18. Освобождаване от местата за лишаване от свобода

Уредено в Глава 13 от чл. 176 до чл.185 ЗИН.
Други основания освен предвидените са недопустими.
Те са 6:
1. изтърпяване на наложеното от съда наказание. Затворническата администрация следи стриктно кога изтича срокът на изтърпяването.Наказанието се определя в години и месеци и срокът, в които се изтърпява наказанието също е определен така. Принципът е че срокът изтича в съответната година и месец, когато изтече срокът определен в присъдата. Изчисляването започва от датата, когато е започнало изпълнението на наказанието. При изчисляване трябва да се вземе предвид и намаленото спомилване наказание ( срокът на помилване се изчислява от края и се връща назад).
Вземат се предвид и приспадането на работни дни чл. 179 ЗИН – изтърпяното наказание по други присъди, когато се налице основания за определяне на общо наказание се засича за изтърпяно и по отношение на наказанието, което лицето трябва да изтърпи. Присъдите се изпълняват по реда на влизането им в сила (когато не е определено общо наказание). Ако съдът пропусне да определи общо наказание го прави в един по-късен етап с определение.
Котаго е налице общо наказание –изтърпяното по една от присъдите се счита за изтърпяно по общото. Ако една от присъдите бъде отменена изтърпяното по нея се смята за изтърпяно по отношение на следващата.
dДатата , на която трябва да бъде освободено лицето зависи от мяркана за неотклонение. При задържане под стража – времето, през което е бил под стража се зачита – същото е и когато е работил.
Работата на затворническата администрация започва преди освобождаването – изнася списъци с лицата, които ще бъдат освободени. Те са публични – затворниците имат достъп. С тези лица се провежда специална социална работа – засилване възможностите им за ресоциализация след освобождаването им. Целта е да се подготвят за свободния живот, което е свързано с въпросите: Къде ще живее? Какво ще работ? Каква е професионалната им квалификация? Подготвяне на документи за работа, уведомяване на съответните държ.институции.
Два дни преди освобождаването лишения от свобода спира работа. Трябва да уреди всичките си взаимоотношения със затвора – вещи, инструменти, парични задължения. През това време може чрез пълномощно да изтегли сума от банка за посране на нужди след освобождаването. Ако има някакви лични вещи в затвора трябва да си ги получи – дрехи, ТВ и др. Чл.177 ал. 2 – ако срокът изтече в неработен ден лишеният от свобода се освобождава предходния ден и последен работен ден ( пр. срокът изтича в неделя, освобождават го в петък).
2. анмистия – освобождава се когато влезе в сила закон за амнистията. Той не е еднократен акт (не е акт с еднократно действие). Обикновено обхваща различни конкретни деяние уредени в особената част на НК. Затворническата администрация трябва точно да определи кои лица попадат в категорията на амнистираните. При кумулация може едно от престъпленията да е амнистирано, а друго не.
3. помилване с остатъка от наложеното наказние. Помилването има действие от момента, в които указът на Президента се получи по официален ред в местата за ЛС. Изпълява се в деня на получаването му, ако е извън работно време в следващия работен ден.
4. условно предсрочно и предсрочно освобождаване. Условно предсрочно освобождаване – пълнолетни. Предсрочно освобождаване – непълнолетни.
Условно предсрочно освобождаване – а) да изтърпял ½ от наказанието (фактически т.е. без зачитане на работни дни и помилване) б) да е показал,че се е поправил – за срока, които е изтърпял са постигнати целите на наказанието ЛС. Компетентен е Окр. съд по местонахождение на затвора. Предложение може да прави прокурорът и комисията на чл.17. съдът се произнася с определение, с което освобождава условно, предсрочно или го отказва. Определението подлежи на протест от прокуратурата и обжалване от лицето. Лицето се освобождава, когато определението се получи в затвора.
5. прекъсване изпълнението нанаказанието. Той е институт на наказателно-процесуалното право. Основанията са уредени в НПК (изрично) – изключителни причини от личен или от обществен характер – бременност, заболяване, явяване на изпити. Прекъсването се извършва с постановление на окр. прокурор по местоизпълнение на наказанието. По време на прекъсване на наказанието процесуалното отношение между осъдения и органите изпълняващи наказанието се прекъсва – лицето няма качеството на затворник. Може да му се наложи дисциплинарно наказание, ако не ползва времето на прекъсване по предназначение.
6. др. случай предвидени в НПК – това са предвидените в НПК случай за възобновяване на наказателното производство след влязла в сила присъда, в случай осъдителна присъда лишаване от свобода. След влизане в сила на присъдата се откриват нови обстоятелства, които съществено биха повлияли върху квалифициране на престъплението и изобщо на наказанието. Спира се изпълнението на наказанието докато съдът се произнесе на ново. Наказателното производство може да се възобнови и във фазата на досъдебното производство. Когато съдът се произнесе отново с присъда и определи различен размер на наказанието се изтърпява новото наказание. По отношение на лицето може да се вземе мярка за неотклонение задържане под стража и ще бъде в качеството си на подсъдим, не на лице изтърпяващо наказание ЛС.
Чл. 182 ЗИН - ако състоянието му е тежко, може да остане в местата за ЛС, докато трае това тежко и опасно за здравето му състояние. Иска се неговото съгласие, на близките му и на прокуратурата се иска знанието.