16. Сключване, съдържание и изпълнение на международните търговски договори – общи положения, особености, преддоговорна отговорност.

Специални привръзки са предвидени при превозните правоотношения, вкл. В ПРЕВОЗНИЯ ДОГОВОР, при ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ ДОГОВОРИ

Трудови договори
Страните по трудово правоотношение може да изберат приложимо право съгласно Римската конвенция и съгл Регламента, като има няколко ограничения, няма пречка при договори сключени с чуждестранен работодател да се избере друго приложимо право, различно от нашето, в никакъв случай работникът не е лишен от правата, които родното законодателство предвижда. Повелителните разпоредби на държавата, в която се осъществява труда се ползват от работника доколкото те са по-благоприятни от тези, които му дава приложимото право по трудовите правоотношения, което е включено в договора.
Lex contractus – т.е. приложимото право към договорните отношения урежда или има следният обхват
На първо място: 1. урежда въпросите, свързани с постигането на съгласие между страните и особено тези, свързани с пороците на волята;
2.основанието на договора, приложимото право към договора, решава въпроса за съществуването на основанието и законосъобразност;
3. санкционирането на липсата на основание, включително и условията за валидност;
4. последиците от недействителността на договора са подчинени на облигационно-правния статут, независимо от оснаванието;
5. тълкуването на договора, включително и свободата на договаряне се уреждат от приложимото право към договора – това означава, дотолкова, доколкото приложимото право към договора съдържа диспозитивни норми само в тяхните граници, само в рамките на това приложимо право, страните могат да упражнят свобода на договаряне Ако е прието за приложимо българското – член 9 ЗЗД, ако друго – доколко това чуждо право позволява такава свобода на договарянето. В Търговските договори значение има валутата , възможно е /стар текст на ЗЗД, сега променен, съгласно който във вътрешните отношения страните нямаше как да договарят различна валута от БГлв/ сега това го няма, сега, валутата на плащане е без значение, това е чисто вътрешен договор, няма пречка страните да договорят валутата така, както са предявили исковата молба, така ще бъде отсъдено решението, въпросът вече е единствено върху лихвите – при нас това също не е проблем, предвид валутния борд, въпрос на правоприлагащия орган е как ще пресметне, в лева или в долари – курса на БНБ на деня и оттам нататък да определи лихвата. Ако става дума за договор с международен елемент и чуждото право или lex contractus позволява валутна клауза, няма пречка тя да бъде договорена между страните
ако чуждото право не позволява такава клауза и правото на сезирания съд също не позволява такава, в случай че договорът е изцяло свързан с правото на сезирания съд, няма да може да се приложи валутна клауза, а ще следва цената в договора – директно да се изчисли местната валута
ВАЛУТНА КЛАУЗА имаме тогава, когато в търговските договори с международен елемент, особено тези, които се договарят с плаващи валулти, обикновено се съдържа валутна клауза, тя определя начина, по който ще се изчислява цената, приемасе за договорена между страните, а може да бъде в зависимост от цената по търговския договор, т.нар. ИМАГИНЕРНИ, специалните права на тираж, СПТ, това са т.нар КВАЗИ ПАРИ това е една кошница от валути, въз основа на която средно определен е един имагинерен еквивалент, представляващ така нар. Единица СПЕЦИАЛНИ ПРАВА НА ТИРАЖ . естествено всяка една валута би имал някакво финансово изражение, менейки се курсът, се мени и нейното съотношение към СПТ, затова обикновено в договорите, в които има голям икономически интерес, при които имаме плащане, отложено във времето – най-вече при инженеринговите обекти, където се плаща в зависимост от изпълнението на услугите, а това изисква време, тогава в самия договор се предвижда една валутна клауза, която определя съотношението между валутата, която е приета като валута на плащане на догвоора, респ. Специалните права на тираж – преди имаше предвидено златно покритие, сега не е необходимо.
