18. Договори за международен превоз на стоки. Уредба на международния въздушен и международния автомобилен превоз на стоки.

Транспортното право или превозните правоотношения представляват едни от най-интересните в областта на международната търговия, проблеми особено в морския транспорт – малко експерти.
По принцип превозните правоотношения са уредени с международни конвенции, доколкото обаче тези правоотношения или част от тези правоотношения попоадат вън от приложното поле на съответните конвенции или има въпроси, които не са уредени от тях – Римската конвенция , съответно Регламент РИМ 1 предвижда СПЕЦИАЛНИ ПРЕЗУМПЦИИ по отношение на обективно приложимото право към превозните правоотношения – тези презумпции са общи за всички транспортни правоотношения независимо вида на транспорта
Съгласно член 4 пар. 4 РИмската конвенция предполага се , че ДОГОВОРЪТ ЗА ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ е най-тясно свързан с в държавата, която към момента на сключването на договора, се намира основното място на дейност НЕ СЕДАЛИЩЕТО на превозвача и в тази държава алтернативно се намира едно от следните места – МЯСТОТО НА НАТОВАРВАНЕ/МЯСТОТО НА РАЗТОВАРВАНЕ или ОСНОВНОТО МЯСТО НА ДЕЙНОСТ НА ТОВАРОДАТЕЛЯ.
Приблизително същия е текста на член 5 от Регламента РИМ1 като в него е предвидено НЕ МЯСТОТО НА ДЕЙНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА, а неговото обичайно местопребиваване – т.е. връщаме се към седалището, централната администрация. Докато в Римската конвенция основното е мястото на дейност на превозвача, докато в Рим 1 се интересуваме от седалището на превозвача.
Другияте компоненти, единия от които е кумулативно даден са същите
При железопътния превоз съществуват унифицирани правни норми, които се съдържат в Конвенцията COTIF - 1.CIV 2.CIM / ИНТЕРЕСУВА НИ ВТОРАТА ЧАСт, защото тя урежда в тази си част превозните отношения, във връзка с осъществяване на ЖП превоз на СТОКИ по железниците – първото е пътници и багажи, затова ни интересува второто/ Конвенцията действа САМО по определени железопътни линии, чиито списък е съставен от всяка една страна –участничка в Конвенцията и който се депозира в Централната служба за международни железопътни превози в БЕРН. Борбата е всяка държава, която има железници да депозира повече ЖП линии в тази Централна служба, тъй като когато се пътува по тях и се ползва конвенцията COTIF се ползват предвидените преференции
Повечето от нормите на COTIF са ПРЕКИ норми, макар че в тях се съдържа отпращане към националното законодателство на държавата на изпращането, на държавата, през чиято територия стоката се превозва или на държавата по местоназначението. За сключването на Договора за железопътен превоз е необходимо отправната железница да приеме стоката за превоз и да издаде товарителница. Приемането се удостоверява с печата върху товарителницата. Договорът е реален и предаването на товара е елемент от фактическия състав, а не изпълнение на договорно задължение.!!!
Товарителниците се оформят по формуляр, съгласно единни правила, имат точно конкретно съдържание и форма. Тя е доказателство за сключването на договора, така и за неговото съдържание. Товарителницата придружава предаването на товара до получателя като на изпращача се предава дубликат върху който е удостоверено получаването на стоката от превозвача. По този начин се доказва изпълнението на договора – достатъчно е предаването, за да се счете че договорът е изпълнен. При дистанционните доставки достатъчно е предаването на стоката на превозвач.
При дистанционна продажба – от товарителницата е видно, че стоката е предадена на превозвач или представяме приемо-предавателни протоколи. Ако не се плати в срок или нямаме срок за плащане в договора, изпращането на фактурите се приема в съдебната практика, че е покана за плащане и оттам нататък текът неустойките по ЗЗД , ако няма фиксиран срок за плащане, а ако има фиксиран срок – след падежа текат неустойките, едновременно с това възможно е акредитивно плащане – в документарните акредитиви – важен документ е ПРЕВОЗНИЯТ документ – се него пред банката се удостоверява, че си доставил стоката и можеш да теглиш пари, в международните акредитиви – транспортен документ, фактура, сертификат за произход, сертификат за качество, като предоставиш тези документи в банката, в зависимост от условията по кредитиране, тогава вече теглиш парите и се разплащаш.
