45. Обжалване на административни актове пред съда: а) административни съдилища характеристика; б) обжалване на административни актове пред административния съд; в) основания за обжалване; г) оспорване на подзаконови нормативни актове; д) допустими доказателства; е) процедура

1. ИАА могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. Предмет на оспорване са ИАА по смисъла на чл. 21 АПК. АА могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Съдът се произнася само по тези части от ИАА, които са били оспорени. Чл. 145, ал. 2 АПК регламентира кои ИАА могат да бъдат оспорени пред първата инстранция на съда.
1.1 Първоначалният ИАА, включително отказът да се издаде такъв акт. Не подлежат на съдебно обжалване АА, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон не е предвидено друго.
1.2 Актът на по-горестоящ админ. орган, с който е отменен или изменен първоначалния ИАА. Ако обаче с акта си горестоящият орган е отхвърлил жалбата или протеста и е оставил в сила първоначалния ИАА, пред съда се оспорва не актът на горестоящия орган, а първоначалния АА.
1.3 Решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Незаконосъобразните откази за извършване на административни услуги, както и решенията за издаване на документи подлежат на съдебен контрол.
1.4 На оспорване пред съд подлежат също така редица други актове и действия на администрацията като: отказите за разглеждане на искане за издаване на АА; неоснователни действия и бездействия на администрацията; изпълнението на АА; исковете за обезщетение за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконни актове; действия или бездействия на админ. органи и длъжностни лица.
Чл. 146. Основанията за оспорване на административните актове са:
1. липса на компетентност
Материална, териториална и лична
Изключение са случаите, когато е законово допустимо упражняването на „чужда компетентност”.
2. неспазване на установената форма
Когато АА се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Липсата на установена форма правно и практически се приравнява на липса на волеизявление и това води до нищожност на акта.
3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
4. противоречие с материалноправни разпоредби;
2. Право на оспорване
Според АПК (чл. 147) право да оспорват АА имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правото на съдебна защита на гражданите и ЮЛ срещу всички АА, които ги засягат е прогласено в чл. 120, ал. 2 КРБ. Заинтересовано лице е лицето, което има правен интерес от оспорването на акта. Този интерес трябва да бъде а) правен – да са засегнати законни орава, свободи, интереси и задължения, предвидени в закона; б) пряк; в) личен. За прокурора не важи изискване това пряк и личен правен интерес.
3. Ред и форма на оспорването
3.a) АПК в чл. 148 регламентира незадължителността на обжалване по административен ред като изборност на ред за оспорване. Жалба/протест до съда може да се подаде и без АА да е бил оспорван по админ. ред.
3.б) Чл. 150. (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма и трябва да съдържа:
1. посочване на съда;
2. трите имена и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса или електронен адрес, ако има такъв;
3. трите имена и адрес, личния номер - за чужденец, и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
4. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището, последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
5. означение на обжалвания административен акт;
6. указание в какво се състои незаконосъобразността на акта;
7. в какво се състои искането;
8. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста.
(2) В жалбата или протеста оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага.
Чл. 151. Към жалбата или протеста се прилагат:
1. удостоверение за съществуването и представителството на организация - жалбоподател;
2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи;
4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни.
3.в) ИАА могат да се оспорят в 14-дн. срок (1 месец при мълчалив отказ и мълчаливо съгласие)
Сроковете за обжалване могат да бъдат удължавани (става служебно) и възстановявани (става от съда). Удължаване: 1)Когато в АА или съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца;
2) Когато в АА или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба се удължават с 6 месеца.
3.г) Жалбата/протестът се подават чрез органа, чийто акт се обжалва – чрез админ. орган, който е издал обжалвания акт.
4. Делото пред съда
4.1 Компетентен съд. На административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на ВАС. Това са
4.1.1 оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети;
4.1.2 оспорванията срещу актовете на МС, мин-предс., зам. мин-предс. и министрите
4.1.3 оспорванията срещу решения на ВСС
4.1.4 оспорванията срещу актове на БНБ
4.1.5 касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения
4.1.6 частни жалби срещу определения и разпореждания
4.1.7 молби за отменяне на влезли в сила съдебни актове по административни дела
4.1.8 оспорвания срещу други актове, посочени в закон
4.2 Състав на съда. Административният съд разглежда делото в състав от един съдия, ВАС – трима съдии.
4.3 Образуване и ход на делото. След постъпване на жалбата/протеста с цялта преписка в компетентния съд председателят на съда, негов заместник или председателят на отделението образуват административното дело. Съдия-докладчик насрочва делото в срок не по-дълъг от два месеца от постъпването на жалбата в съда
Съдът извършва проверка на допустимостта на жалбата/протеста.
Чл. 159. Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато:
1. актът не подлежи на оспорване;
2. оспорващият е неправосубектен;
3. оспореният административен акт е оттеглен;
4. оспорващият няма правен интерес от оспорването;
5. оспорването е просрочено;
6. по оспорването има влязло в сила съдебно решение;
7. има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание;
8. оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него.
4.4 Страни по делото са оспорващият, органът, издал АА, както и всички заинтересовани лица. Съдът конститутиеа страните служебно.
4.5 Отлагане на делото е допустимо в определени от АПК условия.
Чл. 139. (1) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В тези случаи следващото заседание се насрочва не по-късно от три месеца. (2) При повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право.
4.6 Доказване. Доказателствата се възпроизвеждат в процеса посредством доказателствените средства, предвидени и уредени в АПК (чл.39-52, чл. 14, чл. 171) .АПК разпореди няколко основни положения, които определят ролята на съда при доказването:
4.6.1 Тежестта на доказване, че АА е законосъобразен пада върху тези страни в процеса, за които оспореният АА е благоприятен
4.6.2 Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината
4.6.3 Пред съда имат сила доказателствата, събрани редовно в производството пред админ. орган.
4.6.4 Съдът може да събира нови доказателства само по искането на страните
4.6.5 Съдът действа служебно в следните случаи:
- съдът може да назначава служебно вещи лица, оглед или освидетелстване
- съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства не е нужно да сочат доказателства
- съдът може да разпита отново свидетелите и вещите лица са, само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.
4.7 Съдът извършва съдебна проверка на законосъобразността на оспорения АА.
4.8 Правомощия на съда при решаване на делото
4.8.1 Съдът обявява АА за нищожен, когато в процеса за отмяна установи, че обжалваният като унищожаем АА всъщност е нищожен, или когато е било искано обявяването му за нищожен
4.8.2 Съдът отменя изцяло обжалвания акт, когато нарушенията за изискване на законност засягат целия АА
4.8.3 Съдът отменя АА отчасти, когато е налице частична недействителност на акта; останалата неопорочена част на акта остава в сила и поражда съответните правни последици
4.8.4 Съдът изменя АА, когато актът или част от него са незаконосъобразни, съдът ги отменя и ги заменя с друго съдържание
4.8.5 Съдът отхвърля оспорването, когато то се е оказало неоснователно, а и когато съдът служебно не е установил други, непосочени от оспорващия, основания на оспорения АА
Когато не се е произнесъл по цялото оспорване съдът по свой почин или по искане на страна по делото постановява допълнително решение.
Вместо с решение админ. спор може да завъши със споразумение пред съда, сключено в писмена форма. То следва да съдържа: обозначане на съда, пред който е сключено, дата на сключване, страни, предмет и съдържание на споразумението, бележка за изчитането му и подписи на страните, както и име и подпис на съдията.
Съдът потвърждава сключеното пред него споразумение с определение. Споразумението има сила на съдебно решение.

