19. Органи за контрол в ООН

Комитетът се състои от 18 члена, работещи в лично качество и избрани за 4 години. Той е създаден в съответствие с членове 28-32 от Международния пакт за гражданските и политическите права /МПГПП/ за контрол върху изпълнението на u1091 условията на Пакта и двата Факултативни протокола към него от държавите-участнички. Комитетът е упълномощен да разглежда доклади за приемане на мерки и за оценка на постигнатия прогрес при закрила на признатите в Пакта права. Освен това, съгласно Факултативния протокол към този Пакт, държавите са признали компетенциите на Комитета да разглежда писмени съобщения от отделни лица, съдържащи твърдения, че техните права са били нарушени Комитетът обикновено се събира три пъти в годината. Неговите сесии продължават по три седмици и се провеждат в твърда последователност: през март-април в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк, през юли и октомври-ноември - в Отделението на ООН в Женева.
Комитетът може да разглежда индивидуални съобщения, отнасящи се само до държавите-участнички в МПГПП и Факултативния протокол. Съобщението /”communication”/ трябва да бъде подадено от предполагаемата жертва или от други лица, упълномощени да извършват действия от негово /нейно име/. На Комитета е забранено да приема съобщения, ако “този въпрос се разглежда в съответствие с друга процедура за международно разбирателство или урегулиране”. Индивидуалните съобщения се разглеждат на закрити заседания. Другите условия за приемане на съобщението са следните: 1) съобщението не трябва да бъде анонимно; 2) не трябва да има злоупотреби с правото на представяне на такива съобщения; 3) трябва да има съвместимост на съобщенията с изложените в Пакта положения и 4) трябва да са изчерпани всички вътрешни средства за правна защита. Още до момента на приемане на решението за допустимост, Комитетът или неговата Работна група по съобщенията може да поиска от предполагаемата жертва или съответната държава допълнителна писмена информация или забележки и да установи краен срок за тяхното представяне. Ако на даден етап на уточняване на фактите държавата изпрати отговор на полученото съобщение, лицето, явяващо се автор на съобщението, получава копие от този отговор за изразяване на своите забележки. Ако съобщението се изпраща обратно на автора с единствената цел да се получи по-подробна информация, а след това съобщението се признае за недопустимо, то на съответната държава нищо не се изпраща. Комитетът може да излезе с устно решение за прекратяване на разглеждането на съобщението, например когато авторът го отзове по някакъв друг начин даде да разбере, че не желае продължаване на търсенето по случая. Веднага след като съобщението бъде признато за допустимо, Комитетът се обръща към заинтересуваните държави с молба да представят обяснение или заявление, разясняващи дадения проблем и да съобщят били ли са приети от тези държави някакви мерки за неговото уреждане. Държавата-участничка има 6 месеца срок да представи отговор. След това Комитетът изказва своите съображения и съобщава за тях на заинтересуваната държава и на автора на съобщението.
В хода на целия процес на проучване, провеждано от Комитета, частните лица, явяващи се автори на съобщения и държавите, за които се предполага, че са нарушили правата на тези лица, се намират в равни условия. Всяка от страните по проучването има възможност да изказва забележки относно аргументите на другата страна.
Възможно е за времето, докато Комитетът изнесе своите окончателни съображения, лицата, определящи се като жертви на нарушени права на човека да се нуждаят от защита. Понякога Комитетът се е виждал принуден да съобщава на отделни държави своята предварителна позиция, преди да е стигнал до решение с цел защита на жалбоподателя. През декември 2000 г. Бюрото на Върховния комисар по правата на човека създаде “екип по съобщенията” за интегрирано обслужване на дейности по индивидуалните съобщения, подадени в един от трите комитета по съобщенията - за правата на човека, срещу дискриминацията и против изтезанията. Разглеждането на индивидуалните жалби в този екип включва оценка на постъпващата кореспонденция, регистриране на случаите, подготовка на проект за решение относно допустимост, предоставяне на неформални препоръки към трите комитета по съобщения, както и осигуряване на обратна връзка с решенията на комитетите. Комитетът може да разглежда жалбите на една от държавите-участнички затова, че друга държава-участничка не изпълнява своите задължения по Пакта, но само ако двете държави са направили изявление в съответствие с чл. 41 на Пакта, признаващ компетенцията на Комитета да разглежда такива съобщения. През август 2000 г. 47 държави са признали компетенцията на Комитета да получава и разглежда жалби на държавите-участнички една от друга.