Когато товарът пристигне в местоназначението възниква правото на получателя да иска от железниците предаването на товарителницата, както и да заплати всички дължими суми, които тежат върху практиката – обикновено в товарителницата се посдочва изрично дали превозната такса е платена или не, ако не е платена ,получателят на стоката е длъжен да я плати, а железниците могат да задържат предаването на стоката, докато бъде платена превозната такса. Правоимащият – получателят може да откаже получаването на стоката ако тя е повредена, при условие че превозвачът е получил в добър вид
Характерно за отговорността на превозвача е горната граница. Ако товарителницата е чиста, няма отбелязани забележки – лош вид, некачествена опаковка и в момента на получаването , получателят констатира вреди, той може да не получи стоката, тогава топката остава у превозвача, отговорността – или да поправи вредите, или да компенсира за нанесените щети по време на превоза, ако твърди, че стоката е била предадена в недобър вид, да се обърне към изпращача, целта на превозвача е да се „отърве” от товара, защото носи отговорност И за неговото съхранение. Затова когато на ЖП гарата се получават товари, в техен интерес е да не я задържат. Отговорността на превозвача е ЛИМИТИРАНА, ограничена, като се определя на база на критерии, посочени в единните правила, освен това тази отговорност се характеризира с кратка погасителна давност – 1 година. Рекламационното производство, предвидено в Конвенцията НЕ е задължителна предпоставка за упражняване правото на иск, за вреди срещу железниците, компетентен е съдът на държавата, която има юрисдикция върху железницата – ответник. При искове за обезщетения за пълна или частична загуба на товара, отговорността е на Железницата, която е приела стоката, а Железницата по местоназначението е винаги пасивно легитимирана./този, който е ответник по предявен иск, с който активно легитимираната страна има определено правоотношение, пасивната легитимация се определя от правния интерес – имам субективно право да получа цената и правен интерес/ Т.е. имаме субективно съединяване на Искове. Активно легитимиране – този, който има субективно правото на иск- този, който държи товарителницата – ако стоката е получена от получателя, той държи товарителницата, той има активна легитимация по отношение на иск за причинени вреди от страна на железницата

ВЪЗДУШЕН ПРЕВОЗ
В Международното въздушно право влезе в сила МОНРЕАЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ 1999 г., която ЗАМЕСТИ ВАРШАВСКАТА КОНВЕНЦИЯ ОТ 29 Г. по отношение на въздушните превози
Монреалската конвенция е в сила за България от 2004 г. Тя е нов акт, създаден да замени изцяло Варшавската Конвенция, както и редица други многостранни международни конвенции, протоколи, които бяха толкова много, че формираха така нар. Варшавска система. Монреалската конвенция има за предмет въздушни превози на пътници, багажи и товари. ВСИЧКО!!!
Интересуваме се основно от товарите и багажи . Характерно за Монреалската конвенция е, че консолидира всички основни разпоредби, приложими към въздушните превози и се прилага И по отношение на превози, които се осъществяват не само от собствениците на превозни средства, но и от различни лица или т.нар. оператори. Уредбата е предимно материално-правна. Характерно за Монреалската конвенция е че се прилага правото на сезирания съд само по отношение на съдебни разноски и разходите по делата, при искове за обезщетение се прилагат процедурните правила на сезирания съд. Нормите на Монреалската конвенция са императивни
Член 49 – всяко споразумение, сключено преди настъпването на вредите е нищожно и не поражда действия. Следователно – всяко споразумение, всички договори за международен въздушен превоз трябва да отговарят на изискванията на Монреалската конвенция под страх от нищожност!!!
