14. Жертви на международната организирана престъпност, тероризма и корупцията

Международната организирана престъпност е явление, което се е формирало първоначално в национален мащаб и постепенно излиза извън рамките на държавата, организира и планира своята дейност като по този начин от национална се трансформира в интернационална /международна/ престъпност. Междудържавното сътрудничество за борба срещу международните престъпления бележи своето начало в средата на XIX век, когато срещу някои международни престъпления се налага да бъдат взети мерки не само на национално, но и на международно ниво /т.е. в рамките на международен орган, организация или асоциация/. Държавите са принудени да отделят все по-голямо внимание, усилия и средства за борба с международните престъпления, които нараствали с увеличаването на международното сътрудничество в стопанската и други области. Формира се и международното наказателно право, значима роля изпълняват приетите международни актове, квалифициращи престъпления и наказания в следните области: робство и търговия с роби; фалшификация с парични знаци; пиратство, тероризъм, търговия с жени и деца; незаконен наркотрафик; порнографска продукция и др. През 1872 г. се създава Международната наказателна комисия съществувала до 1950 г., когато нейните функции са предадени u1085 на ООН. През 1923 г. се създава международната комисия на криминалната полиция.
Международните престъпления са криминални престъпления, извършени от едно или група физически лица, без значение дали са с еднакво или различно гражданство, апатриди или бипатриди, които нарушават правата и свободите на хората или интересите и законите на две или повече държави. Съгласно приетата на 51 -та сесия на ОС на ООН Декларация за престъпността и обществената сигурност, държавите-членки на ООН се задължават да защитават сигурността и благосъстоянието на своите граждани и всички лица, намиращи се под нейна юрисдикция, като предприемат ефективни вътрешни мерки за борба с международната престъпност, включително и организираната престъпност.Всички незаконни действия на международната организирана престъпност, като тероризъм, трафик на наркотици, жени и деца и т.н. оказват не само негативно въздействие върху развитието на човешкото същество, но и пряко нарушават неговите права и свободи. Тероризмът /от лат. Тегог - страх/ е акт на насилие /убийство, физическо малтретиране и измъчване, вземане на заложници и т.н./, който е насочен срещу невинни граждани, за да породи техния страх за постигане на определени цели /политически, икономически, социални, религиозни, етнически и др./. Посланието на терористите към правителствата, което те изпращат посредством терористичния акт е, че независимо от това, колко силна /политически и икономически/ е държавата, посредством терора, пораждащ страха на гражданите, преминаващ в недоволство срещу управляващите и политическата класа, те ще постигнат това, което целят. Международният тероризъм не е ново явление /съществува от средата на XIX век/, нови са неговите измерения и средства. Ако при неговото възникване са нарушавани предимно индивидуалните права на човека /посредством убийствата на монарси и държавни глави/, то тероризмът през XX век постепенно се пренасочва към масови нарушавания на правата на човека /посредством убийствата и бомбените атентати, като от 1975 г. до 1985 г. са извършени около 5 хил. международни терористични акта/, като от 60-те до 90-те години броят на фундаменталистките религиозни движения и на терористичните групи се е увеличил тройно/ Вследствие на ужасния терористичен акт на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон /окръг Колумбия и Пенсилвания/, когато загинаха хиляди невинни хора и световната общност бе потресена, проблемът относно борбата срещу международния тероризъм за пръв път се квалифицира като проблем с глобални измерения, засягащ сигурността на всички държави и правата на всички хора, на всички нации и народи.
Пряката връзка между тероризма и нарушаването на правата на човека се признава категорично в чл. 17 на Виенската декларация и програма за действие, приета във Виена през 1993 г. от Световната конференция за правата на човека, съгласно която: “Методите, практиката и проявите на тероризма във всичките му форми, както и връзката му в някои държави с трафика на наркотици, са действия, целящи унищожаването на правата на човека, основните свободи и демокрацията, застрашаващи териториалната цялост и сигурността на държавите и дестабилизиращи законно избраните правителства”.
Характерни особености на международния тероризъм през XXI век е, че средствата и мотивите за осъществяване на актовете са пряко свързани с причините за тяхното пораждане, тъй като терористичният акт е следствие. Наред с тероризма, е необходимо да се унищожават и неговите причини за възникване или той отново ще се възроди.
Факторите, определящи измеренията на международния тероризъм през XXI век са свързани със следните процеси: ускорено нарастване на бедността и увеличаването на крайната бедност; редица негативни последици от глобализма; пазарен фундаментализъм; сблъсък на цивилизации; противоречията между Севера и Юга и др. Фанатичният тероризъм без колебание използва съвършени електронни системи, най-нови технологии и най-съвършени оръжия.