Основната разлика в процедурите, развити в съответствие с Резолюция 1503 /XLVIII/ и процедурата, изложена във Факултативния протокол към Международния пакт за гражданските и политическите права се заключава в това, че първата предвижда разглеждане на ситуации, а втората се отнася до разглеждане на частни съобщения, т.е; отделни случаи на предполагаеми нарушения на правата на човека. Съществуват и други различия между двете процедури. Комитетът, освен това може да дава тълкувания на отделните текстове на Пакта, които се публикуват в т. нар. “Общи коментари”.
Комитетът предоставя чрез ИКОСОС всяка година на ОС на ООН доклад за своята дейност.
Комитетът по икономическите, социалните и културните
права
Приложението на нормите на Пакта за икономическите, социалните и културните права /МПИСКП/ от 1966 г. се контролира от създадения от ИКОСОС през 1985 г. Комитет по икономическите, социалните и културните права. Комитетът се състои от 18 члена, избрани от ИКОСОС от списък на личности, предложени от държавите-участнички по МПИСКП. Те се избират за работа в лично качество като експерти в областта на правата на човека. Комитетът се събира два пъти годишно в Женева на триседмични сесии през май и ноември-декември и неговите срещи са открити за публика. Всяка сесия се предшества от едноседмично заседание на Работната група. Тази група готви кратки списъци на темите, свързани с държавните доклади, които ще се разглеждат от Комитета в неговите следващи сесии.
Комитетът разглежда информация от държавите-участнички за предприетите от тях стъпки за реализиране на правата на човека, формулирани в МПИСКП. Държавата-участничка трябва да представи подробен и пълен доклад две години след като Пактът е влязъл в сила за нея и след това на всеки пет години. Докладите на държавите са общодостъпни документи; тяхното разглеждане се провежда на открити заседания, на които представителите на държавата внасят доклад и отговарят на въпроси на членове на Комитета. Комитетът се стреми да изяснява чрез конструктивен диалог дали държавите-участнички прилагат съдържащите се в Пакта норми по подходящ начин и дали биха могли да подобрят изпълнението на Пакта. В последния ден на сесията Комитетът представя заключителната си позиция, в която са обобщени най-важните критични бележки и се правят предложения и препоръки към държавата-участничка.
В рамките на своята сесия Комитетът по правило осъществява дискусия по определено право на човека или по конкретен аспект на Пакта, като напр.: правата на възрастните и престарелите хора; правото на участие в културния живот; ролята на социалните и икономическите показатели и др.
Комитетът представя всяка година на ИКОСОС доклад относно разглеждането на докладите на страните-членки, който съдържа резюме на основните обсъждани въпроси, описание на позитивните аспекти, на факторите и трудностите, създаващи пречки при изпълнението на нормите на МПИСКП. Световната конференция по правата на човека през 1993 г. препоръча да се разработи проект за Факултативен протокол към МПИСКП, даващ право на отделни лица или групи да подават жалби във връзка с неспазване разпоредбите на Пакта. Основният принцип да се допускат оплаквания по международна процедура относно икономическите, социалните и културните права не е нито нов, нито революционен. Прецеденти за подобна процедура има в ЮНЕСКО, а също така по процедурата, установена с Резолюция на ИКОСОС 1503 /XL VIII/ от 27 май 1970 г. Ако се следва принципа на неделимост, взаимозависимост е взаимообвързаност на гражданските и политическите права и на икономическите, социалните и културните права в работата на ООН, то е необходимо да се създаде процедура по съобщенията за нарушения на МПИСКП, подобна на процедурата на Комитета по правата на човека, за да се ликвидира дисбалансът, съществуващ сега. Комитетът по МПИСКП завърши работата по подготовката на проект за Факултативен протокол в края на 1996 г. През 1997 г. Комисията се обърна към Върховния комисар с молба да привлече всички държави участнички по МПИСКП да подадат коментари и бележки по този проект. Сред получените коментари 11 държави по принцип подкрепят проекта /например Кипър, Мексико, Финландия и Хърватска/, но три от отговорилите /например Швеция/ не са убедени в това, че процедурата на индивидуални жалби “представлява най-добрият път към укрепване на международните механизми, нуждаещи се от принос във всеобщата реализация на икономическите, социалните и културните права”.
