6. Същност и съдържание на наказанието лишаване от свобода.

Наказанието лишаване от свобода е най-тежкото наказание по бълг. НП, като се изключи доживотния затвор и доживотен затвор без право на замяна. То заема първо място в с/мата от наказателни мерки, предвидено в най много текстове от НК и се прилага най често в практиката на съдилищата. То дава възможност да се проведе системна нак.работа с осъдение. Това наказание съдържа в себе си значителни ограничения, лишения и страдания което в състояние да окаже сериозно предупредително възпиращо въздействие в/у осъдените и в/у др. членове на обществото.
Лишаването от свобода е наказание - предвидена от закона мярка за държавна принуда, която се налага от съда за извършено престъпление, засяга определени права и интереси на осъдения и изразява отрицателна оценка на д-вата и обществото към дееца и към извършеното от него обществено опасно деяние.
Съдържание на наказанието лишаване от свобода / ЛС / и в какво се изразява то: отговор дава чл. 31 /5 / К “ на ЛС да се създадат условия за осъществяване на основните им права които не се ограничени от действието на присъдата.” Действието на присъдата изисква изолиране на осъдения от обществото в специални места за ЛС .Според действащото ни законодателство съдържанието на наказанието ЛС се изразява, както и всяко др. наказание , в крайна сметка в промяна в правния статут на осъдения , като му се отнема или ограничават определени права ,възможности и му се възлагат нови задължения.
Положителна страна:
1. Само наказанието ЛС е в състояние да отговори на всички цели , които се поставят пред наказанията в различните системи.
Специална превенция да се превъзпита и поправи
2. Няма др. наказание което да ограничава възможността да се извърши ново престъпление. Няма др. което да дава толково превантивно – възпиращо въздействие.
Отрицателна страна:
1. Наказанието ЛС има вътрешно противоречива същност - лишеният се отстранява от нормалната семейна среда и др. приятелска среда за това че е извършил престъпление и се вкарва в криминогенна среда с цел да се превъзпита. Лицето усвоява чуждия престъпен опит.
2. Превантивно – възпиращия ефект се намалява. В много случай - чувство за вина.
3.Деквалификация – имащи определена професия и след като влезе вече, лишения се деквалифицира и след 8 г. започва разграждане на лицето като личност.
ЛС се характеризира с 3 елемента :
1. Настаняване и задържане на осъдения в специално определени место за ЛС – затвори, поправителни домове, принудителна изолация от обществото.
2. Да е подчинен на определен затворнически режим, предварително определен от съда – съвкупност от специфични установени от д-вата правила – реда и дисциплината, целесъобразното разпределение на времето през денонощието, създаването на подходяща битова обстановка, пр. на осъдените на свиждане , кореспондеция, разполагаеми суми , вещи.
3. Неговата дееспособност е ограничена в областта на труда и осигурителните права - не може да се сключват трудови договори , стажът не се брои за пенсия, не се осигурява за соц.рискове. Полага му се само неплатен отпуск. Трудът е задължителен, но не е елемент от съдържанието на наказанието. Прилага се като средство да се създадат навици у осъдения, да се усвои перспективна професия.
Въпросите са за възпитателната работа и общообразователното обучение . Те не съдържат репресивни елементи и не са свързани с неблагоприятни последици за осъдения.
Поощрения и дисциплинарните мерки не са елемент на съдържанието на наказанието ЛС, защото не се прилагат заради извършеното престъпление, а заради нова поява, която е по време на наказанието. Ако такава проява липсва целия срок на наказанието може да бъде изтърпян без да се приложи дисциплинарна мярка.