9. Непозволено увреждане: а) обща характеристика и ограничения; б) фактически състав на деликта; в) отговорност за вреди, причинени от другиго; г) отговорност за вреди, причинени от вещи

1. Понятие и характеристика на непозволеното увреждане
1.1 Значение на термина
А. Принципът да не се вреди другиму – той действа наред със специалните средства за защита на различните права и блага, уредени от отделните отрасли.
Б. Като институт непозволеното увреждане представлява система от норми, уреждащи поправянето на вреди извън правилата на договорите. Общите правила са в 45-54 ЗЗД.
В. Като ЮФ – непозволеното увреждане представлява неправомерен юридически факт/фактически състав, от който възниква облигационно отношение, по силата на което определено лице се задължава да поправи противоправно причинена на другата страна по отношението вреда.
1.2 Характеристика на отговорността
А. Същността на отговорността се състои в санкцията за незаконосъобразното развитие на отношенията – настъпват императивно уредени в закона правни последици, състоящи се в задължаване на отговорното лице. Предварително освобождаване е невъзможно. Отговорността е имуществена.
Б. Функции – обезщетителна и превантивно-възпитателна.
В. Реализацията на отговорността се извършва в рамките на едностранно облигационно отношение, чрез което се осъществява поправянето на вредата, страни по което са увреденото лице (като кредитор) и деликвентът (длъжник) или трето лице, което носи отговорността. Регресната отговорност може да се ограничи в специален закон, на кредитора се дължи пълно поправяне на вредата.
2.Обективно основание на отговорността
Обективното основание на отговорността включва вреда (винаги необходима), деяние (освен по 50 ЗЗД), противоправност (противоречие с общата императивна забрана на 45 ЗЗД), причинна връзка (може да е усложнена). Деянието може и да не е противоправно (напр. при крайна необходимост), но вредата – винаги.
3. Принцип на генералния деликт
Формулиран в общото правило на 45 ЗЗД. Забраната има гражданскоправен характер. Тя е универсална – задължение на всички към всички и по отношение на всички ценности (права, блага, интереси).
4. Специални състави на непозволено увреждане
• Отговорност за вреди, причинени от друг – 47-49 ЗЗД
• Отговорност за вреди, причинени от вещи и животни – 50 ЗЗД
• Отговорност за вреди, причинени при нарушаване на облигационното отношение от трето лице – 21/2 ЗЗД
• Преддоговорна отговорност – 12 ЗЗД
• Отговорност за вреди, причинени от незаконни актове и действия на държавни органи – ЗОДОВ
• Отговорност на работодателя и на работника за вреди, причинени на другата страна по трудово правоотношение – по КТ
• Отговорност за вреди, причинени от замърсяване или увреждане на околната среда
• Отговорност на производителя за вреди от дефект на стоки
Непозволено увреждане – има три системи на формиране на състава на непозволено увреждане.
1.Система – казуистична – римското право познава 4 вида деликти.
2.Система на генералния деликт – това е системата на българското облигационно право.Общия състав – чл.45 ЗЗД.Допълващи състави – чл.47 – 50 ЗЗД.
3.Система на специалните деликти.
Система на генералния деликт – отговорност за собствено поведение – чл.45 ЗЗД.
Чл.47,48,49 ЗЗД – отговорност за вреди причинени от чуждо поведение.
Чл.50 ЗЗД – отговорност за вреди произлезли от вещи.
Отговорност за вреди , причинени от другиго.
Правната уредба се съдържа в чл.47 – 49 ЗЗД.
Чл.47.Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.
     За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.
48.Родителите и осиновителите, които упражняват родителските права,отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
     Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него.
     Тия лица не отговарят, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.
49.Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
І.Отговорност за вреди, причинени от неделиктоспособен – чл.47(1) ЗЗД – критерият е като за невменяемост.Неделиктоспособно е лице, на което липсва или интелектуалния момент или волевия момент /т.е. способността да ръководи постъпките си/. Неделиктоспособните лица не носят деликтна отговорност.В чл.47(1) няма възрастова граница за деликтоспособността.Но съгласно съдебната практика , това е 14 год.възраст. Неделиктоспособните не носят отговорност за вреди причинени от непозволено увреждане.За причинените от тях вреди , отговарят други лица – които имат задължение да упражняват надзор над тях.Правното задължение може да произтича от НП , ИАА или договор.Вината на упражняващия надзор се презумира.
ІІ.Отговорност за вреди, причинени от родители и настойници – чл.48 ЗЗД. Ако детето е между 14 и 18 год. в зависимост от психическото му състояние , то може да е деликтоспособно.За причинените от него вреди , отговарят и родителите /настойниците/ при определени предпоставки. Попечителя не отговаря.
