8. Принципи за определяне на наказанието от съда. Индивидуализация. Алтернативни и кумулативни санкции. Освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание - обща характеристика и видове. Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни.

Общите правила за определяне на наказанието се съдържат в чл.54-59 НК. Открояват се два основни принципа:
1.Принцип на законността-съдът може да наложи наказание единствено за конкретно извършено престъпление. Наказанието трябва да е предвидено в закона за това или за такова престъпление и в тези рамки на особената част се ръководи съдът. За непълнолетните първо се редуцира.
Също така съдът трябва да се ръководи от разпоредбите на общата част на НК относно умисъл, опит, съучастие и т.н.
2.Принцип на индивидуализация на наказанието-конкретизация по вид и размер на наказанието, като съдът взема предвид смекчаващи и отегчаващи обстоятелства (степента на опасност и на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства). Наказанието да е съответно на престъплението. Целите на наказанието: да се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления; да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Тези принципи са строго регламентирани.В противен случай биха създали произвол в съда.Спазването на тези принципи води до индивидуализация на наказанието по вид и размер и налагането му на конкретен субект на престъпление. Това става с помощта относително определени санкции (от-до) за отделните видове престъпления. При наличие на преобладаващи смекчаващи обстоятелства съдът се движи от средата на санкцията до долната й граница, а при отегчаващи обстоятелства-към нейната горна граница, за да бъде фиксирано точно по размер и по вид налаганото наказание. При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се укаже несъразмерно тежко, съдът определя наказанието под най-ниския предел (под специания, но до общия минимум, а глобата – до ½ от специалния минимум) или може да замени доживотния затвор - с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел - с пробация, а за непълнолетните - с пробация или обществено порицание, пробацията - с глоба. (При решаване със споразумение може да се приложи чл. 55 НК и без изключителни или многобройни смекч. обстоятелства. При съкратено съдебно следствие се прилага чл. 58а НК – само за л.с. и дож.затв. – първо се определят и след това се редуцират.)
Съдът може да приложи тези разпоредби и в случаи на опит - поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл.18, ал.2 НК и при помагачество - когато степента на участие на дееца в престъплението е малка.
При кумулативно налагане на две или повече наказания,съдът индивидуализира размера на всяко от тях с оглед целите на наказанието.
Алтернативна санкция-когато съдът избира едно измежду две или повече наказания като най-напред определя най-подходящото по вид наказание,а след това-с оглед на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства-неговия размер.
Освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание
Според НК на всеки виновен субект на престъпление се налага наказание.Не във всички случаи обаче се достига до реално изтърпяване на наложеното наказание. Преди всичко това се прави, за да се въздейства предупредително и възпитателно ,най-напред,върху субекта на престъпление и после върху другите членове на обществото (индивидуална и генерална превенция). НК предвижда т.нар.условно осъждане, предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на наказание и помилване.
1.Условно осъждане- когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или учи, освен ако е задължен да се лекува. Възпитателни грижи се възлагат на определено лице. Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови някоя пробационна мрка (без поправителен или безвъзмезден труд) през изпитателния срок.
Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок, осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.
Ако осъденият извърши непредпазливо престъпление, или не изпълнява проб. мерки, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.
Ако осъдения е подложен на медицинско лечение и без основателна причина прекъсне лечението, съдът постановява да изтърпи изцяло отложеното наказание лишаване от свобода.
При всички случаи след трето престъпление в изпитателния срок изтърпява всичко.
2.Предсрочно освобождаване
Предсрочното освобождаване се постановява само от съда и има приложение само в случаите,когато една наложена присъда, и то лишаване от свобода, е в процес на изпълнение. Освобождаването засяга срока на лишаването от права (съмо длъжност и професия), а съдът можа да освободи от изтърпяването им. То бива два вида:
Условно предсрочно освобождаване. Съдът може да постанови този вид при наличие на следните предпоставки:
а)изтърпяващият наказание да е пълнолетен;
б)с примерно поведение и честно отношение към труда да е доказал за своето поправяне;
в)да е изтърпял фактически (без да се взема предвид зачитане) не по-малко от половината от наложеното наказание.
При опасен рецидив разпоредбата на чл.70 ал.1 може да се приложи,ако осъденото лице е изтърпяло фактически не по-малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години. Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.
При освобождаване за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието,но не по-малко от шест месеца.През това време съдът може да постанови пробационна мярка (без поравителен или безвъзмезден труд) като вземе предвид доклад от пробационния служител.Ако по време на изпитателния срок осъдения извърши ново умишлено престъпление (не само ОХ), за което се предвижда наказание лишаване от свобода или не изпълнява постановената пробация,той изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, а за непредпазливо – изцяло или отчасти.
Безусловно предсрочно освобождаване. Съдът го постановява,когато:
а)изтърпяващият наказанието е непълнолетен;
б)ако той се е поправил;
в)ако е изтърпял фактически не по-малко от една трета от наложеното му наказание.
Ако това предсрочно освобождаване се прилага по отношение на пълнолетен,който е извършил престъплението като непълнолетен,то се превръща автоматично в условно.
3.Помилване
Помилването е конституционноправен институт,посочен в чл.98,т.11 от Конституцията.То представлява конституционно правомощие на Президента на Република България да прояви милост спрямо осъдено лице като опрости изцяло или отчасти наложеното му наказание,а смъртното наказание, доживотния затвор без замяна и доживотния затвор - да опрости или замени.
Помилването,което се осъществява с указ от Президента на Републиката,се различава от амнистията,която представлява законодателен акт на Народното събрание,с който се заличава престъпният характер на определено деяние или освобождава от НО и последиците на осъждането. (Срв. помилваща амнистия – последната е такава.)
Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни. Вж. Въпр. 1 т. 3!