2. Цели и задачи на Наказателното изпълнително производство.

Наказанието е установена от закона мярка на държ.принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, което се заключава в засягане на опр.права или интереси на последното, отразява отр.оценка на държавата относно това лице и неговото деяние и има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него или от други неустойчиви членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно”.

Едно от новите неща е опитът да не се повтарят целите на наказанията и целите на изпълнение на наказанията. Най-общо целите на наказанието и целите на изпълн.на наказанието се препокриват. Това е т. н.специална и генерална превенция.

Специалната превенция включва:
1 цел - поправяне и превъзпитание, поправяне е само частична деформация и тр.да внесем корекции в отд.насоченост на личносттта, а превъзпитание -имаме личност с абсолютно деформиран мироглед който тр.да разрушим и на негово място да изградим нов. То е на първо място защото е съсредоточен хуманизмът а не репресията, целта е лицето да нерецидивира.
2 цел е предупредително- възпиращо действие - НК – да му отнеме възможността да върши нови престъпления /открит тип/.
3-та цел - да им отнеме възможността да вършат нови престъпления , по отн-е на рецивидисти

За генералната превенция – общото или генерално превантивно въздействие на изп-е на наказанието в/у другите членове на обществото
Има две страни наказанието което е предвидено в НК – едно е да предвидиш наказание по Нак.закон а друго е да приложиш мат.норма в конкретния случай и тогава една норма когато завишаваш наказанието ти увелич.превантивно възп.дей-е на тази норма, но когато я прилагаш тогава вече не можеш да кажеш че винаги предимство има генералната превенция а спец-превенция е на второ място, това е крайно неправилно.
В зависимост от конкр.случай се преценява дали генералната или /специалната/индивидуалната превенция ще са водещи, и ще някоя от тях ще е на първо място. Не строгостта на наказанието а неговата неотвратимост ще има по голям превантивен ефект. Не мотивът продължителност на наказанието а дали ще бъдеш хванат и разкрит дали за престъплението е водещ. Подходът на новия закон не отрича тези цели – изпълнението на наказанията е насочено към постигане на неговите цели на целите на наказанието, но чрез следните такива и такива средства.

Целите на НИП имат различно проявление при различните наказания. Средствата в чл.2 от ЗИН са елементи които определят ефективността на наказ.изпълнение. част от тях са принципи върху които лежи НИП.

Чл. 2. Изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез:
1. осъществяване на контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото;
2. диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдените в зависимост от поведението им;
3. осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им;
4. публичност, откритост и осъществяване на независим контрол в/у дейността на органите по изпълнение на наказанията;
5. взаимодействие с държавни органи, правителствени организации, както и договори с юридически лица.

В РБ се проведе най-големия Конгрес незабелязано, една межд.организация християнска за защита правата и интересите лишени от свобода. Тази организация в момента е една мн.мощна организация. В РБ 1999 г. тя проведе конгрес в която участваха 160 държави. От бълг.страна участват 36 човека, 13 свещенника и 13 началници на затвори. Тази организация всяка година прави към милион и половина колети за Коледа със средна цена 50 долара и изпраща колета от името на затворника с неговото съдействие. Това което преди в закона беше само, че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезание, жестоко и нечов.отношение, сега в закона е развито подробно какво тр.да разбираме под тези думи. И тук за да се обясни подробно е използвана Конвенцията на ООН против наказанията: 1.”всяко умишлено действе или бездействие което причинява силна физ.болка или страдание……..” 2. „умишлено поставяне в неблагопр.условия изразяващи се в дост.жилищна площ, храна……., унизително отношение…..”-това са неблагопр.условия за изтърпяване на наказанията. В межд.актове и в стандарт минимум изрично се казва освен ако самото наказание съдържа такива елементи, но тези действия са свързани със самото съдържание на наказанието затова не се счита че оронват чов.достойнство. В закона е направена една уговорка „че за изтезания …. се смятат действия или бездействия от дл.лице или от друго лице подпомогнато от длъжностно лице чраз …….”-този текст предпазва когато умишлено или с мълчаливо съгласие на длъж.лице са подбудени други лица да малтетират или уронват чов.достойнство. В затворите по правило не се говори за дискриминация. Огромна част от ромите фигурират като българи. В големите държави най-вече САЩ и Русия в затворите атмосферата е отвратителна. В тези големи велики нации вътре в затвора има категории, като най-нисшите са тези които са като прислужници.

НАДЗОР ЗА ЗАКОННОСТ – уредена е въпроса с прокурорския надзор за законност и контрол от страна на съда и органите на държавна власт, неправителствените организации и межд.организации.

На прокуратурата е възложен контрола по спазване на законите – за законосъобразност на дейността в областта на наказ.изпълнение съгл.ЗСВл. Съдът има други функции. Надзорът за законност отстрана на прокуратурата е за законосъобразност на преманите актове и действия и т.н. той може да прави предложения за подобряването й. в същото време администрацията е длъжна да изп.нареждането относно спазването на установените правила относно изп.на наказанията. Това означава че прокурора може да издава нареждане само за отстраняване на незаконосъобр.актове и дейстивия но не за нецелесъобразните актове и действия. Прокурорът ще даде задължително разпореждане тогава когато е нарушен закона!!!, но в затвора се прави се една оценка на риска, която съдържа много компоненти. Органите по изпълнение са длъжни да указват пълно съдействие на прокурора, да му осигурят достъп до затворника по всяко време на денонощието, без присъствието на опр.лица, насаме със лишения от свобода. Абсолютно е забранено подслушването и записването на този разговор. Съдиите могат да се запознават с работата по изпълненито, органите тр.да им оказват съдействие, да им осигурят достъп в работно време, и възможност да разговарят с осъдените но не насаме. Съдиите трябва да бъдат специално натоварени да извършат проверка със заповед на председателят на съда. Органите по изп.на наказ.оказват съдействие на омбуцмана, който има право по всяко време насаме да разговаря с осъдените, той може да прави предложения за закриване на затвори, когато не отговарят на битовите и комунални изисквания и т.н. и да кореспондира с министъра на правосъдието по тези въпроси