16. Жертви на войната и въоръжени конфликти /вътрешни и международни/

В периода на война или въоръжен конфликт, закрилата и нарушаването на правата на човека са непредвидими, като по правило в най-голяма степен се нарушават правата на мирното население.
В това отношение функционира Международното хуманитарно право /отрасъл на международното право/, чиято основна цел е създаване на условия по време на война или въоръжен конфликт за ограничаване на мъките и страданията, както защита и помощ на жертвите /ранени, болни, военнопленници и гражданското население/. Жертвите, независимо, че едните са комбатанти /войници/, а другите некомбатанти /невоюващи, мирното гражданско население/ се разглеждат като хора, но с различен статус и характерни права.
Създаването и формирането на този отрасъл на международното право е свързано с имената на швейцареца Анри Дюнан, който през 1859 г. става свидетел на битката при Солферино, организира спешна медицинска помощ на ранените, поставяйки началото на Международния червен кръст. След това написва книгата “Спомени за Солферино”, формулирайки две предложения: първо, разработването на международен договор относно даването на неутрален статус на медицинския персонал /в това отношение на 22 август 1864 г. се приема Женевската конвенция относно подобряване участта на ранените и болните войници по време на сухопътна война/; второ, основаването на организацията Червения кръст /през 1863 г. се създава Международният комитет на червения кръст, която функционира и до днес като уникална организация, която по своята природа е швейцарска, но с международни функции/.
Нормите на МХП могат да се разделят условно на три периода:
Първи, актовете, приети до Първата световна война /най-важни ________са Хагските конвенции, приети през 1899 г. и 1907 г./;
Втори, актовете, приети след Първата световна война /Женевския протокол за забрана да се прилагат по време на война задушливи, отровни или други подобни газове и бактериологични средства за война от 1925 г. и подписаните през 1929 г. две Женевски конвенции за подобряване участта на болните и ранените и за режима на военнопленниците/;
Третият период е свързан с приемането на сега действащите международни договори, от които най-значими са за правната защита на воюващите и гражданското население и приетите през 1949 г. четири Женевски конвенции /за подобряване положението на ранените и болните, за режима на болните и ранените, за третирането на военнопленниците и за защита на гражданското население по време на война/ и двата допълващи ги Женевски протокола от 1977 г. /1-ви протокол, защитаващ жертвите на международни конфликти и ІІ-ри протокол, защитаващ жертвите на вътрешнодържавните /локални/ въоръжени конфликти/.
През последните години, във връзка с грубото нарушаване на МХП, в съответствие с резолюции на Съвета за сигурност на ООН, през 1993 г. бе създаден международен трибунал за бивша Югославия, през 1994 г. - международен трибунал за Руанда, а през 1998 г. бе приет статутът на Международния наказателен съд /в сила от 2002 г./.