3. Развитие на Наказателното изпълнително производство по света и в РБ. Източници.

От история на Бълг.държава и право знаем че с възникване на държавата и отпадане на кръвната мъст се осъщ.и репресията осъщ.от името на държавата чрез наказанието. Източниците които съществуват показват че още в първите закони на държавите в древния изток се е отделяло зн.място на наказването. Обичайното право било изместено от писаното право в името на държавата, но част от тези норми са и до наши дни. По време на турското робство в РБ отново се възстановява обичайното право. Турската държава е наказвала с отоманския закон тези българи които са посегнали на турски граждани или на собствеността на отоманската империя. Всичко останало се е наказвало с нормите на обичайното право.
Законите които са запазени са законите на Хаморапи, законите на Лапид Ищар, за повече от половината от извършените престъпления се е предвиждало смъртно наказание. Характерна е мн.голяма строгост и тежест на наказанията които са били предвиждани тогава. В дванайсетте таблици на Рим са предвидени 6 начина за умъртвяване тогава. Целяло се е сплашващото въздействие на това наказание, оказване на силно въздействие върху членовете на общността да се въздържат от престъплението. В тези години тогава класическия пример за това че тези тежки наказания не могат да предотвратят извършв.на престъпленията е обезглавяването на около 100 хил.крадци-джебчии. Всеки заловен в джебчийска кражба е бил бесен или обезглавяван публично пред множество хора. Но по време на тези екзекуции са извършвани най-много джебчийски кражби.
Известно е че в древна Гърция и в Римската империя правото бележи едни невиждани върхове. В древна Гърция това са Сократ, Платон, Аристотел, Демокрит, Солун, Драконт и др. С които са свързани съответните законодателства. Драконт е бил консул и е написал драконовските мерки където има и смъртно наказание. Едно е било отношението към господстващата класа патриции, а друго е било отношението към робите. Ако робът е заварен при кражба той се убива, докато свободния гражданин е заловен в кражба той е бил даван в робство на този от който е откраднал, а в последствие това е било обявено за деликт не за престъпление, а тр.да има жалба от лицето от което е откраднало и се наказва с двукратно или четирикратно възстановяване на откраднатото. В римската империя правото – определението за кражба не е изменено и до ден днешен – законодателството там е било усъвършенствано – напр. Законите на 12-те таблици и Юстинияновата кодификация състояща се от 3 части, последния сборник е тъй нар. Еклога, която е действала в източната Римска империя /Византия/ се разделя на две части западна и източна. Законодателството на Първата Българска държава е била реципирана Еклогата. Известни са имената на Цицерон, Папиниян, написал 12 таблици, Юстиниян-юстинияново законодателство. Солун-солуновото законодателство е бил най-крупния съдържател на публични домове и е дал дефиниция за проститутка, проституция. Тогава тази професия не е била срамна тогава.
В средните векове не е настъпило някакво особено смекчаване на политиката на държавата относно това. Смъртно наказание в християнските страни от Папа Инокентий ІV – инквизицията е ликвидирала над 300 хил.души от които 99% жени /защото ги обявяват за вещици/. Инквизицията веднъж обвинят ли те ти си обречена, като започнат мъченията и си признаеш те изгарят, а ако не си признаеш умираш от мъченията които продължават. Първия закон на Борис се е предвиждало изгаряне на цялото село вкл.и деца при извършване на езически ритуал в това село, но няма историч.данни дали е прилаган този текст. Преди всичко защита на религията и господстващата класа. За съдът в РБ тогава не е съществувало наказанието лишаване от свобода, съществувало е смъртно наказание, унижаващи наказания и паричните санкции. Условията където са били задържани обвинените са били много тежки и там можело да се издържи само няколко месеца, след което задържаните са умирали и понякога даже не се е стигало до съд.
Лишаването от свобода е ново наказание характерно за съвременния период от развитието на човечеството, то възниква с първия закон на Великата Френска Революция. Тогава се въвежда това наказание „лишаване от свобода”. Тук имаме въздигане на закона в решаващо полоежение, съдията да решава само дали е виновен или не, законът определя за напр.за кражба – наказание лишаване от свобода 10 години, съдията не решава колко, но това е било кратко продължило, заради разновидността на случаите. Първия затвор с осигурена издръжка на държавата е Братвил 553 г. в него са се задържали лица, които подлежат на осъждане, но това не е бил закон за изпълнение на наказането „лишаване от свобода”, явявал се е предварителен арест преди да се явят под съда, но условията са били мн.тежки и повечете са умирали преди да се явят пред съд. В реформирането и изграждането на затворите участва Джон Ховарт който издава книгата състояние на затворите в Англия и Уелс. Маконечи-англичанин-тогава наказанията са изпълнявани в колониите на Англия, с най-голямата в Австралия и там режимът е бил ужасен и който не се подчинява направо го е осъждал на съд. Маконечи въвежда с-ма в която облекчава условията на живот на тези които имат добро поведение и накрая ги освобождава от колонията като им дава поземлен участък. Думата пенитенциарен или ПП – професорът смятал че произхода от фр.”пенал” – наказание, но се оказва че не е така, пенитенциаре произхожда от лат. и означава „разкаяние” и това произхожда от първите заведения в Америка, и означава „религиозно разкаяние”. Тези заведения ги наричат пенитенциарии и от там идва наименованието на ПП. Ирландската с-ма предвижда облекчаване на условията вкл. И предсрочно освобождаване.