Член 55 – предимство на Конвенцията пред всички останали актове в материята – изместени са всички актове от Варшавската система, освен това Монреалската конвенция има предимство и пред националното законодателство, действащо на територията на държавите съдоговорителки, съгласно член 55 ал. 2
ЕС е отделна страна членка на Монреалската конвенция, по същия начин по който е в Хагската конвенция, така че всички държави членки са страни по Монреалската конвенция
Съгласно МК един превоз се счита за международен ако точката на тръгване и точката на местоназначение се намират в две различни държави – съдоговорителки , договорът се сключва чрез въздушна товарителница, която се издава от въздушния превозвач, получаващ стоката за превоз и на негова отговорност. За разлика от документите в морския транспорт, въздушната товарителница е НЕПРЕХВЪРЛЯЕМА – не може на джиро, за разлика от коносамента да получим товарителница там винаги има определен изпращач и получател
В нея задължително се отбелязва местоназначението на товара – крайната точка, размера на цената на превоза, вида на стоката, както и крайната дата, на която трябва стоката да бъде доставена на местоназначението. МК не определя подробно задълженията на превозвача, с изключение на три основни важни задължения
1. превозвачът е длъжен да предаде стоката на получателя в нейната цялост, в противен случай носи отговорност – обективна отговорност;
2. носи отговорност за забава – да достави в срок;
3. носи отговорност за повреда и загуба
Превозвачът не е длъжен да осъществи превоза само с въздушен транспорт. Може да има и комбиниран транспорт и претоварване – това са така нар. Авиокамиони. На база на авиотоварителница, за сметка на въздушния превозвач – това се нарича авиокамион. Въздушния превозвач, поел ангажимент да превози стоката до крайна точка, набавя съответните разрешителни за преминаване на стоката по сухопътен начин. Как това става, това е ангажимент на авиопревозвача – комбиниран превоз. При този начин на транспортиране – спазва се Монреалската конвенция
При предаване на стоката на получателя ако превозната цена не е платена, получателят дължи плащане на превозната цена.
Монреалската конвенция не отделя внимание на този въпрос, тъй като това се счита чисто търговски въпрос, възможно е страните да са предвидили отложено плащане на въздушния превоз, превозвачът носи отговорност за вреди, свързани със загуба на стоката или нейното повреждане. Съгласно член 18 от Монреалската конвенция, превозвачът носи отговорност за целият период , през който стоката се е намирала на негово съхранение като превозвач. Когато стоката се вози с въздушен превоз тя се предава на превозвача предварително, той я съхранява поне 3 дни, обикновено се договаря кога се предоставяв в хамбарите/складовете на превозвача, който по негово усмотрение предприема натоварването. Предвидената отговорност е лимитирана, като се определя в специални права на тираж в определени размери за килограм – 17 единици – специални права на тираж – компетентен е съдът на държавата, където е или седалището на превозвача или това негово бюро, чрез което е сключен договорът за превоз или съдът на държавата по местоназначението на стоката, като в този случай ищецът има право да избира
Отговорността на превозвача е обективна /императивна/ т.е., той дължи обезщетение за вредите, а ще трябва да доказва основанията за изключване на отговорността си. Отговорността се носи задължително, тя е безвиновна, търсещия обезщетението не доказва вината, а превозвача е този, който ще трябва да доказва обстоятелстав, предвидени в МК за изключване на вината.
Във въздушният превоз подобно на морското право е възможно да б ъде нает цял самолет за превоз – в този случай няма унифицирани документи, както е в морския превоз – напр. Чартър, сключен договор за наем на превозно средство , при което възложителят – т.е. наемателят определя маршрута, организира транспорта, а операторът или собственикът на транспортното средство има отговорност за екипажа, зависи как се договорят кой ще вади разрешенията за излитане/кацане, по-възможно е ангажиментът де е на превозвача, той разполага с рутинната информация, договаря се горивото, което да бъде качено на самолета, дали ще бъде за сметка на навлото, дали ще е платено допълнително и всички разрешения – се разрешават чрез Държавната Инспекция по въздухоплаване , която вече държи връзка с другите инспекции и в тези случаи обикновено е необходимо всички разрешения да бъдат предварително взети/задължително/, защото в противен случай може да се окаже, че самолет ще виси на едно летище, което струва много пари.
