16. Съдебната власт в системата на разделение на властите.

Разделението на властите е един от принципите за организация на съвременната държава. Идеята е на англичанина Джон Лок и 60 години по-късно на французина Шарл Монтескьо. 40 години преди Френска буржоазна революция в книгата си “За духа на законите” Монтескьо поставя въпроса за човешките свободи/права/. Той стига до извода, че за да се осигурят такива свободи функциите на държавата трябва да се осъществяват от различни държавни органи /да няма съсредоточаване на власт/, те да си взаимодействат и същевременно взаимно да се контролират и да възпират властта на другите.
По този начин с идеята на Монтескьо никой орган не остава безконтролен и не е решително надвластен над другите. По този начин Монтескьо посочва, че функциите на държавата се разпределят на ЗАКОНОДАТЕЛНА, ИЗПЪЛНИТЕЛНА и СЪДЕБНА. Тази идея е намерила широко приложение в Конституциите на държавите след Френската буржоазна революция за Европа, но и не само в Европа, и е включена и днес в Конституциите на огромен брой държави, вкл. и в Българската Конституция. Идеята за разделението на властите създава възможност на основата на определени напрежения между държ.органи да се осигурява по добре тяхната дейност при упражняване функциите на държавата.
Съдебната власт въздейства първо върху Народното събрание с правото на Главния прокурор да иска снемане имунитета на народен представител извършил умишлено престъпление. Второ съдебната власт въздейства върху Президента с правото на ВСС да предлага кандидатури за назначения за Главен прокурор и Председатели на ВКС и ВАС. Президентът може веднъж да отклони едно предложение, но при повторно също предложение той е длъжен да назначи лицето. Тези кандидатури са в ръцете на ВСС, той е решаващия орган. Трето съдебната власт въздейства върху МС и всички органи на изпълнителната власт с правото на съдебен контрол за законност спрямо актовете на тази власт, вкл. с правото на отмяна на незаконните актове. И четвърто съдебната власт въздейства върху Конституционния съд с правото на Главния прокурор и на двете Върховни съдилища да сезират Конституционния съд по въпроси от неговата компетентност. От своя страна съдебната власт понася въздействие от другите власти както следва: 1.Народното събрание въздейства върху съдебната власт с това, че приема закони за тази власт и такива, които се прилагат от нея, също с това, че избира част от състава на ВСС, и също с това, че ежегодно обсъжда и приема годишен доклад на Главния прокурор и тези на двете Върховни съдилища, и още с това, че приема бюджета на съдебната власт като съставна част от общия годишен бюджет на държавата; 2.Президентът въздейства върху съдебната власт с това, че назначава Главния прокурор и двамата председатели на Върховните съдилища; 3.Съдебната власт се въздейства от МС, т.е. от изпълнителната власт, главно чрез Министъра на правосъдието, който има значителни правомощия спрямо дейността на съдебната власт:
-Той съгласно Конституцията предлага проект на бюджет на съдебната власт за приемане като проект пак от ВСС.
-Управлява имуществото на съдебната власт.
-Може да прави предложения за назначаване, освобождаване, преместване, понижаване, повишаване и пр-е на кадрите.
-Участва в организацията на квалификацията на кадрите.
-Министъра на правосъдието ръководи заседанията на ВСС.
-Към него като министър съществува национален институт на правосъдието за обучение на кадрите.
-Към Министъра на правосъдието има съвет за криминологични изследвания.
-Назначава и освобождава държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията.
-Участва по право в работата на общите събрания на колегиите на Върховните съдилища.
-Дава предложения за тълкувателни решения на тези общи събрания на колегиите.
-Издава подзаконови нормативни актове за организация на съдебната администрация и за дейността на съдебните заседатели.
Конституционния съд въздейства върху съдебната власт със своите решения, които се отнасят за нея или дават отговор на нейни искания. Посочените взаимоотношения на съдебната власт и другите държавни органи са реални, действащи, редовно прилагани в социалната практика и с това българската Конституция и цялот законодателство е в съзвучие със съвременния конституционализъм.