18. Електронна търговия

Директивата, която урежда тази материя е 2000/31/ЕО. Закон за електронната търговия(2006).
Понятие за ЕТ
Определението за ЕТ се съдържа в самия закон – предоставянето на услуги на информационното общество. Под такава търговия се разбира продажбата на стоки, извършване на услуги чрез използване на електронни средства за водене на комуникация, а при някои дог се използват електронни средства и за изпълнението. Продажбата на стоки и извършване на услуги чрез електронни средства, тази търговия се извършва чрез сключване на сделки. По отношение на тези сделки се прави извод, че в електронната търговия се сключват 2 вида сделки: 1. Договори, които се сключват по електронен път, а изпълнението се извършва по класически начин – off line сделки. 2. И сключването, и изпълнението се извършва чрез електронни средства, в мрежата – on line (интернет, телефонна връзка). Друго деление на сделките в ЕТ е според страните – 1. Между търговци. 2. Между търговци и потребителите. 3. Между търговец и държавен орган.
Услуги, които се предоставят на информационното общество. Информационно общество – лицата, които ползват услугите на доставчици (на стоки или услуги), извършвани чрез електронни средства. Такива услуги са предмет обикновено на възмездни сделки, но няма пречка да бъдат и безвъзмездни, напр. предоставяне на електронен вестник. Характерно, освен че се използват електронни средства е, че тези услуги се предоставят от разстояние, няма физически контакт между страните. Трети признак е, че те се сключват след изрично изявление на получателя на услугата.
Страни
Доставчик – ФЛ/ЮЛ търговец. То трябва да бъде регистрирано в Търговския регистър или друг публичен регистър.
Получател – ФЛ/ЮЛ, което принадлежи към информационното общество, ползва такива услуги, разполага със съответната техника. Ползва услуги с професионална или лична цел.
Потребител – ФЛ по смисъла на ЗЗП. Когато получател е ФЛ-потребител наред със ЗЕТ прилагат се и правилата на ЗЗП, тъй като договорът ще има потребителски характер.
Предмет
Стоки и услуги – продажба на стоки, предоставяне на информация, пренос на електронни съобщения, реклама. Извадени са случаите, при които се предоставят също услуги, но за държавни нужди – за нотариуси – те са извън ЗЕТ.
При този вид услуги с потребителски характер законът урежда задължение за доставчиците на услуги да предоставят информация. Това задължение се извежда наред с правото на отказ. Информацията се отнася до статута на доставчика на услугите, неговото седалище, адрес, вписване в регистъра. Не е посочено изискването да се даде инфо относно правото на отказ. ЗЕТ не урежда правото на отказ. Търговски електронни съобщения – от съобщението да личи, че то има търговски характер. Освен това инфо да позволява да се определят лицата, от чието име се правят изявленията – рекламата, предложението за продажба. Когато са предвидени промоционални предложения (отстъпки,подаръци) да бъдат ясно формулирани. Друго задължение – непоисканите търговски съобщения, установява се забрана за изпращане на търговски съобщения на електронни адреси на потребители, без тяхно позволение. Задължение на доставчика при сключване на дог да посочва техническите стъпки, които трябва да се извършат, за да се стигне до сключване на дог. Задължение да предостави своите ОУ. Задължение за доставчика е да потвърди получаването на изявления за сключване на дог, направено от потребителя. Потвърждаването на получаването се смята, че е получено, когато съответният адресат има достъп до съответното съобщение.
Действие на доставчикаизявление от страна на получателя на услугата – изявление за сключване на догполучаване на изявлението и неговото потвърждаване. Предложението направено от доставчика на услугата не е предложение за сключване на дог, а е покана за оферта. Изявлението е офертата. Потвърждаване – акцепт.
Идентифициране на участниците – използват се кодове, ел подписи.
Не се урежда правото на отказ в ЗЕТ. Прилагат се правилата на ЗЗП за сключване на дог от разстояние и така има право на отказ.