4. Сроковете в гражданското право: а) видове срокове, последици; б) начало и край на сроковете; в) спиране и прекъсване на давностните срокове; г) действие на изтекла давност; д) преклузивни срокове

В Гражданското законодателство сроковете се уреждат от общи правни норми като чл.72 ЗЗД и от специални за отделните видове срокове. Сроковете са периоди от време. В зависимост от това кой ги установява сроковете биват: законни, съдебни, административни и договорни. Според правните им последици те биват правопрекратяващи, правопораждащи или правопроменящи.
Сроковете на погасителната давност имат значение за защита на субективни права. След изтичането им задълженото лице може да предизвика прекратяване на възможността за защита на правото чрез органите на съдебната власт.
Давностните срокове са периоди от време с начален и краен момент. Правните им последици не се прилагат служебно, а въз основа на волеизявление на заинтерисованото лице. Давностните срокове могат да бъдат ; придобивни или погасителни.
Погасителната давност е период от време, през който притежателят на правото не го упражнява в следствие на което не настъпват други ЮФ с погасителен ефект. Придобивната давност се свързва с упражняване на фактическа власт в/у вещ , която владелецът третира като своя през определен период от закона срок.
Погасителната давност има за правна последица отпадане на възможността за защита и принудително осъществяване на правото, докато придобивната е първично основание за придобиване на вещни права. Действието на придобивната давност се свързва и с прекратяване на вещните права на предишния собственик и придобитата по давност вещ и на лицата на които той е учредил права.
Придобивната давност е институт само на вещното право , докато погасителната давност принадлежи към общата част на ГП и намира широко приложение както във всички клонове на ГП, така и в останалите отрасли на частното право и за имуществени права от публичноправен характер-като вземания на държавата за данъци и такси.
В частното право има освен давностни и други срокове,които имат значение при упражняването и защитата на субективните права. Тези срокове се наричат прекратителни или преклузивни. За преклузивните срокове няма обща правна уредба.Като преклузивни се квалифицират сроковете по гл. 6 от СК за исковете за оспорване на бащинство, припознаване и др., срокът по чл. 87 ЗЗД, чл.32. ЗС и др.
Докато давностните срокове могат да се установяват само с нормативен акт, преклузивните срокове за субективни права могат да се уговарят м/у страните в техните сделки, напр. прекратителен срок в договор за наем , влог и др.
Преклузивните срокове, които се уговатят м/у страните, могат по тяхно съгласие да се скъсяват или удължават, докато това не е допустимо по правило при погасителната давност.
Началният момент на погасителната давност се свързва с възникване на правото на иск в материален смисъл, т.е. с превръщане на субективното право в притезание, докато преклузивните срокове започват да текат от възникване на субективното право.
Преклузивните срокове не подлежат на спиране и прекъсване и се прилагат служебно от държавните органи, докато обратното важи за погасителната давност.
Отказ от изтекъл преклузивен срок е недопустим , за разлика от давност- чл. 113 ЗЗД.
Правното действие на преклузивните срокове се състои в прекъсвне на субективното право и на съответстващото му правно задължение и настъпва автоматически с изтичането на срока. Изпълнение на правното задължение след изтичане на срока е лишено от правно основание и подлежи на връщане.
Има и рекламационни и гаранционни срокове – които нямат обща уредба, различно е значението – дали са процесуална пречка. Инструктивни срокове – нямат влиянието върху спорното право.
Давностните срокове могат да се разпределят и по продължителност. Според това дали са общи или за специален вид сделки и права. Най- кратки са по КТ, ТЗ (менителнични) и за недостатъци на движими вещи; най-дълги по ЗОПДНПИ – 15 г.
НАЧАЛО И КРАЙ НА СРОКОВЕТЕ
Съгл. Чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, когато вземането стане изискуемо. Този момент е установен като начало на давността при облигационните права, за които е предвиден срок за изискуемост.Съгл. чл. 114, ал. 2 когато е уговорено , че вземането став изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в които задължението е възникнало. За вземанията от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. Ако той е известен от момента на извършване на деликта срокът започва да тече от този момент. При вземания от непозволено увреждане има комплицирани случаи, при които давността не започва да тече от един и същ начален момент за всички вреди.
При искове за неустойка за забава давността започва да тече от последния ден за който се начислява неустойката.
При договор сключен под отлагателен срок, началният момент е настъпването на срока.От деня на сбъдването на отлагателното условие започва да тече давността.
Когато е уговорено , че длъжникът ще изплати когато има възможност за това, кредиторът има право да иска съдът да му определи достатъчен срок, след изтичането на които започва да тече давността.
