10. Бедни слоеве

Международната общност допуска, а богатите държави толерират голяма част от населението на Земята да живее в отчайващо състояние на несигурност и крайна бедност.
Според богатите /държави, население, част от населението, отделни хора и др./ крайно бедните не съществуват, а в контекста на правата на човека, бедният човек може да претендира скромно само за “незначителни” права. Бедните не съществуват, освен ако не са обвинени в криминално престъпление.
Бедността нараства навсякъде, не само в рамките на Юга, но и в покрайнините на бедните квартали, в слаборазвитите държави, навсякъде. Това превръща всички права на човека в недействителни, тъй като непредоставяне упражняването на правата на задоволително жизнено ниво води до нарушаването и обезсмислянето на всички права. Отношението ________на международната общност към крайната бедност намира израз в косвената и несъществена защита от бедност в съществуващите универсални актове, а регионалните заобикалят проблема.
В Преамбюла на Устава на MOT /приет през 1919 г./ единствено се признава, че “съществуват условия на труд, които влекат след себе си несправедливост, нужда и лишения за голям брой хора, което поражда недоволство, с което се подлагат на опасност мирът и равенството в света”. В чл. 25 на МПГПП и чл. 11 на МПИСКП се признава право на всяко лице на задоволително жизнено равнище, включващо достатъчно храна, облекло, жилище, както и на непрекъснато подобряване условията на живот. В МХП, както и в другите международни актове се забранява дискриминацията, основаваща се на редица признаци, включително и на материално или имотно състояние, обществено или друго положение.
Обезправяването на бедните и лишаването им от основните права на човека води също така и до непризнаването на неделимостта на правата на човека. От съществуващата международна практика, от непрекъснатото нарастване броя на крайно нуждаещите се и бедните произтича, че с правата на човека разполагат в действителност само богатите /разполагащи само с материално и имотно състояние/, а бедните стават субект на тези права само тогава, когато са извършили правонарушение.
Около 1.3 милиарда души живеят с доходи под 1 щатски долар на ден, а около 1 милиард гладуват и още толкова нямат достъп до питейна вода.
Наред с това, според данни на ООН, пропастта между бедните и богатите държави се разширява. Ако през 1960 г. съотношението между бедните и богатите е било 1:30 /т.е. богатите са били 30 пъти по-богати от бедните/, то днес това съотношение в света е 1:74. Според доклада на ПРООН “За развитие на човека” през 1999 г., състоянието на тримата най-богати милиардери в света надхвърля брутния национален продукт на всички взети заедно най-слабо развити държави с 600 млн души население.
Общото събрание на ООН обявява 1997-2006 г. за десетилетие на премахване на бедността, а в приетата на 12 септември 1996 г. Резолюция 5/97 се приема, че ширещата се крайна бедност не позволява пълното и ефективно ползване на правата на човека и дори в някои случаи може да представлява заплаха за правото на живот.
За съжаление тези международни актове са резолюции, т.е. имат само препоръчителна, а не юридическа /задължителна/ сила. Необходимо е да се разработи и приеме международен договор, който да определи глобалната политика за прекратяване и предотвратяване на всички форми на несигурност и крайна бедност. Нарастващата роля в съвременните международни отношения, включително и по отношение закрилата на правата на човека съществен принос имат и международните неправителствени организации. За разлика от международните правителствени /които изразяват волята предимно на могъщите и богати държави/, те не заобикалят решаването на проблемите, а непрекъснато настояват за започване на тяхното ефективно решаване.