18. Универсален контрол в рамките на ООН

1.1.1 Спомагателни органи
1. 1 .1. 1. Комисия по правата на човека
Комисията по правата на човека /КПЧ/ се създава съгласно чл. 68 от Устава на ООН, който изисква от Икономическия и социален съвет /ИКОСОС/ да създаде специализирани комисии в редица области. Комисията на ООН по правата на човека беше създадена като “функционална комисия” на първата сесия на ИКОСОС през 1946 г. Първоначално Комисията се състоеше от 9 основни члена, действащи ________в качеството си на независими личности. Днес тя се състои от представители на 53 държави-членки, избрани от ИКОСОС за 3-годишен срок по следната регионална квота: 15 от африкански държави, 12 от азиатски държави, 11 от Латинска Америка и карибските държави, 10 от Западна Европа и други държави и 5 от източноевропейските държави. На първата сесия на Комитета през 1947 г. е разгледан въпросът за необходимостта от процедури за разглеждане на жалби за нарушени права. Оттогава тя разви специални методи за подаване на жалби, с цел ефективна защита на правата на човека. Става дума за т. нар. недоговорни процедури /Non-Treaty Procedures/, чиято задача е да се следи дали и доколко държавите спазват или не установените от Обединените нации стандарти за защита на правата на човека. Някои процедури се отнасят до общата ситуация в определени държави, а други - до индивидуални случаи. През 90-те години се появи допълнителна задача за КПЧ. Тя все по-често поема ангажимент да предоставя консултантски услуги и техническа помощ, за да се отстранят евентуално съществуващи пречки за прилагане на правата на човека. Освен това все повече внимание се отделя за спазването на икономическите, социалните и културни права, включително правото на развитие и правото на достойно равнище на живот. Комисията концентрира усилията си върху защитата на правата на най-уязвимите групи в обществото - на малцинствата, на коренните народи, на жените и децата. В процеса на увеличаване броя на контролните договорни органи /treaty bodies/, недоговорните процедури постепенно загубиха значение. Независимо от това привлекателността на индивидуалните жалби се състои в това, че те предлагат възможност за оценка на проблема при формално облекчени условия.
В периода 1998 -1999 г. 13 работни групи на КПЧ разглеждаха следните проблеми:
принудително или недоброволно изчезване;
престъплението апартейд;
право на развитие;
поощряване на правата и свободите;
произволни арести;
проект за Факултативен протокол към Конвенцията против изтезанията;
ситуация във връзка с правата на човека;
проект за Факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето и търговията с деца, детската проституция и детската порнография;
коренните народи;
правата на изселниците;
постоянен форум на коренните народи;
програма за структурното регулиране;
преразглеждане на механизмите.
Дейността на някои работни групи е описана накратко по-долу.
През 1980 г. Комисията създаде работна група за изследване на въпроси, свързани с принудителното или недоброволно изчезване на хора. Групата се състои от пет члена, всеки от тях избран като експерт и в качеството си на личност. До 1986 г. мандатът на тази работна група се удължаваше ежегодно. След това срокът на мандата стана две години, а през 1995 и 1998 г. беше решено да се удължи до три години. През 1988 г. Комисията учреди работна група на правителствени експерти по правото на развитие. От 1993 до 1995 г. тази група бе сформирана и създадена. В нея влязоха 15 експерти, издигнати от правителствата и утвърдени от председателя на Комисията със следния мандат:
да посочат пред изпълнението на Декларацията от 1986 г. за правото на развитие, основавайки се на информация, предоставена от страните-членки и от други източници
да препоръчат пътища и средства за реализиране правото на развитие от всички държави.
През 1996 г. Комисията реши, с одобрението на ИКОСОС, да създаде за двегодишен период Междуправителствена група от експерти по право на развитие, която да разработва стратегия за реализиране на правото на развитие в неговите многопосочни аспекти. През 1998 г. беше учреден нов механизъм за проследяване на прогреса при реализацията на правото на развитие.
През 1985 г. Комисията създаде открита работна група за разработване на Декларация за правото и задължението на отделните лица, групи и органи на обществото да поощряват и защитават общопризнатите права на човека и основните свободи. През 1998 г. Комисията одобри проект на тази декларация, която след това беше приета от Общото събрание на ООН на 9 декември 1998 г. с Резолюция № 53/144.
