13. Отмяна (откaз) от сключен договор

Правото на отказ се отнася само до потребителските договори. То е уредено не при всички потребителски договори. При тези, които потребителят не е могъл да се запознае обстойно с предмета, напр. дог. за туристически пакет.
Термини – право на отказ; потребителят може да отстъпи от договора; може да развали договора. Правото на отказ може да се разглежда като обективно право. Правото на отказ е правото на едно лице да излезе от договора. След това потребителят вече не е обвързан от своето ВИ. Правото на отказ, освен че е институт на ПОП е и субективно потестативно право.
Тук може да се разграничи правото на отказ и правото да се развали дог. Имат различно приложно поле – правото на отказ се прилага само при някои потребителски договори; правото на разваляне намира приложение при всички двустранни дог. Правото на отказ може да се упражни в кратък срок след сключване на дог. Правото на разваляне може да се упражни когато имаме виновно неизпълнение, докато при правото на отказ нямаме виновно неизпълнение. Правото на разваляне – 5г. и правото на отказ има обратно действие. Да се върне полученото.
Правото на отказ се отличава и от правото в ТЗ да се откаже от дог преди да е започнало изпълнението, но това е възможно само ако е уговорена отметнина или е дадена такава. При правото на отказ не възникват никакви санкции за потребителя.
Сроковете са различни – 7 дни, 10, 14 (за туристически пакет, за кредита).
Формата е писмена.
Началният момент, от който започват да текат сроковете – различно: от момента на придобиване, на скл на дог. При тези договори е установено като задължение да бъде информиран потребителят за правото му на отказ. Ако не е бил информиран до скл на дог, то срокът, през който може да се откаже се удължава. Има дог при които поради спецификата на предмета е невъзможно право на отказ. Доказателствената тежест, че потребителят е информиран пада върху търговеца. Правото на отказ се свърза с връщане на вещ, платени суми.