6. Отговорност за вреди:а) определение и видове вреди; б) граници на отговорността; в) причинна връзка; г) поправяне на вредите

Вреда.
Това е неблагоприятното въздействие върху правната сфера (имуществени и неимуществени - лични права).
 Морални вреди
Морална или неимуществена е вредата, която не засяга имуществото на кредитора, респективно на увреденото трето лице, а накърнява техните чисто лични, научни, естетични или морални интереси.
Редица законодателства допускат обезщетяване на морални вреди само в случаите, изрично предвидени в закона. Дали една вреда е действителна и сериозна – това съдът може да прецени. ЗЗД предвижда, че „обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост” (чл. 52, ЗЗД).
Размерът на имуществените вреди се определя от размера на претърпените загуби и пропуснати ползи. Тези мащаби не са приложими към неимуществените вреди, защото тук боравим с блага, които не търпят парично оценение.
Материални вреди
Материална или имуществена вреда е тази, която засяга материалните интереси на кредитора, респективно на увреденото трето лице – неговите имуществени права.
>> претърпени загуби – имуществената вреда може да се изразява в едно намаление на настоящото имуществено състояние на кредитора – на увредения. Вследствие на неизпълнението той обеднява с нещо – претърпява една загуба.
>> пропусната полза – имуществената вреда на кредитора моеж да се заключава в това, че той пропуска да осъществи една полза – че пропуска да увеличи имуществото си, макар да са съществували всички изгледи за това. Неизпълнението го лишава от тази възможност – една сигурна облага.
Пропуснатата полза е тази, която при обикновения ход на нещата или според особените обстоятелства на конкретния случай би могла с вероятност да се очаква. Понеже тук боравим с вероятност, установяването на факта, че действително е била пропусната възможността да се реализира една полза, създава немалко затруднения на практика.
Имуществена вреда съставлява разликата между имотното състояние на кредитора след неизпълнението на задължението и имотното състояние, което би имал, ако задължението би било изпълнено. Разликата между тези две величини образува имуществения интерес на кредитора от точното изпълнение на задължението – от ненастъпването на ведоносното неизпълнение. Този имуществен интерес, тази разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда (чл. 82, ЗЗД).
ГРАНИЦИ НА ОТГОВОРНОСТТА
При договорната и деликтната отговорност има една обща граница –
 1.вредите да са преки и непосредствени.Ако вредата е само в резултат на неизпълнение – тя е пряка.А ако е в резултат на други причини – тя е косвена.
 Преките вреди подлежат на обезщетяване – причината за вредата е човешко действие / неизпълнение / , от което тя следва закономерно , дължи се пряко на вредоносното действие.Тя е пряка дори когато не е непосредствено следствие от неизпълнение.
 Косвените не подлежат на обезщетение – тя е случайно следствие на определено човешко действие / неизпълнение /.Настъпва под влияние на други причини.
 При договорната отговорност има още две граници:
 2.Вредата да е предвидима – това са вредите , които длъжника би могъл и трябва да представи като нормална и вероятна последица от неизпълнение.Тя се преценява към момента на сключване на договора , от гледна точка на грижата на добър стопанин дали се очакват вреди. Но има изключение:ако длъжника е действал недобросъвестно , той дължи обезщетение за всички вреди включително и непредвидимите.
3.Граница – при договорната отговорност се обезщетяват само имуществени вреди.Само по изключение неимуществените вреди се обезщетяват и то със специална правна норма.
 Компенсация за вини – 3 предпоставки:
 1.Вредата може да е в следствие от поведението и на длъжника и на кредитора – при деликтна и при договорната отговорност.При деликтната отговорност – чл.51(2) ЗЗД – обща неделима вреда.
 Чл.51(2) Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
 При договорната отговорност – чл.83(1) ЗЗД - 83. Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства , за които кредиторъте отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.
 а/ трябва да има единна неделима вина;
 б/ причинна връзка между вината и поведението на кредитора;
 в/ виновно неизпълнение на кредитора.