През 1990 г. беше създадена работна група по ситуациите. Нейна задача е да проучва ситуации, попадащи под “Процедури 1503” и насочени към нея От нейната Подкомисия по поощряване и защита правата на човека. Работната група от пет члена се събира всяка година една седмица преди сесията на Комисията, за да разработи препоръки по внесена от Подкомисията ситуация. През 1991 г. Комисията създаде работна група от пет независими експерти с цел да проучва случаи на арести, извършени произволно или по друг, несъвместим с международните стандарти начин.
През 1996 г. Комисията създаде открита работна група, която да разработи в сътрудничество с Комитета по икономическите, социалните и културните права, ръководни принципи за политика на структурно приспособяване, както и по защитата на икономическите, социалните и културните права. През 1999 г. Комисията прие решение да създаде за неограничено време, действаща между сесиите работна група, разширяваща ефективността на механизмите на комисията. На 56-та сесия на Комисията през март 2000 г. бе разгледан отчет на тази група. На 57-та сесия на Комисията през февруари 2001 г. бе приет документ, допълващ решението от 1998 г. за правилата и практиката на организиране на работата на Комисията. В него са уточнени и правилата за участие на неправителствените организации в нейната работа.
Комисията се събира един път годишно в Женева за 6 седмици, започвайки в първите дни на м. март. Обикновено нейните заседания се провеждат при отворени врата, освен в случаите, когато в течение на няколко дни по “Процедура 1503” се обсъждат ситуации, демонстриращи системни и груби нарушения.
От началото на 1990 г. Комисията получи задачата да провежда заседания за специално разглеждане на най-сериозните ситуации в областта на правата на човека при условие да има мнозинството от 27 гласа “за” от общо 53 страни-членки. По време на откритите заседания представители на правителствата, които не са членове на Комисията, и неправителствени организации, на които е предоставен консултативен статут в ИКОСОС, могат да присъстват и да правят писмени и устни заявления по теми от дневния ред. Участието на неправителствените организации влияе съществено върху работата на Комисията. Често изследванията и докладите на неправителствените организации стават единствен източник на полезна за Комисията информация за нарушени права на човека в различни части на света.
Нееднозначно е отношението на страните-членки на ООН към участието на неправителствените организации в работата на Комисията. Някои от тях гледат все още със съмнение на тази дейност на неправителствените организации и даже им отказват сътрудничество. Безспорен е обаче техният принос при изготвянето на становища и при изработването на международни инструменти по правата на човека. Някои от тях се занимават с цялостната проблематика на правата на човека, пряко участват в работата на Комисията, правят изказвания на нейни сесии по различни въпроси, разпространяват свои информационни и други материали сред делегациите, контактуват с тях, организират “лобита”, срещи и консултации и дават пресконференции. Комисията е междуправителствен орган и нейните разисквания често са силно политизирани. Неправителствените организации, които заемат ясни и определени становища по въпросите за правата на човека, обективно допринасят за постигане на по-добри решения. Комисията е подчинена непосредствено на Икономическия и социален съвет на ООН /ИКОСОС/ и се отчита пред него ежегодно. Съветът в свой ред може да издава инструкции или основни насоки за дейността на Комисията. Комисията е основен политически орган на ООН, натоварен с прилагане и защита правата на човека. Тя има широки компетенции: Комисията може да се занимава с всякакви въпроси, отнасящи се до правата на човека. През последните години Комисията обсъжда не само положението с правата на човека в различни страни. Тя провежда много “тематични процедури”, които се отнасят u1079 за повече държави и засягат проблеми с изчезнали лица, незаконно задържане или екзекуции, измъчване, смъртни присъди, расова дискриминация, детска проституция, масови изселвания и др.
Комисията обсъжда и приема резолюции по широк спектър от общи въпроси за правата на човека и едновременно с това се концентрира върху географски или тематично отделима специфична ситуация. Тя дава поръчки за проучване, разработва международни инструменти с развити стандарти, оценява препоръки и изследвания, които е получила от подчинената й Подкомисия на ООН за предотвратяване на дискриминация и закрила на малцинствата. Тя поема освен това специфични задачи, които й се възлагат от Общото събрание от или от ИКОСОС, включително за проучване на обвинения за нарушени права на човека и за обработка на съобщения, отнасящи се до такива нарушения.