С Резолюция 2001/30 на Комисията по правата на човека бе взето решение за назначаване на независими експерти за проучване на въпроса за Факултативен протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права.
Комитет по премахването на расовата дискриминация
Изпълнението на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация /приета от ОС на ООН през 1965 г., но влязла в сила през 1969 г./, съгласно чл. 8 се наблюдава от Комитета по премахването на расовата дискриминация.
Този Комитет се състои от 18 експерти, които се избират от държавите-страни /157 през юни 2001 г./ сред техни граждани, които трябва да изпълняват задълженията си в лично качество. При избора се отделя внимание на справедливото географско разпределение, на представителството на различни форми на цивилизация и на основните типове правни системи. Макар че независимостта на членовете е сред основните предпоставки за работа на Комитета, все още има случаи държавите да се бранят срещу позиции на експертите по разглежданите доклади и да ги поставят под силен натиск.
Конвенцията се състои от преамбюл и три раздела: в преамбюла като източник са посочени Всеобщата декларация за правата на човека и всички постигнати до момента на приемането и споразумения и декларации, които се занимават с дискриминацията. Първият раздел съдържа в 7 члена материалните разпоредби, вторият урежда в 9 члена осъществяването на контрол върху приетите задължения, а третият раздел привежда в членове 17-25 общите разпоредби. По правило Комитетът се събира два пъти в годината. Сесията продължава в течение на три седмици и се провежда през февруари» март и август в Отделението на ООН в Женева. Освен това е предвидено извънредно провеждане на заседания в Ню Йорк за по-добра връзка с държавите-участнички, които нямат дипломатическо представителство в Женева. Докладите на държавите-участнички се разглеждат от Комитета на открити заседания.
Комитетът осъществява четири функции: разглеждане на доклади, превантивни процедури, принудително разглеждане на ситуацията в държава-страна в случай на просрочване на нейния доклад и на изработване на мнение по индивидуални съобщения. Макар че двегодишния цикъл на докладите е определен в Конвенцията и не може да бъде изменен без внасяне на поправки в Конвенцията, Комитетът в своя доклад от 1999 г. до Общото събрание на ООН отново изрази съжаление, че държавите-страни не подават навреме докладите.
В международната конвенция има само един препоръчителен текст - член 14, които се отнася до компетенцията на Комитета да разглежда съобщения /петиции/ от отделни лица или групи от такива лица, който се оплакват, че държава-страна е нарушила правата им по Конвенцията. Комитетът може да направи това само при условие, че тази държава е направила изискуемата по чл. 14 декларация, с която признава компетенцията на Комитета да разглежда такива съобщения /петиции/.
Комитетът влезе в пълномощията си да разглежда съобщения /петиции/ едва тогава, когато през 1982 г. 10 държави-страни по Конвенцията направиха официално декларация, че признават компетенцията на Комитета в това отношение. При получаване на конкретно съобщение /петиция/ от лице или лица, заявяващи, че техните права по Конвенцията са нарушени, Комитетът открива следната конфиденциална процедура: удостоверява, че съобщението се отнася до държава, която е направила съответната декларация /в противен случай съобщението автоматично не се допуска/, разглежда оплакването процедурно, а не по същество, за да удостовери, че са спазени всички задължителни изисквания и преди всичко, че лицето или лицата са изчерпали всички достъпни средства за правна защита, които предоставя вътрешното законодателство на съответната държава. Когато Комитетът се увери, че процедурата е спазена, той уведомява конфиденциално държавата-страна за получаването на съответното съобщение без да разкрива идентичността на оплакващото се лице /лица/. Когато държавата-страна даде своето становище, с което или приема съобщението за разглеждане от Комитета, или се противопоставя, Комитетът пристъпва към разглеждане на допустимостта или недопустимостта на съобщението. В случаи, че Комитетът го приеме за допустимо, той пристъпва към разглеждането му по същество. Комитетът може да направи внушение или препоръка, които се изпращат както на оплакващото се лице /лица/, така и на съответната държава-страна. В съответствие с чл. 8, ал. 6 на Конвенцията, държавите-страни носят отговорност за покриване на разходите на членовете на Комитета. Наложи се обаче няколко сесии да бъдат отменени, тъй като редица държави-страни не изпълниха своите финансови задължения по Конвенцията. От 1994 г. положението се измени: сега дейността се финансира непосредствено от бюджета на ООН.
