7. Договор: а) понятие и видове; б) разграничение между договора в облигационното, търговското и трудовото право; в) сключване на договора, форми; г) предварителен договор и договор в полза на трето лице

Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Днес дефинирането на договора става въз основа на понятието за сделка.
 Сделката има 2 белега :
 1.Тя е частноправно волеизявление, което е насочено към пораждане на гражданско правни последици;
 2.Тя е волеизявление.
 Договорът притежава тези два белега, но също така има и свой белег.Този белег е, че той е съглашение т.е. съвпадение на две насрещни волеизявления (или няколко еднопосочни – при многостранните).За да имаме съглашение е необходимо тези волеизявления да съвпадат по съдържание.Договорът е юр.факт с най-голяма практическо значение в цялото частно право.Това е така защото сделките са единствените Юр.факти, които дават възможност – субектите сами да определят правните последици.
 Видове договори
 1.Едностранни и двустранни.
 Когато от договора възникват за едната страна само права , а за другата срана само задължения, то договора е едностранен. Когато от договора възникват задължения и за двете страни , такива които взаимно обуславят своето съществуване , то договора е двустранен.
 несъвършени Двустранни договори – те са разновидност на едностранните договори. Характерното за тях е , че за едната страна възникват само задължения, а за другата страна само права.Ако след сключване на договора настъпят определени юр.факти те могат да породят задължения и за другата страна , тогава договора е двустранно несъвършен. (при поръчката – задължение за разноските)
 При двустранните договори съществуват специални правила , които установяват техния взаимен характер:
1) функционална връзка
1.       при двустранните договори се допуска възражение за неизпълнен договор
 3.при двустранните договори се прилага института за разваляне – чл.87 и чл.88 ЗЗД.
2.при двустранните договори действа правило за разпределяне на риска при обективна невъзможност – чл.89 ЗЗД. (вж. по-горе – е за Дл.)
 Чл. 89. При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение.
2) генетична връзка
– Основанието на двустранните е насрещното задължение
-          Двустранните са възмездни

Ненаименованите договори / за гледане и издръжка / не са уредени.
 Едностранните сделки са допустими само ако това е предвидено.

Б)
Облигационни договори за вещни права. Брачен договор и договор с приемно семейство.
В трудовото право – индивидуален и колективен. Допълнителни споразумения. Възможно е ИТПО да възникне и без ТД. Особени правила
В търговското право -  по-голяма подвижност на оборота и по-голям професионализъм – правила в различна посока. Субсидиарно – ЗЗД. Особени – устройствени актове.
Договори за концесия, ПЧП, обществени поръчки, приватизация. Споразумения по АПК.
Процесуални договори – спогодби и арбитраж (не всякакви са допустиим)