1.Родители – трябва да има правоотношение родител – дете.Родителя не трябва да е лишен от родителски права , а когато има съдебно определен ред за упражняване на родителските права – правата трябва да са му дадени на него.Детето трябва да живее със съответния родител.При наличието на тези предпоставки , родителя носи отговорност за вреди причинени от непозволено увреждане.
2.Настойници – детето трябва да живее при настойника.Настойника може да е определен от закона.Такъв настойник не носи отговорност по чл.48.- напр. медицински настойник в заведение за деца без родители.
Отговорността по чл.48 е виновна.Вината се презумира.За да се освободи от отговорност родителите и настойниците трябва да докажат , че не са могли да предотвратят вредите.
ІІІ.Отговорност на възложителя за вреди причинени при или по повод възложена работа – чл.49 ЗЗД.Елементите на юр.състав са три:
1.елементите на юр.състав по чл.45 + ;
2.непозволеното увреждане да е извършено при или по повод възложена работа.
Възлагане на работа – 2 схващания за определение:
1.чисто фактическо състояние;
2.правно явление /прието в съдебната практика/. Възлагането е правоотношение между изпълнителя и възложителя, по силата на което изпълнението е подчинено на възложителя.Работодателя по силата на чл.49 ЗЗД носи отговорност.Следователно няма възлагане когато липсва правна връзка.Няма възлагане , когато няма отношения на зависимост /както при договора за изработка, договора за поръчка /.
Деликтът трябва да е осъществен при или по повод някаква работа , т.е. да има връзка изразяваща се в това , че деликтът или е осъществен или при по подготвителни действия , или при действия на приключване на работа или по време на работа.
Носената отговорност на възложителя е обективна невинна отговорност.Увредения има възможност за обезщетение срещу две лица – непосредствения деликвент и възложителя.Увредения може да избере от кого да получи обезщетение.Ако потърси обезщетение от възложителя – възложителя има регресно вземане срещу непосредствения деликвент за цялото обезщетение.
Отговорност за вреди, произлезли от вещи.Отговорност на държавата за вреди.
Отговорност за вреди произлезли от вещи – чл.50 ЗЗД - За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.  Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.
Когато една вещ се използва правомерно и въпреки това тя причинява вреди за едно лице. Т.е. липсва противоправност , следователно липсва и вина.За вредите в този случай отговаря собственика или упражняващия надзор.
Ограничения на приложното поле на чл.50 ЗЗД:
1.когато увредения се е самоувредил ;
2.когато вещта е послужила за деликт по чл.45 ЗЗД;
3.когато вредите са резултат от непреодолима сила.
Следователно по чл.50 се отговоря основно за случайно събитие.
Отговорност на държавата за вреди – такава отговорност се носи само по ЗОДВПГ.
Чл.7 К.- държавата отговаря за вреди , причинени от нейни органи и служители.По реда на ЗОДВПГ държавата не отговаря за вреди , причинени на юр.лица. ЗОДВПГ установява 2 гр. фактически състави :
І.Свързани с административната дейност на държавата:
1.отговорност за вреди , причинени от нищожни административни актове;
2. отговорност за вреди , причинени от отменени ад.актове;
3. отговорност за вреди , причинени от незаконосъобразни действия на административния орган.
1 и 3 се установяват в съдебно производство.
ІІ.Свързани с правозащитните и органи в сферата на наказателното правосъдие и административното правосъдие – 6 състава:
1.налагане на мярка за неотклонение , задържане под стража , която е в последствие отменена като незаконосъобразна;
2.когато срещу лицето е повдигнато обвинение за извършено престъпление , а наказателното производство е прекратено или лицето е оправдано;
3.когато лицето е осъдено по НК или му е наложено административно наказание и те в последствие са били отменени като незаконосъобразни;
4.когато на лице е наложена принудителна административна мярка , която в последствие е отменена като незаконосъобразна;
5.налагане на принудителни медицински мерки и те в последствие са били отменени като незаконосъобразни;
6.когато едно лице е осъдено с наказание по НК или на административно наказание и е изтърпяло повече от наложеното му наказание.
При тези състави държавата носи отговорност /деликтна е/ за причинени вреди.На обезщетение подлежат и имуществени и неимуществени вреди.При компенсацията на вини – чл.51(2) ЗЗД – е без значение дали увредения има вина или не.
Чл.51.Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Когато държавата плати обезщетение, тя има регресно вземане.За вреди причинени от административната дейност – държавата при всички случаи има регрес срещу нейния служител, причинил вредите. При вреди причинени от правозащитната дейност – държавата има регрес винаги в пълен размер срещу лицето – неин служител, причинило вредите.