12. Декларацията от Лаекен и европейският конвент

В Декларацията, приета в Лаекен през м. декември 2001г., се подчертава, че обединението на Европа е близо и с приемането на страните от Централна и Източна Европа за членки на ЕС най-накрая ще бъде затворена една от най-тъмните глави в европейската история. В същото време още в първото подзаглавие на документа се отбелязва, че “Европа е на кръстопът” и съзнавайки важното значение на дискусията за бъдещето на континента, е направен опит тя да бъде вместена в институционална рамка. На 28.02.2002г. е свикан Европейски конвент, който се опитва да примири различните становища и да намери широко приемлив компромис за организиране на взаимодействието между европейските народи съобразно техните стремежи и реалността. Задачата на Конвента е да изработи документ, който да бъде в основата на бъдещата Конституция на Съюза и да включва Хартата за основните права и свободи на европейските граждани. Европейският конвент е консултативен орган. Основната му задача е след открито и широко публично обсъждане на различни гледни точки относно бъдещето на Европа да бъдат постигнати общоприемливи решения, които да бъдат предложени за разглеждане от Междуправителствената конференция през 2004г. Както подчертава неговият Председател В. Жискар д’Естен, Конвентът има за цел да изготви съвместно предложение /за Междуправителствената конференция през 2004г./ и ако успее - “да осветли бъдещето на Европа”. Задачата на Европейския конвент е да изготви документ, който да дава отговор на въпросите, формулирани в Декларацията от Лаекен за принципите и механизмите на Европейския съюз след неговото разширяване.

А. Необходимост от учредяването на Европейския конвент
През периода 1992-2001 г. процесът на европейска интеграция е маркиран от подписването на 3 нови договора, а именно в Маастрихт, Амстердам и Ница. Всички промени и допълнения са обсъждани и договаряни на междуправителствени конференции /МПК/. Практиката показа, че някои от тях /например МПК през 1996г. и МПК през 2000г./ едва не се провалиха поради трудното намиране на компромисни решения в области, които чувствително засягат националния суверенитет. Временният изход се очертаваше като изоставяне на тези проблеми, по които не можеше да бъде постигнато съгласие, за следващата МПК. В действителност междуправителствената конференция в Ница в края на 2000г. се занимава с въпроси, останали нерешени след подписването на Договора от Амстердам, по които от своя страна Европейският съвет през 1996г. не постигна удовлетворяващо всички споразумение. Дори най-бегъл поглед показва, че това са проблеми не само от огромно значение за бъдещия облик и функциониране на ЕС, но и пряко свързани със суверенитета на държавите членки. Всяка от тях се стреми да запази своите позиции и влияние в структурата на Съюза ненакърнени. Представителите на отделните страни си поставят определени граници, зад които не могат да отстъпят при отстояването на националните си интереси. Това от своя страна означава липса на гъвкавост и затруднява изработването на общата европейска позиция, като по този начин списъкът на нерешените въпроси непрекъснато нараства. Както Валери Жискар д’Естен отбелязва, описвайки междуправителствените конференции, “те са арена за дипломатически преговори между държавите членки, в които всяка страна търси начин легитимно да увеличи своите печалби, без да обръща внимание на общата картина”. Желанието да бъде постигнат компромис или да се изпробва нов подход е твърде слабо, когато се засягат области, спадащи към т.нар. high politics – външни отношения, отбрана, сигурност. Различията между отделните държави, които ще се засилят след разширяването на ЕС на Изток, и наличието на противоречия между големи и малки, между богати и изостанали страни засилва стремежа за отстояване на националната позиция. Дори съюзът между Франция и Германия, на базата на който постепенно се развиваха интеграционните процеси, в бъдеще едва ли ще успее да функционира толкова успешно, колкото досега. Натрупването на значителен обем нерешени проблеми, предстоящото разширяване и стремежът да бъде преодолян “дефицитът на демокрация” и ЕС да бъде по-отворен и достъпен до гражданите на Европа са сред основните причини за такава важна политическа и институционна промяна, каквато е учредяването на Европейския конвент. Отчитайки неуспехите в работата на предишните междуправителствени конференции, ЕС си поставя за задача подготовката на следващата да протече в условията на откритост, прозрачност и активно участие на всички организации, представляващи гражданското общество не само в държавите членки, но и в страните кандидатки. От една страна това може да стане, като Конвентът действително изпълни задачата си и представи документ, примирил различията и постигнал удовлетворяващо всички решение. От друга страна, представителите на държавите членки на следващата междуправителствена конференция в известна степен са поставени в ситуация, в която е трудно рязко да се отхвърлят предложенията на Конвента, особено ако те са получили подкрепата на гражданското общество в тези страни. Не бива обаче да се забравя, че междуправителствените конференции са част от процеса на европейска интеграция. Самото съществуване на Европейския конвент е неразривно свързано с междуправителствените конференции: първо, като си поставя за цел да се справи с нерешените от последните две МПК проблеми и второ, като оформи своите предложения в документ, който е представен на междуправителствената конференция през 2004г. Всяка държава, представена на МПК, има право на вето, с което може да блокира предложенията на Конвента. Важно е да се отбележи също, че в съвременните условия едва ли което и да е отделно председателство е в състояние да изготви предложения, приемливи за всички участници в Съюза. От особено значение е, че Европейският конвент няма за цел да замени провеждането на междуправителствените конференции. Тяхната значимост не се намалява поради съществуването на Конвента. Още повече, че съществуването на Конвента е ограничено във времето – той е създаден за срок от 1 година, който впоследствие е удължен до месец юни 2003г. В този смисъл Конвентът едва ли е предизвикателство или заплаха за междуправителствения модел на “голямата политика”, а по-скоро го обогатява чрез установената открита и прозрачна връзка с гражданското общество, каквато до този момент липсва при МПК. Някои изследователи поставят въпроса дали за в бъдеще моделът на Конвента би могъл да се запази като постоянен орган. Единственият аргумент против този модел може да бъде усложняването на институционалната структура на Европейския съюз.