При вземания за дадено без основание чл. 55, ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от получаването на престацията.
При вземания за дадено въз основа на отпаднало основание ПД започва да тече от осъществяване на ЮФ, който предизвиква отпадане на основанието.
Давностния срок за унищожаване на сделки по чл. 32 ал. 2 ЗЗД, започва да тече от навършване на пълнолетие, прекратяване на запрещението, откриването на грешката или измамата и др., а по чл. 33 (КНЯНУ) – от сключването. (Под формата на възражение не се изсрочва по давност.)
За искове по чл. 195 ЗЗД поради недостатъци на продадената вещ, началото на давността е предаването на вещта. (Тези давностни срокове са по изключение частично диспозитивни.)
Краят на погасителната давност се определя, като се отчита срока от началния момент според установената в закона продължителност за конкретния случай и се спазят правилата за броене на сроковете по чл. 72 ЗЗД. (Чл. 72. Срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден. Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден. Когато срокът изтича определено число дни преди известен ден, този ден, както и денят на изтичането на срока не се броят. Писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграфа или с радиограма до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока. Под начало на месеца се разбира първото число, под среда на месеца - петнадесетото число и под край на месеца - последният ден на месеца.)
СПИРАНЕ И ПРЕКЪСВАНЕ НА ПД
След като е започнала да тече давността е възможно да се появят такива факти, които представляват пречка от правна и от др. гледна точка носителят на субективното право да го упражни.
В чл. 115 ЗЗД са уредени изчерпателно онези обстоятелства, при натъпването на които и докато те съществуват изтеклият период от време не се включва в погасителната давност.
За да могат обстоятелствата от чл. 115 ЗЗД да предизвикат спиране на давността е необходимо да е налице притезание, спрямо което давността се прилага и тя да е започнала да тече , но да не е изтекла напълно.Давността не тече м/у деца и родители докато последните упражняват родителските си права.Тя не тече в отношрнията с този родител, който упражнява представителна власт и попечителско съдействие, а не и спрямо този, който е лишен от родителски права. Давността не тече м/у намиращите се под настойничество и попечителство и техните настойници и попечители докато трае настойничеството и попечителството.
Същото се отнася и за вземания за обезщетение на ЮЛ с/у техните управители, докато последните са на служба. Отнася се и за вземания за обезщетение на ЮЛ с/у ФЛ, които са в състава на представителния орган.
Давностен срок не тече за вземания на ненавършили пълнолетие и на поставени под запрещение лица за времето, през което нямат назначен законен представител или попечител и в 6 м. след назначаване на такъв или след прекратяване на недееспособността.
Давностен срок не тече докато трае съдебният процес относно вземането, когато е предявен иск за субективно право. В този случаи спиране на давността настъпва само ако искът бъде уважен с влязло в сила решение.
Ако давностният срок изтича по време когато кредиторът или длъжникът са военно мобилизирани, искът може да се предяви до изтичане на 6 месеца от демобилизацията.
Между съпрузи
Докато са в сила обстоятелствата , които са основание за спиране на погасителната давност изтеклия период от време не се включва в срока на давността. Давността се удължава с периода от време, през които не е текла.
Съгласно чл. Чл.116. Давността се прекъсва:
При обстоятелства от които личи, че носителят на субективното право проявява активност да го упражни но това не става поради лошото имуществено състояние на длъжника са дава възможност ч/з прекъсване на давността да се осуети нейното изтичане и лишаване на притежателя от правото на правна защита.
Прекъсването на погасителната давност може да настъпи само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но още не е изтекла.
А) Едно от основанията за прекъсване е признаването на вземането от длъжника. Това може да стане изрично като се декларира, че лицето има правно задължение към носителя на притезанието или се обещае изпълнение в бъдеще. Признаването на задължението може да се извърши и с конклудентни действия, като плащането на лихвите на задължението и др. Признаването може да се извърши лично или чрез представител. То трябва да се адресира до носителя на притезанието, до негов представител или да се направи пред държавен орган сезиран с искане за защита на субективното право.
Б) С предявяването на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Но с уважаване на иска за обезщетение поради непозволено увреждане за определен период от време не се прекъсва давността спрямо притезанието за друг период от време.
Възражението прекъсва погасителната давност ако се отнася до права, за които тя тече и се прекъсва от лице което осъществява свое субективно право ч/з него.
В) Друго основание е предприемането на действия за принудително изпълнение. Такива действия могат да се предприемст след издаване на изпълнителен лист. Изпълнителното дело се образува по молба на притежателя на неосъщественото притезание, който е взискател по делото.