В чл. 11 Конвенцията предвижда държава-страна, която счита, че друга държава-страна не осъществява разпоредбите на Конвенцията, да може да отнесе въпроса до вниманието на Комитета. Процедурата за разглеждане на такъв казус е изложена подробно както в чл. 11, така и в членовете 12 и 13. Ако при посредничеството на Комитета двете държави-страни не намерят общо решение, Комитетът има право да направи случая достояние на другите държави-страни. Откакто е учреден Комитетът през 1970 г. не е постъпило нито едно съобщение по чл. 11. Нееднократно членовете на Комитета са привличали вниманието към този факт, без обаче да го превръщат в отделен въпрос от дневния ред. Липсата на такива съобщения би могла да бъде обяснена със съзнателно въздържане от страна на държавите-страни да използват тази процедура. Влизането на една държава-страна в спор с друга държава-страна, което неминуемо ще засегне двустранните отношения, обективно ще предизвика ответно действие от “засегната” държава или би могло да привлече и други държави в такъв спор.
Комитетът е длъжен ежегодно да се отчита пред Общото събрание за своите действия и може да прави предложения и препоръки, основавайки се на изучаване на докладите, подадени от държавите-страни.
Комитет за ликвидиране на дискриминацията по
отношение на жените
Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените /приета от ОС на ООН през 1979 г. и в сила от 1981 г./ съгласно чл. 17 учредява Комитет за ликвидиране дискриминацията по отношение на жените.
Комитетът /Committee on the Elimination of Discrimination against Women; CEDAW/ се състои от 23 експерти, които се избират за мандат от четири години. Той наблюдава напредъка при прилагане на Конвенцията. Експертите се избират от държавите-страни сред техните граждани и се явяват в лично качество. От началото на 1997 г. Комитетът се събира два пъти в годината. Заседанията продължават три седмици и се провеждат обикновено през януари и юли. Мястото на провеждане на заседанията е Виена или Ню Йорк. С цел усъвършенстване на своята работа Комитетът предложи да провежда от началото на 2001 г. един път на две години свои заседания в Женева, което би позволило по-тясно сътрудничество с другите договорни органи и Бюрото u1085 на Върховния комисар на ООН по правата на човека. Съставът на този Комитет се отличава от състава на другите органи, учредени в съответствие с договорите по правата на човека. От момента на неговото учредяване Комитетът почти винаги се е състоял само от жени. Членовете на Комитета са представителки на широк спектър от различни професии. През 1990 г. бе изградена работна група, която се събира преди заседанието на Комитета, за да оцени предложените за разглеждане доклади и да изработи каталог на стоящите на дневен ред въпроси.
От средата на 90-те години тази работна група се занимава с разработване на насока за подготовка на докладите на държавите, докато втора работна група разработва общи насоки и подготвя доклада за Общото събрание. Комитетът взема отношение по докладите на държавите с помощта на въведен през 1998 година стандартизиран метод: 1) Въведение и положителни прояви; 2) Негативни прояви и проблемни области; 3) Главни причини за загриженост; 4) Препоръки и предложения.
Съгласно чл. 18 на Конвенцията “държавите-участнички се задължават да представят на Генералния секретар на Организацията на обединените нации за разглеждане от Комитета доклад за законодателните, съдебните, административните и други мерки, приети от тях в изпълнение на положенията на Конвенцията и за прогреса, постигнат в тази връзка”. Комитетът има задачата да анализира прогреса, достигнат при реализиране на Конвенцията. Той разглежда на открити заседания докладите, представени от държавите-страни. Докладите се представят една година след ратифициране или присъединяване и всяка следваща четвърта година. Комитетът ежегодно внася чрез икономическия и социален съвет доклад за своята дейност пред Общото събрание на ООН. Той внася предложения и общи препоръки, които се основават на разгледаните от него доклади и информациите, получени от държавите-страни. Представителите на държавите изнасят своите доклади устно и след това вземат отношение по коментари и мнения на експертите. В края u1085 на сесията Комитетът приема заключителни бележки, които се отразяват в ежегодните доклади на Общото събрание.