Основните ________насоки на развитие на постмодерния тероризъм ще бъдат: ядреният тероризъм; химическият; биотероризмът; кибертероризмът и т.н.
Сега 12 конвенции съставят правната основа на международноправния регулатор на борбата срещу международния тероризъм, който е недостатъчно ефективен. Необходимо е разработването на нов универсален международен договор, който да обхване всестранно проблемите, както и да уреди и попълни всички съществуващи нормативни празноти, включително и да формира определението на понятието тероризъм. Генералният секретар на ООН Кофи Анан в обръщението си на 1 октомври 2001 г. към ОС на ООН по въпроса за тероризма отбелязва: “В ерата след 11 септември 2001 г. никой не може да оспори природата на терористичната заплаха, нито нуждата да й се даде глобален отговор”, а освен това подчертава, че “някои от най-трудните въпроси са свързани с даването на дефиниция на тероризма”.
Трудността за приемане на общопризнато определение на тероризъм произтича от съществуващите форми на терористичните актове: от една страна - индивидуален, групов, национален или международен; от друга - частен /недържавни структури/ или държавен /една или няколко държави/. От това произтича и трудността за приемането на общоприето определение на тероризъм, тъй като действията на определени държави биха се припокрили с някои от елементите на определението.
Корупцията в национален и интернационален мащаб е една от най-големите пречки за установяването на демокрация /а не псевдодемокрация-лъжекрация/ и закрилата за упражняването на правата на човека. Корупцията съществува в по-голям или по-малък обем във всички държави, както в т. нар. цивилизовани /демократични/, така и в нови и възстановяващи се демократични държави.
Разочарование и недоволство за населението на тези държави се предизвиква предимно от дейността на основните политически институции, които нито представляват, нито защитават техните интереси. Това се отнася главно за съдебните органи, политическите партии и държавната администрация, които се считат за източници на политическа конфронтация, несигурност, беззаконие и корупция.
От политическия живот на повечето държави става ясно, че нито една партия нито отразява, нито изразява волята на гражданите, освен, че обръща изключително внимание на теснопартийните интереси на партиите /останалите са електорат, а след изборите - данъкоплатци/.
В немалък размер са административните /т.е. бюрократичните/ нарушения на правата и свободите на гражданите и чужденците. Това са ежедневни нарушения, които се осъществяват от част от членовете на огромния административен апарат, чиито незаконосъобразни действия се израждат в корупция. Гражданите и чужденците в повечето държави, при получаването на административни или други услуги, особено, когато те трябва да получат важни документи, при това бързо, умишлено от страна на административните служители се връщат или бавят неоснователно, което на практика е рекет и изнудване. Международната общност едва през 90-те години отделя значително внимание на корупцията, която се разглежда както в рамките на ООН, така и в други универсални и регионални международни организации.
ОС на ООН от 1990 г. непрекъснато, всяка година приема, за съжаление, само резолюции, като посочва връзката между корупцията с другите форми на организираната престъпност и подчертава, че международното сътрудничество за предотвратяване и контрол върху това явление е изключително важно, тъй като корупцията пресича държавните граници и засяга всички общества.
В рамките на ООН е приет също така и Международен правилник за обществените длъжности, въвеждащ общи стандарти за законно управление и регламентиращ, че задълженията на длъжностните лица е да се въздържат от използването на “официалната си власт за неправомерни действия в полза на семействата си или личен, или финансов интерес”. В ОС на ООН е разгледан и един особено опасен вид корупция - подкупите в международните бизнес отношения, като пренася корупцията от развитите в развиващите се държави. В това отношение действа Конвенция за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки. В регионален мащаб само от 1990 г. действа обща наказателна политика, насочена към защита на европейското общество. На 8 ноември 1990 г. Съветът на Европа приема Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление.
В Преамбюла на Конвенцията се отбелязва, че “борбата срещу тежките престъпления, които все повече стават международен проблем, изисква съвременни и ефикасни методи на международно ниво. . .един от тях е лишаването на престъпника от облагите на престъплението”.
Съгласно чл. 1 “облага” означава всяка икономическа изгода от престъпление, което може да представлява всяка “собственост”, която включва всякакъв вид материална или нематериална, движима или недвижима собственост и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху нея. Всяка държава е длъжна да предприеме необходимите законодателни и други мерки, позволяващи и конфискация на средства и облаги или собственост, чиято стойност съответства на тези облаги /чл. 2/.
Съществуващите международноправни актове не са ефективни, доказателство за което е съществуващото увеличаване на взаимодействието между корупцията и другите форми на организираната престъпност в национален и международен мащаб.
Превръщането на корупцията в глобален проблем налага бързото разработване и приемане на универсален международен договор за борба и изкореняване на корупцията във всичките и форми.