Относно начинът на изпълнението в международните търговски договори действа това, което наричаме ГЕНЕРАЛНИ ПРИНЦИПИ или ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ, а именно:
- грижата, която страната трябва да положи при изпълнение на задължението си, трябва да съответства на обичайната грижа на добросъвестния търговец при изпълнение на неговата дейност;
- мястото и времето на изпълнението също се определят от lex contractus /приложимото право/, както и времето, естествено тук се намесват и търговските обичаи, тъй като при дистанционните доставки операциите по товарене и разтоварване се определят от нормите на съответната товарна гара или пристанище
- при изпълнението на търговските договори, следва да се имат предвид и съответните митнически разпоредби, които в международното търговско право се възприемат като норми с непосредствено действие от обществен интерес – т.нар lois de police – различно от обществения ред – имат по-ограничено приложно поле, по-ограничен обем от обществения интерес;
- относно съдържанието на това, какво представляват нормите с непосредствено действие от обществен интерес се е произнесъл Съдът на ЕО по делоС – 369/96 Arblade – проблемът е бил поставен от фирмата Арблейд, като френска фирма, осъществяваща дейност в Белгия във връзка с дейност от дървообработваща промишленост, фирмата е санкционирана от белгийските власти, за неподдържане на надлежните документи във връзка с регистрацията на работниците, документи, свързани с индивидуалните трудови договори, специален регистър за служителите и др. Съгласно изискването на белгийското трудово законодателство, поради което съответно е била глобена и в хода на обжалване на глобата фирмата Арблейд повдига въпрос за Съвместимостта на тези норми на белгийското право със свободата на установяване и свободнот одвижение на личността, респ. Търговските фирми в рамките на ЕС, съдът на ЕО постановява – всички тези норми, по силата на административен акт, вкл. Нормите на митническото право, нормите, които задължават в определен административен порядък работодатели, ЮЛ и ФЛ да предоставят данни на държавен административен орган , са норми с непосредствено действие и те не са в противоречие с член 56 респ чл 59 /49/ от Договора за ЕО, в делото Арблейд се дава най-широко пояснение на това какво представляват норми с непосредствено действие, които се прилагат от правоприлагащия орган независимо от избраното приложно право по конкретния договор.
Целият този облигационен статут на сделката е посочен в член 10 Римската конвенция ал. 2, като в облигационния стату се включват и последиците от неизпълнението , законът, приложим към договорът по същество ще реши въпросите за възможностите , за реално изпълнение, както и последиците от неизпълнението. Условията за освобождаване от отговорност, основанията за намаляване отговорността при съпричиняване на вредата, в същото време обаче, по определени норми с непосредствено действие могат да повлияят върху определяне на отговорността , а именно забраната да се търси отговорност, се възприема като такава, която противоречи с обществения ред на съответната държава. Така напр. Съдът на ЕО, в решението си по делото Ингмар Ingmar C381/98, приема, че обстоятелството, че страните са избрали приложимо право, в случая това на Калифорния и последното НЕ предвижда заплащане на обезщетение при неправомерно разваляне на договора, не може да лиши търговския представител от възможността да търси обезщетение поради неоснователно разваляне на договора, при условие, че искът е предявен пред съд, чиито правни норми НЕ допускат изключването на отговорност за неизпълнение на договорното задължение. В това решение, което емблематично, съдът на ЕО постановява, че независимо от избраното приложимо право съдът може да приложи своите норми с непосредствено действие тогава, когато чуждото право съдържа постановки, противоречащи на неговия морал, правна логика и неговите задължителни норми.