Възможност да се развие такава процедура чрез приемане на факултативен протокол към Конвенцията беше обсъждана във Виена, Искане по този повод беше включено във Виенската декларация и в Програмата за действие от 1993 г. През октомври 1999 г. бе приет и открит за подписване Факултативен протокол към Конвенцията за премахване на дискриминацията по отношение на жените. Той влезе в сила през декември 2000 г.
Държавите-страни по факултативния протокол признават компетенцията на Комитета да приема и оценява съобщения по този протокол. Предложена е процедура, която позволява на индивиди или групи от индивиди да представят съобщения в Комитета. Лица или групи лица могат да представят жалби от името на друго лице без негово съгласие само ако се докаже защо лицето не може да даде съгласието си. Съобщението за нарушено право се приема само ако засяга държава, която е страна по този протокол. В допълнение към това, съобщението трябва да бъде писмено и да не бъде анонимно. Съобщението е приемливо, ако са изчерпани всички възможни вътрешноправни процедури и ако то не е проучвано от Комитета или по друга международна процедура. Освен това жалбата е приемлива само ако е в съответствие с разпоредбите на Конвенцията. След получаване на съобщението и преди окончателното решение за приемливост Комитетът може да се свърже със засегнатата държава с препоръка държавата-страна да предприеме срочни мерки в защита на предполагаемата жертва, за да не се допуснат необратими поражения върху личността й. Когато жалбата бъде оценена като допустима, Комитетът конфиденциално представя съобщението на вниманието на държавата-страна. Тя има срок от шест месеца да даде писмено обяснение по твърдението в жалбата. Комитетът разглежда и оценява съобщението в закрити заседания на базата на широко събрана информация. Позициите и препоръките на Комитета се предоставят на засегнатите страни. Държавата-страна има на разположение шест месеца да оцени мнението на Комитета и да даде писмен отговор, включително обяснение за предприетите мерки. Комитетът може да поиска допълнителна информация от държавата-страна.
Протоколът изгражда освен това процедура, която дава възможност на Комитета да открие конфиденциално разследване в случай, че има достоверна информация за системни нарушения от страна на някои от държавите-участнички на утвърдените в Конвенцията права. Ако е необходимо и ако държавата-страна е съгласна, Комитетът може да организира посещение на място. Всички резултати, коментари и препоръки се изпращат на засегнатата държава-страна и тя има право в срок от шест месеца да отговори. Протоколът изгражда процедура за обратна връзка. След период от шест месеца Комитетът може да покани държавата-страна да представи пред Комитета детайли относно предприетите усилия във връзка с разследването. Такава информация може да се даде и в периодичния доклад съгласно чл. 18 на Конвенцията.
По време на ратифициране на протокола държавата-страна може да откаже да признае компетенциите на Комитета да извършва разследването, описано по-горе, но тази декларация може да бъде оттеглена по-късно.
Протоколът изисква от държавите-страни широко да публикуват Конвенцията и нейния протокол, както и направените от Комитета препоръки спрямо съответната държава. Не се допуска формулирането на резерви. Комитетът ежегодно представя пред ОС на ООН доклад, съдържащ списък на разгледаните доклади от страните-членки, заключителни бележки и общи препоръки.
Комитет срещу изтезанията
Съгласно чл. 17 на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание /приета от ОС на ООН през 1984 г., в сила от 1987 г./ се създава Комитет срещу изтезанията, който да следи за нейното приложение.
Комитетът /Committee against Torture, CAT/ се състои от десет експерти. Държавите-страни по Конвенцията избират членове на Комитета, работещи в лично качество. Комитетът провежда своите заседания два пъти годишно в Женева през април-май и през ноември. Допълнителните заседания могат да се свикат с решение на самия Комитет по молба на мнозинството на неговите членове или по молба на една от страните по договора.