Оспорване на общи и нормативни административни актове пред първа съдебна инстанция
Общи административни актове
Право на оспорване имат прокурорът и лица, които имат правен интерес. Това са заинтересовани лица – всички лица и организации, чиито права и свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от административен акт, или за които той поражда задължения.
Основанията за оспорване на общите административни актове са в чл. 146 от АПК (липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на администрстивнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона). Откриването на производството се оповестява публично. Общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им (адресиран до всички лица, които не са участвали в производството по издаване на съответния акт) или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган (отделните заинтересовани лица или организации, които са участвали в производството).
Ако оспорването е редовно, съдът в едномесечен срок го съобщава чрез обявление в ДВ. Оспорването не спира изпълнението на общия административен акт. Страни по делото са оспорващият и органът, издал общия административен акт. В делото по оспорване оспорващият не може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти, защото общият административен акт се отнася до неопределен брой лица. Съдът се произнася с решение. Ако в него актът е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички.

Нормативни административни актове
АПК не се прилага за актовете
>> на НС и на президента;
>> с които се упражнява законодателна инициатива;
>> се създават права и задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, овен ако с тях се засягат права, свободи и законни интереси на граждани или юридически лица.
Могат да се оспорват цели нормативни актове или отделни техни части. Обжалват се само влезли в сила нормативни актове. Могат да се оспорват САМО по съдебен ред.
Основанията за оспорване са посочени в чл. 146.
Ако бъде отменен нормативният акт в изпълнение на който е бил издаден подзаконов нормативен административен акт, то последният остава без правно основание и действието му следва да бъде прекратено.
Право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължение. Оспорването става с жалба или протест по реда, предвиден за оспорване на индивидуални административни актове с някои различия както следва:
>> АПК предвижда безсрочност на оспорването – без ограничение във времето
>> жалбата или протестът се подават чрез орган, издал оспорения акт, но органът няма задължението да прилага списък на страните в производството по издаването на административния акт, когато препраща жалбата заедно с преписката на съда.
Според чл. 187, ал. 2 от АПК последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо.
Подзаконовите нормативни актове се оспорват пред ВАС или пред АС в зависимост от автора им. Оспорват се пред ВАС, който разглежда делото в състав от 3 съдии; актовете на общинските съвети се оспорват пред съответния административен съд, който разглежда делото в състав от 3 съдии.
Оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Ако намери за необходимо, съдът може да спре действието на подзаконовия нормативен акт или на част от него. В тези случаи съдът се произнася с определение за спиране действието му.
Ако оспорването е редовно, съдът в 1-месечен срок го съобщава чрез обявление в ДВ.
Страни по делото са оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт. Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването. Съдът се произнася с определение по молбата за присъединяване или встъпване.
Делото се разглежда с участието на прокурор.
Съдът се произнася само по тези части от акта, които са предмет на жалбата или протеста. Ако той установи нарушение на законосъобразността на други разпоредби, не може да ги отмени ако няма изрично искане от жалбоподателя за това.
Съдът може да обяви нищожност, да го отмени изцяло или частично или да отхвърли оспорването. Съдът не може да измени оспорения нормативен акт, защото приемането на определен вид нормативен акт е изрична компетентност на точно определен административен орган и не може да бъде иззета от съда. Компетентният административен орган не може да приеме наново или да измени нормативния акт само въз основа на решението на съда. Компетентният орган приема нов акт в ново самостоятелно производство.
Когато влезе в сила съдебно решение, с което се обявява нищожност или се отменя актът, то се обнародва. Съдебното решение има действие по отношение на всички. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.