Съществени моменти относно Търговските договори

СКЛЮЧВАНЕ на търговските договори
Условията и формата за сключване на договора са подчинени на lex contractus, а не на закона на сезирания съд. Съгл. Член 8 от Римската конвенция, страната може да се позове и на правото по нейното обичайно местопребиваване. Когато договорът се сключва от представител, важат общите разпоредби на МЧП на съответната държава относно начина на сключване на договора, формата и правно-задължителните действия на представителя. Постигането на съгласието или моментът на постигането на съгласието се определя от приложимото право към договора ,като в днешно време срещаме някои търговци, които все още казват „имаме джентълменско споразумение”, това няма юридическа стойност, те могат да имат някакво позоваване, в смисъл такъв, че страните „джентълменски” действат в отношенията си, но това има само стопанско-битово, но не и правно значение. ОФЕРТАТА в международното търговско право би следвало да съдържа всички елементи на договора, често пъти в търговската практика се използва понятието Letter Of Intent – писмо за намеренията – понякога западните фирми отгоре над офертата слагат този титул, това няма друга стойност, освен обвързващата сила на офертата, обикновено в МТП офертата се прави със срок на опция, тъй като не важат все още, нямаме приложимо право /договор все още няма/, затова обикновено в офертата се предвижда срок на опция, срок , в който тя следва да бъде приета – едностранно задължение на продавача, оферента, в случай, че купувачът потвърди офертата, той да се ангажира, задължи със сключването на конкретен договор, а ако такъв не е сключен, то да се счита за сключен договора с тези параметри, които са посочени в офертата. Формата на Приемането на офертата зависи от няколко обстоятелства – първо , дали това са обичайно търговски отношения между страните, ако в много продължителна търговска практика се е установило правилото, че ако купувачът отговори до 15 ден – офертата приета, би могло да се приеме и мълчаливото съгласие, но това става с признаване на практиката. В немското право е предвидена възможността за фактическо действие по приемане на офертата – напр. Правя оферта за продажба на алуминий, срок -30 март ,плащане – инкасо, 15 март обаче купувачът плащайки, означава, че с конклудентно действие фактически е приел офертата, то аз съм длъжен да изпратя стоката, тъй като срокът не е изтекъл

Обикновено във външно търговските договори е предвидена СПЕЦИАЛНА КЛАУЗА ЗА ВЛИЗАНЕ НА ДОГОВОРА В СИЛА – тя има същото правно действие, каквото има и всяка друга договорна клауза
Обикновено търговските договори се предхождат от ПРЕГОВОРИ, те могат да бъдат прекъснати и това не се счита за деликт . , освен ако причината за прекъсването може да се вмени във вина на една от страните. Чл. 12 от Регламент 864 /2007 РИНГ 2 предвижда приложимото право в случай на вина при преддоговорни отношения като в този случай приложимо е правото на държавата, което би било приложимо към договора, ако договорът беше сключен. Ако това право не може да се определи, то прилага се правото на държавата, в която са настъпили вредите, независимо от това къде е настъпило вредоносното действие. Обикновенно в договорите се включва една клауза за цялостност на договора, голяма част от тези общи условия или общи клаузи, които се сключват, на пръв поглед изглеждат отегчителни и „досадни”, те обаче имат определено ВАЖНО значение, т.напр. тази КЛАУЗА ЗА ЦЯЛОСТНОСТ на договора обикновено звучи така „насоящият договор урежда важи в своята цялост за страните.” Това означава, че нито една от страните не може да търси друга отговорност от съконтрахента, освен на основание договора, включая и преддоговорна отговорност.
Друга клауза, която обикновено се сключва в МТД, че клаузата за недействителността на отделна уговорка не води до недействителност на догвора кат оцяло, не само това, страните се съгласяват тази недействителна уговорка в определен срок /договорен/ да бъде заместена с друга действителна или да отпадне от съдържанието и текста без да влияе върху съдържанието на другите уговорки.
Ролята на ПРЕАМБЮЛА на МТД – в него обикновено се съдържат определения на термини, институти, това има значение както за автономната квалификация така и индикция за евентуално мълчаливо избрано право. Често пъти в преамбюла се повтарят преговорите, по такъв начин те се вкарват в съдържанието на Договора. Понякога се правят и ДЕКЛАРАЦИИ, напр. За притежанието на определени вещни права, за притежанието на определени права върху интелектуалната собственост, при лицензионен договор обикновено в преамбюла се посочва, че лизингодателят притежава правата върху изобретението или търговската марка, която ще отстъпи. Често пъти търговските договори се предхождат от ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДОГОВОРИ, в които се съдържат едностранни задължения за сключването на договор, условия за сключването на окончателен договор, тези условия могат да бъдат от страна на трето лице. Това не означава, че обаче ще влезе в сила член 19 от ЗЗД, зависи какво е приложимото право към този договор, а това е обикновено правото на държавата, което би било приложимо към окончателния договор. Ако не се сключи окончателен договор, не може да искаме обявяваме на предварителния договор за окончателен във международната търговия, както е по ЗЗД. В този случай сме във фазата на предварителните преговори и можем да искаме отговорност за вреди на основание деликт „преддоговорна отговорност”.
В областта на международните търговски договори особено значение напоследък има електронната търговия – говорим за търговска дейност по пътя на ел. Търговия – това е свързано с размяна на кореспонденция и най-вече се свежда до изясняване момента на сключване на договора във връзка с разменените електронни съобщения. За тази цел беше подготвена и поставена за ратификация Конвенция от 23 ноември 2005 г. , UNCTAD за електронните съобщения в областта на международната търговия – не е ратифицирана още от България.