В)
Сключване на договора.
При сключване на договора на първо място трябва да имаме предложение или оферта. Второто условие е приемането или акцепта. Налице е съгласие , когато предложението се приеме.
Чл.13.  Предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока,който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането.
         Ако предложението бъде оттеглено, то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението.
         При липса на срок за приемане, предложението, направено на присъствуващ,губи силата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отправено до неприсъствуващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането.
         Приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя преди или най-късно едновременно с него.
         Ако от късно пристигналото приемане на предложението се вижда, че е било изпратено навреме, договорът се счита сключен, освен ако предложителят незабавно извести другата страна, че счита приемането за закъсняло.
         Чл.14.  Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.
     Ако след изпращане на приемането някоя от страните умре или изпадне в състояние, което е причина за поставяне под запрещение, договорът се смята сключен.
     Договорът се смята сключен в мястото, където е направено предложението.
Правен режим на офертата
това е едностранно волеизявление , с което автора му заявява , че желае да сключи определен договор. Офертата бива два вида: до точно определено лице; и публична /неограничен кръг лица /.Форма на офертата – всички изисквания за договора важат и за офертата.Съдържание на офертата – тя съдържа цялото съдържание на бъдещия договор.
1 част – съществено съдържание – без това сделката не може;
2.част – несъществено съдържание –дели се на :
    - естествено – правните последици , които възникват и без да са уговорени ;
    - случайно – правните последици които ако не са уговорени , няма да възникнат.
Правни последици от офертата настъпват в момента , в който офертата достигне адресата си.Офертата има два вида действие:
1/ незадължително действие на офертата;
2/обвързващо задължително действие на офертата.
При липсата на обвързващо действие офертата е отегляема, докато не бъде приета.При обвързващото действие веднъж направена за определен период от време офертата не може да бъде оттегляна.Относно периодът от време самия оферент трябва да посочи срока.Ако няма такъв вписан срок – това е времето , което е необходимо за да се запознаем с офертата.За да се постигне съгласие за сключване на договора е необходимо насрещното волеизявление.Приемането е волеизявление на адресата, с което изразява съгласие за сключването на договора.Трябва да има безусловно съгласие – “ да “.Правни последици – когато волеизявлението стигне до автора на офертата е налице сключен договор.
Време и място за постигане на съгласие:
1.сключване на договор между присъстващи – счита се за сключен , когато и двете лица се намират на едно и също място и възприемат волеизявлението в момента на извършване.
2. сключване на договор между отсъстващи – лицата са на различни места , волеизявлението се приема след известен период от време.Тук имаме няколко момента:
1.период – извършване на волеизявлението;
2.момента на изпращане на волеизявлението;
3.момента на получаване на волеизявлението;
4.момент на узнаване за волеизявлението.
Договорът се счита за сключен от момента на получаване на волеизявлението при отсъстващи.

Г) Предварителен договор.
Чл.19 ЗЗД  Предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма.
Предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.
Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор.  В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.
Предварителния договор е съглашение по силата на което една или две страни се задължават в определен период от време да сключат договор за възникване на желаното от тях. С предварителен договор може да се организира сключването на различни видове окончателни договори / без дарение а понякога и завещание /.
Най–често срещаните предварителни договори са за продажба на недвижими имоти. Предварителния договор е от категорията на организационните договори. Предварителния договор е неформален по начало.
Видове предварителни договори
1.Едностранен – само едната страна има задължение за сключването на окончателния договор. Пример:задължа се да продам апартамента си , на който Вие сте сега наемател , ако решите да го купите да края на наемния срок.
2.Двустранен – и за двете страни има задължение да сключат окончателен договор. Пример:аз се задължавам да продам апартамента си, а вие се задължавате да го купите.
Вещни последици – противопоставимост от вписването. Специално производство за обявяване на окончателния за сключен. Дължимост на данъци за имота.
Договор в полза на трето лице.
Чл. 21. (1) Договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи.
(2) Трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение.
Чл. 22. (1) Може да се договаря и в полза на трето лице. Уговорката в полза на третото лице не може да бъде отменена, след като то е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползува от нея. Уговарящият може да си запази правото да отмени тая уговорка или да замени третото лице.
(2) Обещателят може да противопостави на третото лице възраженията, които произтичат от договора, но не и възраженията от други отношения с уговарящия.
(3) Ако договорът, от който третото лице черпи правото си, бъде отменен по иск на кредиторите на уговарящия, третото лице е длъжно да върне само онова, което уговарящият е дал по договора.
От него за третото лица могат да възникнат само права; Той е напълно допустим.
Правото за третото лице възниква от момента на сключване на договора (зависи от валутното отношение).
Договорът в полза на трето лице е съглашение между две лица , уговарящ (стипулант) и обещател (промитент) .Те се уговарят за едно трето лице (бенефициер), че ще възникне право , дори това трето лице да не знае за възникването на едно субективно право.
Когато две лица се уговарят, че цената от продажбата ще бъде дадена на едно трето лице – това не е договор в полза на трето лице.
Приложно поле 1.Лични застраховки в полза на трето лице; 2.Договори за наем, издръжка и рента.
Обещаване действието на трето лице.
Чл. 23. Този, който е обещал задължението или действието на едно трето лице, е длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице откаже да се задължи или ако не извърши обещаното действие.