Съгл. Чл.117 ал.1 ЗЗД, от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Това означава че изтеклият срок до прекъсването загубва своето правно значение като давност. Новата давност започва да тече от настъпването на основанието за прекъсване. При иска и възражението този момент е влизането в сила на решението с което са уважени. (2) (изм.,ДВ,бр.12 от 1993 г.) ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

ДЕЙСТВИЕ НА ИЗТЕКЛАТА ДАВНОСТ
Давността не важи поначало за лични права, за установителни искове, за делба; за право на собственост;
Според чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно.Нейните правни последици настъпват ако задълженото лице изяви воля да се ползва от нея. Това става чрез възражение. Възражението може да се направи винаги когато носителят на субективното право, за което е изтекла давността иска да получи по него изпълнение. Погасителната давност дава право на задълженото лице да откаже правомерно да изпълни задължението си като противопостави възражението за изтекла давност.
Задълженото лице може да се откаже от изтеклата погасителна давност.Това може да стане с едностранно волеизявление, адресирано до носителя на притезанието. Отказът може да бъде пълен и тогава тече нова давност или частичен когато е само за част от изтеклата давност. (Между длъжника и поръчителя /доколкото главното вземане съществува/ и от солидарни длъжници няма действие за другите /но платилият при неизтекла давност може да търси от сол.дл. с изтекла/)
Ако вместо да направи възражение,задълженото лице изпълни, по този начин то погасява правното си задължение и не може да иска възстановяване на даденото или извършеното. Същия правен ефект настъпва и когато задълженото лице изпълни без да знае, че погасителната давност е изтекла. – 118 ЗЗД.
Възражението за погасителна давност може да породи правни последици, само когато задължението не е още погасено (платено).
Последиците на изтеклата погасителна давност , когато е направено възражение за задълженото лице на 1 място са: прекратяването на правото на иск или на принудително осъществяване.Субективното право от притезание приминава в състояние при което не се ползва със защита и не може да се осъществи принудително (естествено).
Ако погасеното по давност притезание е част от сложно правоотношение, погасителната давност по него не засяга останалите субективни права по правоотношението.
Погасяването на главното вземане предизвиква погасяване на допълнителните, макар давността за тях да не е изтекла
Действие на придобивната давност – необходимо ли е позоваване. (докато при погасителната позоваването е част от последиците)
ПРЕКЛУЗИВЕН СРОК. Голяма група с различни последици – установените в закона са императивни и задължително се следят от съда; установените от страните могат да бъдат предоговорени или да не бъдат наведени пред съд. Поначало процесуалните срокове са преклузивни, т.е. прекратяват субективното право. В материалното право – напр. при потестативните права (87 ЗЗД) – правото да се развали договора се погасява с петгодишна давност. Или тригодишната погасителна давност да се унищожи договора по 32, ал. 2 ЗЗД. За разлика от тези искове, възражението не е свързано с някаква давност, а се измерва с това, дали не е изтекъл срока на иска за реално изпълнение на кредитора.
 Прекратителният срок може да бъде установен с нормативен акт или от страните. За разлика от давностния срок, който поначало започва да тече от момента на изискуемостта, прекратителният срок започва да тече от момента на възникване на субективното право. Преклузивният срок тече между всички страни (erga omnes), докато погасителната давност тече само за кредитора. Друга разлика е, че преклузивните срокове не могат да бъдат спирани и прекъсвани, докато погасителната давност, при определени условия – може да бъде спирана или прекъсвана. Настъпват автоматично
 След като преклузивният срок прекратява субективното право, длъжникът, изпълнил по един преклузиран срок е изпълнил без основание и следователно може да си търси даденото без основание.
 Друга особеност е, че поначало преклузивният срок се прилага служебно, като отказ от прекратителен срок е недопустим.
 Преклузивен срок е този по 87, ал. 1 ЗЗД (т.е., ако длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си, поради причина, за която отговаря, то кредиторът може да даде на длъжника подходящ срок за изпълнение, с предупреждение, че, ако и след него не изпълни, ще смята договора за развален), срокът за отмяна на дарение по 227, ал. 3 ЗЗД – искът за отмяна на дарение може да се предяви от дарителя в едногодишен срок, от момента, в който са му станали известни основанията за отмяна, двумесечният срок за изкупуването на дяловете на останалите съсобственици от един от съсобствениците по 33 ЗС, и пр.
Спор съществува за срока по 67 ЗС (право на строеж), макар че законът говори за давност.