Б. Състав на Европейския конвент
Европейският конвент се състои от 105 представители. За негов Председател е избран бившият президент на Франция Валери Жискар д’Естен, а двамата му заместници са бившите министър-председатели на Белгия - Жан-Люк Деан, и на Италия – Джулиано Амато. Освен тях Конвентът включва: 15 представители на държавното или правителственото ръководство на държавите членки; 13 представители на държавното или правителственото ръководство на страните, кандидатстващи за членство в ЕС; 30 представители на националните парламенти на държавите членки /по двама от всяка страна/; представители на националните парламенти на страните кандидатки /по двама от всяка държава/; 16 депутати от Европейския парламент; 2 представители на Европейската комисия. Конвентът се ръководи от 12-членен Президиум. Представителите на страните кандидатки за членство в ЕС участват в работата на Конвента като равноправни партньори, но нямат право да блокират постигнато съгласие между държавите членки. Самият състав на Европейския конвент подчертава намеренията за открито обсъждане на въпросите, свързани с бъдещето на континента. С оглед на това подготовката на следващата междуправителствена конференция да бъде извършена “възможно най-широко и най-открито”, в Конвента са представени всички заинтересовани страни. Освен това работата на Конвента е при открити врати, като всички проекти и документи се публикуват, което я прави по-прозрачна и по-близка до европейските граждани. За първи път на гражданските общества в държавите членки и страните кандидатки се дава възможност да се включат и дадат своя принос в дискусията за бъдещия облик на Европа. Такъв тип връзка между Европейския съюз и гражданското общество се установява за първи път. До този момент съдбата на континента се решава на класически форуми, каквито са междуправителствените конференции, обикновено подготвяни от ad hoc комитети. Сега европейските граждани имат изключителната възможност да участват в открита, прозрачна и широка дискусия относно своето бъдеще. Любопитен е фактът, че последната редакция на Конституционния договор отразяваше това разбиране като в чл. І-1(1) прогласяваше, че изразява волята на “гражданите”, вместо първоначалното посочване на “народите”, на ЕС и държавите членки. Участието, консултациите и мнението на широк кръг заинтересовани субекти от своя страна повишава легитимността на европейското обединение.