Подкомисия по поощряване и защита на правата на човека
Подкомисията бе учредена от Комисията по правата на човека за провеждане на проучвания, и то преди всичко в съответствие с принципите на Всеобщата декларация за правата на човека. Подкомисията подготвя препоръки до Комисията за предотвратяване на всякакъв вид дискриминация, свързана с правата на човека и основните свободи, да работи за защитата на правата на расови, национални, религиозни и езикови малцинства, а също така да изпълнява всякакви други функции, поръчани от ИКОСОС или от Комисията по правата на човека. Тя се събира в Женева поне веднъж в годината. Заседанията се откриват в началото на август и продължават 4 седмици. До 1999 г. тази подкомисия работи под името Подкомисия по предотвратяване на дискриминацията и защита на малцинствата. Името й бе променено с, решение на ИКОСОС на 27 юли 1999 г.
Подкомисията се състои от 26 члена /първоначално 12/, издигнати от правителствата и избрани за срок от 4 години от Комисията по правата на човека. За да гарантира адекватно представителство на различни региони, правни системи и култури, членовете се избират по следното правило: 7 от африканските държави, 5 от азиатските държави, 6 от Западна Европа и други държави, 5 от Латинска Америка и карибските държави, и 3 от източноевропейските държави. Членовете на Подкомисията работят като личности, т.е. по-скоро като независими експерти, отколкото като представители на своята държава. Половината от членовете на Подкомисията се преизбират на всеки 2 години. Освен работната група по съобщенията във връзка с “Процедура 1503”, която се разглежда по-долу, съществуват пет други работни групи, които са създадени от Подкомисията, а именно:
От 1974 г. работи група за разглеждане на ситуации в областта на търговията с роби, включително сходни с робство то методи на апартейд и колониализъм, търговия с хора и експлоатация на чужда проституция. През 1988 г. Работната група по робството бе преименувана в Работна група по съвременните форми на робство.
През 1982 г. Подкомисията създаде работна група за коренните народи за разглеждане на ситуации, свързани с прилагането и защитата на правата на човека и основните свободи на коренните народи.
През 1994 г. Подкомисията учреди свързана с работата на сесиите Работна група по управление на правосъдието и по въпроси за компенсациите. Тя замести свързаната със сесиите работна група по арестите. От 1997 г. тя се нарича Работна група по управлението на правосъдието.
През 1995 г. Подкомисията учреди, първоначално за три години, работна група по малцинствата, която се състои от пет члена. Нейната главна задача е да препоръчва по-нататъшни мерки за прилагане и защита правата на хората, принадлежащи към национални или етнически, религиозни или езикови малцинства.
През 1999 г. Подкомисията учреди, първоначално за три години, работна група относно методите на дейност на транснационалните корпорации, която работи по време на сесиите.
Всяка от тези групи се състои от пет члена - по един от Азия, Африка, Източна Европа, Западна Европа и Латинска Америка.
За да се осигури независимост на Подкомисията през 1987 г. бе променен процесът на избор на членовете на този орган. Както и преди има обаче случаи, когато отделни експерти са работили или продължават да работят за своите правителства и всъщност не са независими. Някои от членовете на Подкомисията са били членове на правителствени делегации по време на заседанията на Комисията по правата на човека. От началото на 90-те години постоянно се критикува разширяването на предмета на дейност в Подкомисията. Не могат да се пренебрегнат факти на припокриване на дейност с други органи на ООН за правата на човека. Поради това бе необходима реорганизация на дейността й, за да може тя да се справя с ролята си на консултативен орган на Комисията по правата на човека. Избягва се паралелна дейност и се препоръчва изборът на темите да не отразява личните интереси на отделните членове.
Неправителствени организации, които имат консултативен статут към ИКОСОС, могат да присъстват по време на откритите заседания в качеството на наблюдатели и да правят писмени и устни изявления по темите на дневния ред. Неправителствените организации постепенно разшириха възможностите си да влияят. За тях Подкомисията често е по-достъпен форум за нови идеи, отколкото другите органи на ООН.
