1. Предмет и съдържание на Наказателното изпълнително производство. Отношение към други правни отрасли.

Наказателно-изпълнителното право на РБ е самостоятелен отрасъл в системата на действащото право. То е третият, заключителен клон в наказателноправната област, след Наказателното право и Наказателното процесуално право.
То е обособена система от правни норми със самостоятелен предмет на регулиране – обществени отношения, които възникват при и по повод изпълнението на наложени с присъда углавни наказания. В предмета на Наказателното изпълнително производство не се включва изпълнението на административни, дисциплинарни и др. видове наказания.

Отношение на Наказателното изпълнително производство към другите правни отрасли. 
Самостоятелният предмет на регулиране е основата за разграничаване от другите правни отрасли:

- Наказателното право осигурява налагането на наказание за извършено престъпление, като определя материалните предпоставки за това: определя кои деяния са престъпления и какви трябва да бъдат наказанията за тях; кои са наказателно отговорните лица и т.н.

- Наказателното процесуално право урежда реда за бързото и пълно разкриване на обективната истина в наказателния процес, справедливото наказване на виновния и освобождаване от наказателна отговорност. Правоотношения, които се развиват в рамките на висящ наказателен процес и приключват с освобождаване от наказателна отговорност или с осъдителна присъда и привеждането и в изпълнение.
Наказателно-изпълнителни правоотношения възникват едва след като НП и НПП са изпълнили своите задачи. Влязлата в сила присъда, с която е наложено наказание на извършилия престъпление и същото да бъде изпълнено, е единственото основание за възникване на наказателно-изпълнителни правоотношения.

– от Административното право. Административното право включва административни наказания, близки с углавните наказания. Това са: глобата, задържането под стража, безвъзмездният труд. Целият комплекс от норми по прилагане на административна принуда се регулира от Административното право – административно нарушение, административно наказание, изпълнение.

- Наказателното изпълнително производство и международното петенциарно право. След края на ВСВ се развива процеса на глобализация. Като основа на новия световен ред е прокламирано последователното отстояване и реалната защита на човешките права и тяхната широка интернационализация.
Още при създаването на ООН в Устава и е декларирано „развитие и насърчаване зачитането на правата на човека и основните свободи, без разлика на раса, пол, език или вероизповедание. Има много актове на ООН в защита на гражданските, политическите, икономическите и социалните човешки права. Между тях се откроява Международната харта за правата на човека и Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 година.

На регионално равнище най-развита е е европейската система за защита на човешките права. Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и Европейската социална харта, посветена на икономическите, социалните и културни права на човека.
От особено важно значение е Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание / ЕКПИ/ ратифицирана през 1994 г.
Забрана за изтезания в Всеобщата декларация за правата на човека и в Международния пакт за граждански и политически права. Нямат задължителен характер.

Минимални стандартни правила за третиране на лишените от свобода.
С препоръка Р /87/ на Комитета на министрите на страните-членки на Съвета на Европа са приети Европейските правила за затворите с подзаглавие „Ревизирана версия на Европа на стандартните минимални правила за третиране на затворниците”. Те си поставят за цел „да определят реални основни критерии, въз основа на които затворническата администрация и проверяващите органи да могат обективно да оценят условията в затворите, тяхното управление и функциониране, за да могат да насърчат усилията към установяване на по високи стандарти. Те са:
- обезпечаване на материалните и морални условия, гарантиращи уважение към човешкото достойнство на затворниците;
- безпристрастно прилагане на правилата без оглед на раса, цвят на кожата, пол, религия, политически убеждения, национален произход, социален, икономически или друг статус;
 - широк институционален и обществен контрол върху дейността на затворничката администрация;
 - сигурен достъп на персонала и на затворниците до националните и международни актове и стандарти;
- ефективна система за защита на правата и интересите на лишените от свобода.