Комитетът разглежда докладите на държавите-страни относно изпълненията на условията, изложени в Конвенцията против изтезанията. За получаване на пълна информация Комитетът е подготвил общо ръководство, съдържащо точни инструкции за формата и съдържанието на докладите. Такива доклади трябва да бъдат представени една година след влизането на Конвенцията в сила за всяка държава-страна и след това на всеки четири години. Освен това Комитетът може да изисква и допълнителни доклади и сведения. Тези доклади са публични документи; тяхното разглеждане се провежда при открити заседания; представителите на правителствата внасят докладите и отговарят на въпроси на членовете на Комитета. От петото заседание през ноември 1990 г. всеки доклад се представя от член на Комитета във функцията му на докладчик.
На всяка сесия на Комитета генералният секретар на ООН уведомява Комисията за всички случаи на непредставени доклади. Комитетът редовно изразява съжаление във връзка с големия брой държави-страни, които не изпълняват своите задължения по докладите. Държавите-страни, просрочили своите първоначални доклади повече от 12 месеца, получават напомняне на всеки шест месеца /начело на списъка се намират Уганда и Тонго, получили около 20 напомняния/. В съответствие с чл. 20 на Конвенцията, Комитетът може да реши да проведе разследване, ако получи достоверна информация, която съдържа напълно обосновани данни за системно прилагане на изтезания на територията на държава-страна по Конвенцията. Възможността да се прилага такова разследване се отнася за всички държави участнички по Конвенцията, с изключение на онези, които в съответствие с чл. 28 на Конвенцията са заявили, че не признават компетенциите на Комитета u1074 в това отношение. Процедурата, изложена в чл. 20 на Конвенцията има две особености: конфиденциален характер и стремеж към сътрудничество със съответната държава участничка.
В съответствие с чл. 21 на Конвенцията всяка държава участничка може по всяко време да заяви, че признава компетенциите на Комитета да получава и разглежда съобщения, в които една държава-страна твърди, че друга държава-страна не изпълнява задълженията си по Конвенцията за изтезанията. На практика Комитетът може да започне разследване само ако двете държави участнички са направили изявление в съответствие с чл. 21 за признаване на компетенциите на Комитета да извършва такива действия.
Процедурата се състои от два стадия. Ако държавата-страна по Конвенцията счита, че друга държава участничка е нарушила едно от нейните условия, тя може с писмено съобщение да постави този въпрос на вниманието на тази държава. В срок от три месеца след датата на получаване на съобщението държавата, получила това съобщение представя в писмена форма на държавата, изпратила съобщението, пояснение или друга декларация, изясняваща въпроса, включвайки доколкото е възможно и уместно съобщение за вътрешната процедура и за взетите, предстоящи или възможни мерки по въпроса. Ако двете държави не са способни да уредят въпроса помежду си, той може да бъде отнесен до Комитета от всяка една от тези държави, след като тя е уведомила за това и другата държава. Досега обаче нито една такава жалба не е подадена.
Държавата-страна може в съответствие с този член да заяви по всяко време, че признава компетенцията на Комитета да получава или разглежда съобщения пряко или от името на лица под нейна юрисдикция, които твърдят, че са жертва на нарушаване на разпоредбите на Конвенцията от страна на държава-страна по Конвенцията.
При разглеждане на съобщенията Комитетът е длъжен на първо място да установи тяхната допустимост. Условията за допустимост са определени в Конвенцията и в правилата на процедурата Ш Комитета. За да бъде съобщението признато за приемливо, то трябва да отговаря на следните условия:
да не бъде анонимно или несъвместимо с положенията на Конвенцията;
да не представлява злоупотреба с правото на подаване на съобщение по чл. 22;
да не се разглежда или да не е разглеждано в съответствие с друга процедура на международно разследване или уреждане на конфликт.
Освен това отделни лица, твърдящи, че са жертви на нарушени права, защитени от Конвенцията, трябва да изчерпат всички вътрешни възможности на правна защита.
Комитетът може да се обърне към съответната държава или към автора на съобщението за допълнителна информация или разяснение, отнасящо се до въпроса за допустимост. Ако Комитетът реши, че съобщението е допустимо, авторът на съобщението или държавата-страна биват информирани затова. Междувременно Комитетът може да поиска от съответната държава-страна да предприеме мерки, които да бранят предполагаемата жертва от по-нататъшни изтезания или не хуманно отношение.