 2.Причинна връзка между общата неделима вина и поведението на увреденото лице.
 3.Поведението на увреденото лице трябва да е противоправно.
 При деликтната отговорност не се изисква вина на увреденото лице.При наличието на тези 3 предпоставки деликтната отговорност се намалява по размер.
ПРИЧИННА ВРЪЗКА – тя е философска категория. Причинната връзка се разглежда като необходимо следствие на конкретно човешко деяние, ако вредата закономерно произтича от самото деяние, т.е. между вредата и деянието има причинна връзка, когато деянието е решаващо, вътрешна е необходимо /а не случайно / свързано с резултата т.е. закономерно води до настъпване на вредоносните последици. В теорията са известни две концепции за причинната връзка: необходимо условие и адекватна причина. В много случаи действат множество причини, но една от тях е необходимото условие за настъпване на вредата. Само онази, която адекватно предизвика настъпването на резултата, е правнорелевантната причина и между деянието и резултата има правна връзка. Правната връзка е обективен елемент на отговорността и тя трябва да се докаже от самия пострадал; за настъпването на една вреда може да е допринесъл и самия увреден. Тогава казваме, че тя е съпричинена, че тя се дължи на две необходими за настъпването и причини – на поведението на дееца и на увредения. Тук имаме обща вина. Тази обща вина, това общо съпричиняване на резултата е основание за намаляване на отговорността на дееца.
ПОПРАВЯНЕ НА ВРЕДИТЕ /ОБЕЗВРЕДЯВАНЕ/
 1. Неимуществените вреди се обезщетяват винаги, когато са резултат на деликт (непозволено увреждане). Когато имаме договорна отговорност съдебната практика не приема да се обезщетяват неимуществените вреди.
 2. Имуществени вреди. Те се обезщетяват и при договорна и при деликтна отговорност.
 а/ претърпени загуби: намаляване на наличното имущество, отпадане на права, намаляване стойността на определени права, обременяване със задължения (среща се по-рядко).
 б/ пропуснати ползи: нереализирано сигурно имуществено увеличение. Проверява се дали увеличенето е било сигурно (абсолютно или с висока степен на сигурност) и дали не се дължи на противоправно или неморално основание.
 3. Определяне на обезщетението - то е разликата между сегашното състояние на правната сфера и състоянието преди настъпване на вредата. Ако след обезщетяване на правната сфера, тя ще е с по - голяма стойност, отколкото ако не би имало вреда, стойността над нормалното й състояние може да се прихване.
 4. Поправяне на вредите - осъществява се чрез обезщетяване, което е реализиране на гражданската отговорност. То може да бъде в пари: при деликт и при договорна отговорност или в натура: обикновено при договорна отговорност. На практика по - често се обезщетява в пари. Натуралното обезщетяване се изразява във възстановяване на имуществото във вид, който то е имало преди нанасянето на вредата.
 5. Критерии за определяне размера на обезщетението.
 а/ афекциозен (афектационен?): прилага се при деликт. Това е стойността, която увреденото има за претърпелия вредите. Включва претърпени загуби, пропуснати ползи и неимуществените вреди.
 б/ пазарен: обезщетението се определя, в зависимост от пазарната цена (стойността в гражданския обмен). Не се отчита индивидуалната имуществена стойност на загубата. Включва пропуснати ползи и претърпени загуби. Като стойност винаги се включва в обезщетението.
 в/ относителна: отчита индивидуалния интерес на кредитора - цената, на която той би продал. Включва пропуснати ползи и претърпени загуби. Обезщетява се при договорната отговорност.
 6. Момент на определяне на стойността. Съдът приема стойността към момента на устните състезания пред първа инстанция, а при обжалване - пред втора инстанция.
 7. Особеност на паричните задължения.
 а/ вредата се поправя чрез парична престация.
 б/ винаги се дължат лихви - основния лихвен процент на БНБ за рефинансиране на банките + 10 пункта.
 в/ ако щетите на кредитора са по - големи от лихвите, той може да иска обезщетение, но трябва да докаже размера им.