Подкомисията ежегодно предоставя общодостъпен доклад на своя “родителски” орган, Комисията на ООН по правата на човека. В доклада се обобщават резултатите от работата за годината и се представят текстовете на всички взети решения. За широката общественост са достъпни също така подробни протоколи от заседанията.
“Процедура 1503”
Ежегодните срещи на Подкомисията са открити, освен когато тя се събира на закрити заседания и работи по “Процедура 1503”, приета през 1970 г. Всички съобщения /”communications”/, които се получават в Бюрото на Върховния комисар на ООН за правата на човека в Женева, с изключение на онези, за които има специална процедура на ООН, се подлагат на “Процедура 1503”. Процедурата не се отнася до частни случаи, а до ситуации, които засягат интересите на голям брой хора в продължение на дълъг период от време.
Най-напред входящите жалби се събират от Бюрото по правата на човека в “месечен секретен списък” и се представят след това на Работната група към Подкомисията /”Working Group on Communications”/. Тази Работна група прави избор на тежките случаи, които препраща към Подкомисията, а тя, от своя страна, прави избор по “общи съображения” и препредава случаите към Комисията по правата на човека. Преди Комисията да разгледа подобни “общи съображения” в закрити заседания, изборът се прави от Работна група на Комисията по правата на човека /”Working Group on Situations”/.
Цялата информация, получена от ООН, с изключение на подходящите за по-конкретна процедура случаи, се образува по “Процедура 1503”. Може да бъде представено съобщение, отнасящо се до всяка държава-член; допустимо е съобщение от отделен човек или група хора, които са станали жертви на нарушения, а също така от всеки отделен човек или от група хора, които имат непосредствени и достоверни данни за такива нарушения.
Неприемливи са както анонимните съобщения, така и съобщенията, основаващи се изключително на материали, разпространявани от средствата за масова информация. Неприемливо е също така съобщение, чието съдържание противоречи на Устава на ООН или ако в него се откриват политически мотиви. Освен това неприемливо е съобщение, което би могло да се подаде в съответствие с Резолюция 728 F /XXVIII/.
До разглеждането на което и да е съобщение трябва да са изчерпани всички вътрешни средства за право на защита, освен в случаите, когато може би убедително е доказано, че приеманите на национално равнище решения ще се окажат неефективни или ще се осъществяват прекалено бавно. Всеки месец членовете на Подкомисията /експерти, работещи в лично качество/ получават от Генералния секретар на ООН списък на получените съобщения с кратки описания на всеки случай, а също така всички отговори, които са били представени от правителствата. Този списък се насочва и към членовете на Комисията по правата на човека. Работната група на Подкомисията, която се състои u1086 от 5 члена, заседава при закрити врата всяка година непосредствено преди ежегодната сесия на Подкомисията. Заседанието продължава две седмици. Групата разглежда всички получени съобщения заедно с отговорите на правителствата по тези съобщения. Тя избира за разглеждане от Подкомисията онези случаи, които по нейна оценка неоспоримо свидетелстват за системни груби нарушения на правата на човека и основните свободи.
За предаване на което и да е съобщение за разглеждане в Подкомисията е необходимо решение на мнозинството членове на Работната група. По повод съобщения, които Работната група не предлага за сведение на Подкомисията, не се приемат никакви по-нататъшни действия. След това Подкомисията разглежда представените от Работната група съобщения. Тя трябва да излезе с решение дали да осведоми Комисията по правата на човека, за ситуациите, които тя счита за наистина системни и груби нарушения на правата на човека и основните свободи. Работната група изработва препоръки затова, как всяка ситуация да бъде разгледана от Комисията. Комисията трябва да реши дали е необходимо подробно изучаване на съответната ситуация с последващо представяне на доклад и препоръка до ИКОСОС. Комисията може също така да приеме решение за назначаване на специален комитет за провеждане на разследване; това обаче изисква съгласието на държавата, в която, както се твърди, че е имало нарушение на правата на човека.
Всички мерки, предприемани в съответствие с “Процедура 1503”, остават конфиденциални до момента, в който Комисията представи съответния доклад в ИКОСОС. До настъпването на този момент заседанията на всички съответни органи по правата на човека се провеждат при закрити врата.