Съобщения по чл. 22 на Конвенцията се разглеждат в закрити заседания, а всички материали са конфиденциални. Независимо от това годишният доклад на Комитета до държавите-страни и до Общото събрание на ООН съдържат обобщения на разгледаните съобщения на декларациите от засегнатите страни, както и собствени позиции.
През 1982 г. Общото събрание създаде Доброволен фонд на ООН в помощ на жертвите на изтезания. Цел на фонда е да получава Доброволни вноски от правителства, организации, фондове, частни предприятия, а също така и от отделни лица. Фондът ги разпределя до неправителствени организации и центрове, помагащи на жертвите на изтезания и на техните близки, чиито права на човека са били грубо нарушени в резултат от изтезания. Управлението на фонда се осъществява от генералния секретар на ООН и от Попечителски съвет, действащ като консултативен орган. Той се състои от пет членове със широк опит в областта на правата на човека. Всяка година през май съветът дава препоръки за предоставяне на помощи в Бюрото на върховния комисар по правата на човека.
Изводите и фактите, установени от Комитета, се изпращат на държавата, която се разследва и след консултация с нея в обобщен отчет може да се включи в годишния доклад до ОС на ООН.
Комитет по правата на детето
Съгласно чл. 43 на Конвенцията за правата на детето /приета от ОС на ООН през 1989 г., в сила от 1991 г./ се учредява Комитет по правата на детето, за да изучава напредъка, постигнат от държавите при изпълняване на задълженията, произтичащи за тях като страни.
Чл. 43 на Конвенцията предвижда учредяване на Комитет, състоящ се от десет експерти, които работят в лично качество и се избират за четиригодишен срок. След изменение на чл. 43, ал. 2 на Конвенцията броят на експертите бе увеличен на 18. Всички държави участнички в Конвенцията могат да издигат кандидати. Комитетът заседава три пъти годишно през януари, май-юни и октомври в Женева. Той разглежда прогреса, достигнат от държавите-страни в изпълнението на задълженията, установени от Конвенцията.
Държавите-страни са длъжни да подават в Комитета чрез Генералния секретар доклади за мерките, предприети за реализиране на правата, признати в Конвенцията, и за прогреса, достигнат при прилагането на тези права; първият доклад трябва да бъде представен не по-късно от две години след влизане в сила на Конвенцията от съответната държава-страна и по-нататък - всяка пета година. В докладите трябва да се посочват фактори и трудности, влияещи върху изпълненията на задълженията по Конвенцията; да се съдържат също така сведения, достатъчни за пълна оценка от страна на Комитета как Конвенцията се изпълнява от съответната страна. Член 44 постановява, че държавите участнички обезпечават широка гласност за своите доклади в своите собствени страни.
Всички компетентни организации могат да бъдат поканени да участват в дискусиите на Комитета, да представят свои възгледи и да се консултират. Тези органи включват международната организация по труда /MOT/, Световната здравна организация /СЗО/, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ, Службата на Върховния Комисар на ООН по бежанците /ВКБООН/, както и широк кръг неправителствени организации. Освен това бяха приети мерки за всестранен подход към правата на детето: УНИЦЕФ възприема Конвенцията като ръководство за своите програми в различните страни; ВКБООН издаде ръководство по правата на детето за своите представители в различните страни; Международната организация по труда /MOT/ засили акцента върху проблема за детския труд; съществуват програми на Световната здравна организация /СЗО/, отнасящи се до Конвенцията. ЮНЕСКО също издаде редица информационни материали по правата на детето. Комитетът може да прави предложения и препоръки от общ характер, които предават на всяка заинтересована страна по Конвенцията и се докладва на ОС на ООН заедно с бележките, ако има такива. Той може също така да препоръча на ОС да отправи молба към Генералния секретар на ООН да предприеме от негово име проучвания по конкретни въпроси във връзка с правата на детето.
През юни 2000 г. бяха открити за подписване два факултативни протокола към Конвенцията за правата на детето: “За въвличане на децата във въоръжени конфликти” и “За търговията с деца, детска проституция и детска порнография”.