Съвременност: най-съвр.теория за третиране на осъдените е тъй нар. „доктрина за социална защита”, обосновава се ролята на труда в изпълнение на наказанията, изпълнение на наказанието без полагане на труд може да бъде неутрален процес. Школата на Маркс и Енгелс с техните трудове. Ленин. При краха на соц.с-мата тези неща се отричат но това са си учени и не могат да се пренебрегват. Маркс се е занимавал много усилено с наказанията дори и тези в източна Европа.
Съвременните учени обединяват старата школа и създават „доктрината за социалната защита” първоначално тази школа отрича лишаването от свобода като годно наказание. И все пак те предлагат основно: радикално изменение на институциите на наказ.право, съобр.им с медицината, психологията идр., да се превърне от обект в субект на правно въздействие, ……и т.н. Тези виждания на движението за соц.защита постепенно се вплитат в закона. Интердисциплинарен подход – парви се „оценка на риска”, която се дава от психолози и педагози, и така се определя размера на наказанието. Целта е да се изучава личността и спрямо личността да се определят наказанията.
Развитие на НИП в РБ: първия закон който е известен това са Крумовите закони. Тези закони са закони на езическа РБ и не са запазени, нямало е хроникьори да ги запишат. За законите на Крум вадим изводи от хроникьорите на цивилизована тогава Византия. В тези Крумови закони наказанията са били доста тежки особено за клеветници, за подкупничество и пиянство. Хроникьорите съобщават за текст който подтиквал към благотворителност. Той е предвиждал наказание срещу тези които не подпомагат достатъчно просяците.
Законът за съдене на хората е имало доста сериозна наказателна част: глоба, бой с пръчки, остригване на косата, изгонване от областта, членоувред.наказания, и накрая смъртно наказание, чрез посичане и чрез изгаряне на клада. Паралелно с тези наказания са предвидени и духовни наказания-пълно или непълно черковно отлъчване, пост, молитва, лишаване от причастие и др. много тежки са били наказанията когато се посяга на християнската новоприета религия.
По време на турското робство – Турската държава не е направила места за лишаване от свобода, заточението се правило в Анадола там имало такива места.
Когато Б-я е освободена – ІІІ Българска държава не е имало нито едно годно място за задържане и изпълнение на наказанията. Когато идва Дондуков Корсаков до приемането на К. той е приел един от първите актове е „привременни правила за учреждение на затвори”, в тях се предвиждат модерни европ.подходи: грижи за здравето на осъдените, болница, безпл.лекарстав, адв.защита, свиждания и кореспонденция. Изискванията на тези правила и 1922 г. когато започва изграждане на затвори в РБ по времето на Стамболийски още нищо от тези правила не е постигнато.
Реалният етап е приемането на първия наказателен закон на РБ 1896 г. наказания и изпълнението им. В него смъртното наказание е предвидено само за 4 престъпления /всичките свързани с убийство/ и най-големият спор е да има ли въобще смъртно наказание или да няма. Съществения етап който заслужава да отбележим в РБ е периода на Стамболийски 1922-23 г. приет е Закона за работа на затворниците и правилника за прилагането му, той касае и изпълнението на наказанието, той учредява фонд „Затворно дело” /държавни такси от които се отделя процент за фонд затворно дело/ благодарение на този фонд са изградени всички затвори в РБ.
Следващия период - приемане на закона 1969 за Изпълнение на наказанията /ЗИН/. Автори на този закон са видни юристи проф.Ненов и проф.Константин Лютов. Това са хора които пишейки този закон са били наясно с вс.межд.изисквания свързани с ПП. В този закон няма нито един текст който да противоречи на межд.акт. В него има възможност за мн.разнообразна диференциация. Уреждайки закона най-основния раздел е правно полжение на лишените от свобода/права и задължения на осъдените/. Тезата че ЗИН тр.да бъде прет заедно с новия НК не се осъществи. Пробацията е приета 2004 г.
В момента новия ЗИНиЗС е приет, но няма нов приет правилник за прилагането му.
Източници на НИП :
1.Вътрешни източници : - Конституция на РБ, закони и под законови нормативни актове ЗНН, НК , НПК , ЗЗД
2. Международни източници – международни договори , ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила .Международни наказателни, граждански и политически права , Европейска конвенция за защита правата на човека и основни свободи. Конвенция против изтезанията и др. форма на жестокост, безчовечност и унизително отнасяна и наказание. Комитет по правата на човека при ООН. Минимални стандартни правила за третиране на лишените от свобода и Европейски правила за затворите.