АВТОМОБИЛЕН ТРАНСПОРТ
Както и в другите видове транспорт тук също действат международни конвенции
Конвенцията от Женева от 1956 г. за автомобилния транспорт, наречена CMR
ЗАТОВА товарителниците, които се използват в автомобилния транспорт се наричат CMR .
Конвенцията има за цел да уреди по еднообразен начин условията за Превозния договор – става дума за международни правоотоношения ,във връзка с превозването на стоки по шосе, като предвижда норми за еднообразно издадване на съответните документи и за Отговорност на превозвача. Превозният документ в международния автомобилен транспорт е международната товарителница CMR, която удостоверява сключването на превозния договор, В СЪЩОТО време конвенцията предвижда възможността за т.нар. МУЛТИМОДИАЛЕН транспорт – с различни транспортни средства, т.е., възможността да предадеш стоката на автомобилния превозвач, който за да я достави до крайното й предназначение би могъл да ползва и други видове транспорт – жп, морски и др.
Конвенцията се прилага само за международни превози, което означава, че мястото на натоварване на стоката и мястото на предаването на получателя се намират в две различни държави, от които поне една е страна по Конвенцията. Конвенцията не се занимава със спедиция /комисионерска дейност, по силата на която спедитора се задължава да организира транспорта, но сам той не е превозвач – следователно спедиционния договор се урежда от националното право на всяка държава/ Конвенцията съдържа императивни правни норми и се отнася за превоза на всички видове стоки, с изключение на пощенските услуги. В Конвенцията не се съдържат норми, относно цената на превозния договор – това е въпрос на договорна свобода между страните. Тя само предвижда, че в случай, че товародателят не заплати цената по превоза, превозвачът има право да задържи стоката – предмет на превозния договор до момента, докато му бъде изплатена цената. Съгласно разпоредбите на Конвенцията, превозвачът се счита като длъжник по осъществяване на един договор за услуги, в същото време, той носи отговорност , в случай на загуба и повреда на стоката, която загуба и повреда трябва да бъде заявена от получателя при получаването на стоката. Как се удостоверява – с копие на товарителницата, второ . в самата товарителница е точно означено наименованието ПОЛУЧАТЕЛ. При ЖП транспорта, така и при автомобилния превоз товарителницата не може да бъде джиросвана, за разлика от морския транспорт, тук джиро не може да има, т.е. този, който получава стоката, трябва да е лицето отбелязано в товарителницата Превозният договор е независим от договора за покупко-продажба, така че ако получателят е продал стоката още в движение това не може да управомощи новият купувач да получи стоката по товарителницата. Едновременно с това превозвачът дължи обезщетение на изпращата, респ получателя за забава доставката на стоката или пък ако е увредил стоката при транспортирането. Отговорността на превозвача по Конвенцията е лимитирана в размер на определена сума – специални права на тираж, за килограм. Предвидена е кратка погасителна давност – в рамките на една година, считано от датата на предаване на стоката за предяваване на претенциите пред превозвача. Тази кратка погасителна давност би могла да бъде увеличена само в случай на груба небрежност, умисъл от страна на превозвача до 3 години. Имаме задължително рекламационно проризводство, за да може да бъде отворена предвидената във Конвенцията прерзумпция, че получателят е получил стоката във вида, в който е предадена. Във всички случаи са дерогирани разпоредбите на Регламент 44 /2001 като е предвидено с императивни норми компетентност на съдилищата на държавата, където е седалището на получателя. Възможно е – редки случаи – арбитраж по превозните правоотношения