8. Разваляне на договор: а) предпоставки и основания; б) чрез едностранно волеизявление; в) разваляне по съдебен път; г) последици, риск, обезщетение

Неизпълнението на един двустранен договор не прекратява съществуващото облигационно отношение. Колкото и време длъжникът да не изпълнява облигационното отношение остава. Страните обаче могат да имат интерес да прекъснат облигационната връзка и този е смисълът на развалянето.
Развалянето е институт, който намира приложение само при двустранните договори. Това не означава, че едностранните договори не могат също да бъдат прекратявани, но за тяхното прекратяване има специални правила.
Възможно е страните да уговорят начин за едностранно прекратяване на двустранния договор, различен от установения в закона. Обаче напр. при договори, които се отнасят до вещни права върху недвижими имоти законодателят е предвидил специален ред, съдебен. Проф. Кожухаров смята, че може да се избегне този съдебен ред, но това мнение може би не е съвсем точно - това не може да става по всякакъв начин, то може да стане, ако напр. се уговори отметнина, но не с каква да е уговорка. разбира се страните винаги могат да се уговорят, че всяка една от тях може да прекрати двустранния договор, напр. като не дава срок. Но не всички уговорки са по принцип допустими.
Нормативната база на уреждането на развалянето се съдържа в ЗЗД:
Чл.87. Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това.
Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.
Чл.88. Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.
Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.
Предпоставките на развалянето - елементите на юридическия факт, който поражда правото а се развали договора.
1.Наличие на неизпълнение, което трябва да представлява едно съществено нарушение. Това следва от чл.87/4 ЗЗД:
2.Наличие на вина - неизпълнението трябва да бъде виновно// или да отговаря
3.Страната, която разваля двустранния договор трябва да бъде изправна - тя трябва или да е изпълнила, или да е готова да изпълни. Ако страната е изпаднала в забава като кредитор, тя не може да развали двустранния договор. Тя не може да го развали и, ако може да и се противопостави възражение за неизпълнен договор. Възможно е обаче и двете страни да са неизправни - това само по себе си не прекратява облигационното отношение. Може ли да се развали такъв договор? Доминира виждането, че е възможно разваляне в този случай и смисълът от това е да се прекрати една облигационна връзка, която така или иначе няма никакво значение.
Самото разваляне може да се извърши по два начина:
І. Правилото: развалянето става е едностранно изявление. Според практиката на ВС страната, която може да развали договора с едностранно изявление няма интерес да го разваля по съдебен ред, следователно не може да предявява иск, такъв иск е недопустим. Самото едностранно изявление от гледна точка на неговото съдържание е обикновено изявление, в което се посочва, че страната смята или ще смята след изтичането на определен период от време договора за развален. Едностранното изявление за разваляне трябва да се различава от "предизвестието". Предизвестието има действие за в бъдеще, с предизвестие се прекратяват някои договори, напр. за наем, влог, дружество.
Едностранното изявление за разваляне трябва да се различава и от т.нар. "отмяна" или "оттегляне" - в тези хипотези няма все още сключен договор.
Правната същност на едностранното изявление: упражняване на едно преобразуващо право.
Самото право да се развали договора е неоттеглимо, но е неоттеглимо от момента, в който бъде получено, т.е. преди това може да се оттегли.
Трябва да достигне до насрещната страна, за да породи действие.
Наследимо е. Ако има обаче няколко наследници всеки от тях може да разваля само такава част от договора, каквато съответства на неговия дял в наследствената маса.
Ако обаче задължението, което не се изпълнява е неделимо и ако длъжници по такова неделимо задължение са две лица, достатъчно е само единият от длъжниците да не го изпълни, за да може кредиторът да развали целия договор - в този смисъл е неделимо право.
По принцип изявлението е неформално, но ако договорът е бил сключен в писмена форма, то трябва да бъде направено писмено. Съществува спор за значението на тази писмена форма:
проф. Кожухаров: форма та е за доказване;
проф. Сталев (Калайджиев): формата е за действителност, тъй като формата за действителност се установява в материалния закон (ЗЗД).
Изявлението се погасява по давност, самото право се погасява по давност, тъй като то е преобразуващо право. Началният момент на давността е завършването на фактическия състав, който го поражда. Правото се погасява с общата пет годишна давност.
По принцип изявлението за разваляне може да бъде условно или безусловно:
1.по правило е условно: законодателят нарича условното изявление за разваляне предупреждение. Условното изявление за разваляне съдържа една покана за изпълнение под краен срок, т.е. дава се срок на длъжника за изпълнение и развалянето настъпва в случай, че длъжникът не изпълни в рамките на този срок, който се дава от кредитора. Самото изявление, тази покана, която се съдържа в него трябва да се различава от поканата, която поставя длъжника в забава. На практика обаче ВС смята, че ако длъжникът е бил поканен да изпълни и той е изпаднал в забава, в изявлението за разваляне не е нужно да се определя нов срок - такова решение има практическата си стойност, макар че едно буквално тълкуване на ЗЗД е неправилно. Самият срок трябва да бъде ясно определен и подходящ за съответния вид задължение;
2.безусловно: може да бъде такова в няколко случая, които са посочени в чл.87/2 ЗЗД:
Виновна невъзможност за изпълнение, която може да бъде пълна или частична. Когато тя е налице не е нужно кредиторът да дава срок за изпълнение и може направо да развали договора;
При фикс - сделките, при които срокът е съществен елемент от съдържанието, т.е те не могат да бъдат изпълнени в друго време, освен в установеното;
Ако длъжникът е изпаднал в забава и кредиторът няма интерес от късното изпълнение също може да развали договора без да дава срок.
ІІ. По съдебен ред. Разваляне по съдебен ред: Само ако е предвидено в закона – 2 случая:
 1.Чл.87(3) – за договори , с които се прехвърлят , учредяват , признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти.
 2.Договори за аренда за повече от 10 стопански години.
 Развалянето по съдебен ред става с конституивен иск /а не възражение/.Предявяването му се погасява с 5 г. давност. Решението с което се отхвърля иска – установително решение. Развалянето настъпва с влизане в сила на решението, има обратно действие.
Когато договорът има действие за вещни права върху недвижими имоти може да бъде развален само по съдебен ред.
При договори, при които и двете задължения са със трайно изпълнение или има две насрещни престации с периодично или частично изпълнение , при развалянето на договора няма обратно действие , действието е за в бъдеще – договор за наем , договор за аренда.
Правни последици от развалянето. При извънсъдебното упражняване, когато не се дава срок за изпълнение правните последици настъпват в момента на волеизявлението.При съдебното – с влизане в сила на конституктивното решение.
 Основна правна последица на развалянето е – премахването на облигационното отношение.Ако по облигационното отношение има нещо дадено от страната то подлежи на връщане по чл.55(1) ЗЗД – 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
При развалянето е възможно да се търси обезщетение за вреди.Законът предвижда възможност да се търси обезщетение – чл.88 ЗЗД.