15. Лица, подлагани на изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание

Подлагането на хората на изтезания и мъки /физически и психически/ са действия, които винаги, без оправдание, са били осъждани в национален и в международен мащаб. На универсално ниво за пръв път международноправни актове се приемат след създаването u1085 на ООН. В чл. 55 на У ООН се поставя отправната правна основа за регламентирането на този проблем, който вменява като задължение на държавите да съдействат за всеобщото уважение и спазване на правата на човека и на основните свободи.
Съгласно чл. 5 ВДПЧ “никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко унизително третиране или наказание”, а в чл. 7 на Международния пакт за граждански и политически права, наред с това се посочва, че никой не може да бъде подлаган на медицински или научни опити без неговото доброволно съгласие.
В приетата от ОС на ООН през 1975 г. Декларация за защита на всички лица от подлагане на изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, както в приетата през 1984 г. Конвенция против изтезанията и други форми на жестоко нечовешко или унизително отнасяне или наказание, се приема, че терминът “изтезание” означава всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, за да се получат от него сведения или признания, за да бъде наказано за действие, което то или трето лице е извършило или в извършването на което е заподозряно, или, за да бъдат сплашвани или принуждавани, когато такава болка или страдание се причиняват от длъжностно лице или е тяхно подстрекателство или явно, или мълчаливо съгласие. Независимо, че няма все още общоприето определение на фразата “жестоко, нечовешко или унизително отношение”, съгласно чл. 1, ал. 2 на Декларацията от 1975 г. “Изтезание представлява усложнена умишлена форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание”. На практика за елементи на това отношение се приемат следните форми на физическо отнасяне: незаконосъобразни разпити, придружени с физическо насилие; кастрирането; осакатяване на женските полови органи; задържане в килии без осветление; недостатъчно храна или насилствено хранене; подлагане на биомедицински експерименти или даването на наркотици на задържани и затворници и др. В приетите под егидата на ООН през 1993 г. Виенска декларация и програма за действие се приема, че изтезанията, чиито последици са унищожаването на човешкото достойнство и разрушаване на възможностите на жертвите да продължат живота и дейността си, са едно от най-отвратителните нарушения на правата на човека. В тази област, в рамките на ООН функционират също така Комисия и Комитет по правата на човека, а също така и Комитет срещу изтезанията.
Наред с универсалните, са приети и действат и следните регионални актове: Европейска конвенция против изтезанията и нечовешкото или унизително третиране или наказание от 1987 г. /създаваща Комитет против изтезанията /;
Междуамериканска конвенция против изтезания от 1985 г. /създаваща Междуамериканската комисия, контролираща прилагането на Конвенцията/ и др.
Съгласно чл. 4 на Конвенцията от 1984 г., държавите са длъжни да квалифицират всички прояви на изтезания като престъпления според наказателното им право, като следва да предприемат ефективни мерки за тяхното предотвратяване /чл.2, ал. 1/.
Всяка държава-страна по Конвенцията от 1984 г., съгласно чл. 10, следва да осигури обучение и информация относно забраната на изтезанията като неразделна част от подготовката на персонала на правоприлагащите органи, както и на лицата, свързани със задържането, разпита или лишаване от свобода. Третирането на лишените от свобода лица е частично регламентирано в международното право, но не е обхванато от универсален международен договор.
На Първия конгрес на ООН против престъпността и за третиране на нарушителите, проведен през 1955 г., са одобрени Минимални стандарти за третиране на лишените от свобода /допълнени през 1957,1977 г./ ОС на ООН през 1979 г. одобри Кодекс на поведение на работещи в местата за лишаване от свобода, а през 1982 г. прие принципи на медицинската етика за здравните работници, особено лекарите, с цел защита на затворниците и лицата, задържани под стража, от изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително u1086 отнасяне или наказание. С цел улесняване прилагането на Минималните стандарти, ОС на ООН през 1990 г. одобрява Основни принципи за третиране на лишените от свобода.
Не се допуска никакво отклоняване от принципите на никакво основание.