения се разглеждат не толкова като прилагане на правен механизъм за разрешаването на конкретен спор, колкото като утвърждаване на политическата насоченост на интеграционния процес посредством телеологическа интерпретация. В основата на критиките към “правителството на съдиите” е фактът, че Съдът обикновено прави всичко възможно, за да намери аргументи в подкрепа на разширяване на компетентностите на ЕО в ущърб на суверенните национални държави. Така много от измененията в Учредителните договори са приети от участничките в интеграцията под натиска на изпреварващи решения на Съда. В по-късните решения на СЕО е налице преодоляването на този подход и се забелязва по-голяма умереност в мотивите към решенията. Безспорен факт е, че в моменти, когато дейността на Комисията и Съвета на министрите е била парализирана поради разногласия между държавите членки, именно Европейският съд успява да поддържа динамиката на интеграционните процеси. Най-често соченият пример в това отношение е известното решение по делото Cassis de Dijon. Активизмът на СЕО се проявява и в утвърждаване на доктрините за директния ефект на законодателството на Общността, както и за върховенството на общностното право над националното, които представляват сериозен удар срещу националния суверенитет. По делото Van Gend en Loos се твърди, че Общността представлява “нов правен ред на международното право”, в чиято полза държавите са ограничили суверенните си права в някои области, и по силата на който права и задължения възникват не само за държавите членки, но също така и за техните физически и юридически лица. Те черпят правата си, без да е необходимо приемането на какъвто и да е допълнителен акт в националните правни системи. При възникване на спор националните съдилища са длъжни да осигурят възможността на индивидите да упражняват правата си, произтичащи от актовете на ЕО. Директният ефект е приложим за голяма част от разпоредбите на общностното право. Този принцип е в противоречие с основния постулат, че международноправните актове не са пряко приложими на териториите на страните, които са ги подписали, а за да може даден субект да се позовава на тях, е необходима ратификацията им от върховния орган на държавна власт в съответната страна. Директният ефект на общностното право премахва именно елемента на ратификация /или аналогична процедура/ и по този начин се ограничават правомощията на органа на върховна власт в страните членки. Нещо повече, те самите са длъжни да гарантират упражняването на права, предоставени на физическите и юридическите лица от актове на институции, стоящи над тези държави. Принципът за върховенството / примата на общностното право над националното установява определена йерархия, като в случай на конфликт между норма на правото на ЕО и норма от националното право на държава членка трябва да се приложи първата. Националните конституции също не могат да противоречат на разпоредби на правото на ЕО. Независимо от това с развитието на доктрините за директния ефект и върховенството на европейското законодателство от СЕО е нанесен нов удар върху суверенитета на държавите членки. С Договора от Амстердам и включването на част от третия в централния стълб юрисдикцията на СЕО се разпростира вече и по отношение на актовете на институциите във връзка с убежището, имиграцията, визовата политика, като в тези области може да се търсят и предварителни заключения. От неговия обхват са изключени само мерките, свързани с поддържането на обществения ред и вътрешната сигурност. Освен това тълкувателната компетентност по отношение на материите, оставащи в третия стълб, е факултативна – т.е. въпроси за преюдициално тълкуване могат да поставят само съдилищата на онези държави, които изрично са декларирали съгласието си да я приемат. Правото за искане на отмяна на актове, приети в рамките на третия стълб, е предоставено само на Комисията и държавите членки. Материите, предмет на ОПОВОС, продължават да са извън юрисдикцията на СЕО. Въпросите на ОПОВОС представляват ядрото на националния суверенитет, поради което страните членки се придържат повече към методите на традиционното междуправителствено сътрудничество и не са склонни да допуснат активното участие на орган с изявена наднационалност, какъвто е Съдът. Договорът за създаване на Конституция за Европа предвиждаше структурата на европейските съдебни органи да включва: Съда на Европейските общности, Първоинстанционния съд, както и специализирани съдилища. Предложението предвижда отпадането на стълбовата архитектура на ЕС, което означава, че единната институционна рамка се разпростира по отношение на всички области на сътрудничество, с изключение на Общата външна политика и политика на сигурност (Чл.І-40 и І-41 ДКЕ). Това би разширило в значителна степен обхвата на компетентност на Европейския съд, ограничен до този момент в рамките на централния и части от третия стълб. Аналогични на конституцията са и разпоредбите относно функциите на СЕО, съдържащи се в Договора от Лисабон.
• Първоинстанционният съд
ПИС е съставен от поне 1 съдия от всяка държава-членка. Съдиите се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите-членки за срок от 6 години с възможност за втори мандат. Те избират измежду тях председател за срок от 3 години. Съдиите упражняват функциите си при пълна безпристрастност и независимост. ПИС е компетентен да разглежда преки искове, предявени от физически или юридически лица срещу актове на общностните институции (на които те са адресати или които ги засягат пряко и лично) или срещу неправомерно бездействие от страна на тези институции; искове, предявени от държавите-членки срещу Комисията; жалби само по правни въпроси срещу решенията на Съда на публичната служба и др. За разлика от Съда, Първоинстанционният съд не разполага с постоянни генерални адвокати, но може да бъде решено в изключителни случаи тази функция да бъде възложена на съдия. Когато ПИС заседава в пълен състав, той задължително се подпоммага от генерален адвокат, а присъствието на адвокат е факултативно при разглеждане на делата от съставите на ПИС. Първоинстанционният съд заседава в състави, състоящи се от петима или трима съдии, а в някои случаи делото се възлага за еднолично решаване от съдия. Той може също да заседава в пълен състав (13 съдии) или в пленум, когато това се налага от правната сложност или значението на делото. Повече от 80% от делата, заведени пред Първоинстанционния съд, се разглеждат в състав от трима съдии. Първоинстанционният съд разполага със собствен секретариат, но използва службите на Съда за административни и езикови нужди. Понастоящем председател на ПИС е представителят на Люксембург Марк Йегер, който замени на този пост Бо Вестердорф.
• Съд на публичната администрация
Съдът на публичната администрация се състои от 7 съдии, които се назначават от Съвета за срок от 6 години с възможност за преназначаване, въз основа на покана за подаване на кандидатури и даване на становище от комитет, съставен от 7 членове, избрани сред бивши членове на Съда и Първоинстанционния съд и юристи с призната компетентност. При назначаването на съдиите Съветът осигурява балансиран състав на Съда на публичната администрация на възможно най-широко географско представителство държавите-членки, както и по различните правни системи. Съдът на публичната администрация заседава в състави от 3 съдии. Въпреки това, когато сложността или значението на правните въпроси го налагат, дадено дело може да бъде препратено за разглеждане от пленума. Освен това, в случаи, определени от процедурния му правилник, той може да заседава в състави от петима съдии или един-единствен съдия. Съдът на публичната администрация е компетентен да разглежда като първа инстанция споровете между Общностите и техните служители, тоест годишно около 150 дела. Тези спорове се отнасят не само до въпросите, свързани със същинските трудови правоотношения, но и до режима на социално осигуряване (болест, старост, инвалидност, трудова злополука, семейни помощи и др.). Понастоящем, считано от 06.10.2005г. председател на СПА е Пол Махони.